Едно от знаковите събития на годината - достойната Мария влезе в учебниците
Динамична, предизвикателна и отрезвяваща бе 2017-а за политиците на България.
Бойко Борисов е на път да порасне до лидер на региона. Той често вметва, че разни хора му се катерят по гърба да си правят на негова сметка рейтинга. Е, сега се опитва да помогне на целите Западни Балкани, които са се устремили към ЕС.
Успехите в дипломацията са на път да се превърнат в нещо, което за него си е в реда на нещата. Почти като задължителния мач вместо обяд. Един от пробивите - в сериозна конкуренция се пребори догодина у нас да е форумът 16+1 - на Китай със страните от Източна Европа. Престижно, а и ще доведе инвеститори в страната. Явно в дипломацията Борисов внимателно слуша и бързо схваща, като говори със световни светила (като Кисинджър, с когото се среща). Което, съчетано с вродения му инстинкт, му помага. Примерът е историческият пробив с Македония, закрепен с договора за добросъседство между София и Скопие. Десетилетна мечта, която тази година се превърна в реалност. “Много преди нас били работили... Много са работили, ама ние го направихме” - в този си типичен, не много скромен дух се изказа Борисов на конгреса на ГЕРБ. Но тук
никой не може да
му каже нищо -
фактът си е факт.
Тази година ГЕРБ, като видя отпор в лицето на “чужд” президент, се отрезви и мобилизира допълнително. Усети с кожата си, че нищо вечно на този свят няма. След първата си изборна загуба в края на 2016-а партията стана по-диалогична и дипломатична. И сега често в парламента ГЕРБ е улегналата и търсещата баланса, макар и само на 11 лета, докато
значително
по-възрастната БСП
е революционната.
Но това си е закономерно - който не е на власт, понякога се държи антисистемно. Иначе съм съгласна с Кирил Добрев, че откакто оглави БСП, Корнелия Нинова вдъхна в партията си страст (заместникът ѝ го нарече “магия”). Лошото е, че част от тази страст се обръща срещу самата Корнелия. Тя си създаде много врагове, далеч не само извън БСП... Налага ѝ се да се обяснява, включително за неща назад във времето.
Всъщност класически антисистемни партии в този парламент няма. Патриотите -
тези вечно и лесно
възпламеними
момчета в
политиката,
вече улегнаха.
Може би само с едно изключение - Валери Симеонов. Той е единственият, който държи нащрек Борисов.
Дълбоко в скрина волната си програма прибра Волен. Сега той е един от двамата, които крепят конструкцията на властта откъм основата. Стане ли напечено, именно лидерите на двете управляващи парламентарни групи Цветан Цветанов и Волен Сидеров излизат на сцената или зад кулисите и почистват напрежението. Когато не е на международна визита - основно в Москва или в друга бивша СССР-ска република, Волен се занимава и с изкуство - доскорошният наш Че отвори галерия.
За президента Румен Радев годината беше повече от хубава. На него не му се случи нищо извънредно. Макар и уж дебютант в голямата политика, той показа нюх за нея. Знае кога публиката очаква реакция и ѝ я дава. Направи няколко посещения, при които навън
бе достойно
придружаван от
сърцата първа дама,
свика заседания на КСНС, наложи вета. Неведнъж влезе в задочен конфликт с управляващите.
Най-много май в политиката го възпламенява Цветан Цветанов - майстор в областта на партийното структуриране, ред и дисциплина, и то далеч не само по време на кампании. И още едно изречение за Цветанов - и тази година се видя, че той във всеки миг живее така, че все едно е по време на избори.
(Така и така заговорих паралелно и за двамата: и Радев, и Цветанов имат най-ценното качество за един политик - да не оставят публиката безразлична.) Но да се върнем само на държавния глава. Мнозина го харесват, не по-малко го критикуват до червено. Но важното за един политик е
да буди емоция.
Е, Радев буди,
което за него е ценен политически капитал. Веднъж той прояви и лека харизма - стана спонтанно симпатичен, когато в интернет изтече клипче как на фолклорен фестивал от пръв поглед го хареса едно екзотично момиче - туристка от чужбина. Даже без да знае, че това е президентът на държавата.
Силни мъже мериха мускули на терена през годината. Най-много обаче през 2017-а израсна неуморната Мая Манолова. За мен тя е Бойко Борисов в пола - отива и атакува до победа. В нейното съзнание друг изход просто не съществува. Неслучайно е вече втора по рейтинг в държавата. Факт е, че където и да е Мая, народът се събира около нея. Тя пребори митичните ЧСИ-та, тя даде на гладните забавените с месеци заплати от фалирали предприятия (за което даже плака, и то си личеше, че е от душа). Никой, ама наистина никой не може да остане безразличен към Мая. С нейните 50-ина кила тя може да помести многотонажни монополисти. Колко ѝ струва, тя си знае. Да е жива и здрава - полезна е на хората.
За някои годината бе тежка - силни мъже в политиката може и да са проронили някоя сълза далеч от камерата. Например доскорошният председател на Народното събрание Димитър Главчев - първият човек в историята, който доброволно слезе от най-високата позиция на парламентарната република (другите с предсрочно прекратен мандат биваха бламирани с гласуване, а не даваха оставка). Доскорошният шеф на депутатите си тръгна доброволно, въпреки че аритметично можеше да си остане на поста до края на мандата. Направи го с лекота. С всичко това Димитър Главчев обогати българската демокрация. Нещо, което направи и коалицията на ГЕРБ с “Обединени патриоти” - у нас
за първи път
националисти влязоха
във властта.
Което също обогати българската демокрация - цитирам президента (2012-2017) Росен Плевнелиев.
Незаслужено “падна” главата и на друг качествен човек и експерт - на ексшефа на ВМА и вече бивш здравен министър ген. проф. Николай Петров. Единственият коментар тук е - жалко! И в допълнение - дано да се справи новият здравен министър.
Между другото, по време на ретроградния Меркурий, незаслужено обвинен за всички несгоди, човек намира нестандартни решения в търсене на изход. Този период може и да потиска рациото, но пък разширява интуицията. И това от мъдрите хора, в частност и политици, трябва да се използва. Каквото ти дойде в сърцето по време на ретроградния (всъщност явно ги плаши думата), трябва да го прегърнат и допуснат. Ето, някои политици го направиха. Послушаха сърцето си и тази година намериха любовта - президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев отвори нова страница в живота си с Деси Банова. От вътрешната политика се дистанцира - между другото, той пък е първият държавен глава, който след мандата си
не се опита да
го капитализира в
някаква власт
или нов политически център. Но за сметка на това продължава да е активен на всяка сцена по света - да изнася речи за предизвикателствата и да привлича инвестиции за България. Президентът Плевнелиев показа нова политическа култура.
Иначе най-много израстват т.нар. обикновени хора. И в този смисъл за мен най-важното събитие на годината е, че ученичката Мария, която преди години извади езика на шофьора на тролейбуса и спаси живота му (и получи голямата награда в кампанията на “24 часа” “Достойните българи”), влезе в учебниците.
Значи ще я бъде тази държава. Още повече, ако така, както през 2017-а пораснаха политиците ни, трайно порасне и политиката.