Харалан Александров: Днес да се върнеш в България, не изглежда житейски провал

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6639997 www.24chasa.bg

За момента лидерството на Борисов е безалтернативно. ГЕРБ няма съизмерим опонент на политическия терен освен самотната фигура на президента

- Бум на оптимизъм отчетоха социолозите в навечерието на 2018 г. и подчертаха, че такъв не е имало от 20 години. Каква е причината да излезем от присъщото си балканско черногледство, г-н Александров?

- Има поне две възможни обяснения. Едното е, че хората са започнали да забелязват и хубавите неща, които се случват в страната, и да коригират мрачната картина, с която сме свикнали да живеем. Ние поддържаме тази катастрофична картина като избирателно се свързваме с упадъчната, провалена и безпросветна страна на българската действителност. Но реалността е по-сложна - наред с пропадането на част от населението в някаква неромантична версия на ново средновековие, друга част видимо се развива - има икономически ръст, строят се нови предприятия, безработицата спада, нараства търсенето на квалифицирана работна ръка. Друго обяснение е

умората от

оплакването и

мърморенето

от страна на активните хора, които са се запретнали да променят живота си към по-добро, наместо да го ожалват.

- Ще се пренесе ли лидерството на ГЕРБ през 2018 г. - запази дистанцията с БСП същата като на изборите през март въпреки скандалите?

- През първите шест месеца на 2018 г. лидерството на ГЕРБ е гарантирано почти нормативно във връзка с председателството на ЕС. Особено след като Ахмед Доган се произнесе от сараите като оракул от отвъдното. Поради липсата на споделена национална идея в популярното въображение успешното председателство се отъждествява с добруването на страната. Съответно атаката срещу правителството ще бъде интерпретирана като

саботаж на

нашето светло

европейско

бъдеще

При това ГЕРБ няма съизмерим опонент на политическия терен, с изключение на самотната фигура на президента. Дясната опозиция е маргинализирана, националистическата е кооптирана, а лявата е истеризирана. За момента лидерството на Борисов изглежда безалтернативно.

- Каква обаче ще е картината след председателството?

- Зависи какво ще се случи по време на председателството, и то не толкова в България, колкото в Европа - как ще се разрешат изострящите се противоречия между ядрото на Евросъюза и периферията, част от която сме и ние. За българското правителство председателството е преди всичко процедурен ангажимент, но за съюза като цяло това е ключов период - той трябва да реши накъде ще поеме след сътресението на Брекзит и продължаващата криза на технократския модел на развитие. Обединена Европа се нуждае от визионерско лидерство, за да удържи центробежните сили на националните популизми.

- Мнозина живеят с представа за страната ни като гето. Споделяте ли я?

- Не я споделям може би защото от години се занимавам с изследване на гетото и неговата култура. Вярно е, че гетото владее значителни територии и се опитва агресивно да настъпва, но жизнените сили в обществото засега удържат и дори минават в контранастъпление. Членството в ЕС упражнява модернизационен натиск на процедурно ниво и това започва да дава резултат. Въпреки съпротивата на корумпираната и гетоизирана среда елементи от западния цивилизационен модел започват да проникват в практиката на живота. Например електронното управление на проекти, известно като ИСУН, налага ясни и публични правила за кандидатстване и прави невъзможна подмяната -

мърлявите

проекти просто

не минават, независимо кой лобира за тях. Онези, които са убедени, че всичко се урежда по втория начин, започват да отпадат и не могат да повярват какво им се случва.

- Какво постигна българската икономика през 2017 г.?

- Стъпи плахо на пътя на растежа. Не съм икономист, но се занимавам с местно развитие и виждам как доскоро пустеещи райони започват да се съживяват. Това е особено видимо в земеделието, което просперира благодарение на европейските субсидии и европейския пазар. Земята е комасирана и се обработва с модерна техника, добивите растат, но в резултат възникна нова класа от богати арендатори и се задълбочава социалното неравенство.

Строят се предприятия, в производството навлизат нови технологии и нова индустриална култура. Нараства търсенето на инженерни кадри, връща се престижът на техническите професии. В годините на прехода никой не искаше да се занимава с производство, на мода бяха “тарикатските” професии - право, политология, пиар и пр., сега отново има засилен интерес към инженерното образование, и то не само в IT сектора. Това е много здравословно.

- Въпреки развитието хората сякаш не се чувстват по-щастливи.

- Популярен

мит е, че

икономическият

растеж води

до щастие

Напротив, той е съпроводен от засилена съревнователност, нарастващо неравенство и тревога за социалния статус. Задълбочават се не само социалните, но и регионалните неравенства. В икономически и социален план се обособиха три паралелни Българии. Едната е агломерацията около София с близо два милиона жители, която по много параметри започва да се изравнява с централноевропейските икономики. Втората е Южна България, която се развива добре, особено в районите на Пловдив, Стара Загора, Бургас, но също така на Хасково и Благоевград. Най-изостанала е Северна България, която продължава да се обезлюдява и остро се нуждае от специална политика за развитие.

Правителството явно го осъзнава и планира инвестиции в инфраструктурата, преди всичко завършване на магистрала Хемус, но това едва ли ще бъде достатъчно. Така или иначе тези три скорости на развитие създават големи регионални дисбаланси и значителна вътрешна и международна миграция.

- Има ли нагласа за обратна миграция от чужбина обаче?

- Да, за първи път от доста години регистрирам такава нагласа. Младите и активни българи продължават да заминават, но все-повече от тях заявяват готовност да се върнат, за да живеят и работят в България, ако им се открие добра възможност. Новите поколения не разглеждат образованието и работата в чужбина като избор за цял живот, а като етап от професионалното си израстване. Да се върнеш в България, вече не се възприема като житейски провал - мнозина откриват възможност да реализират тук свои професионални и предприемачески проекти. Младите мигранти преоткриват родината си от позициите на новия си опит, много неща не харесват или не разбират, но не се отчайват, а се свързват в мрежи с други като тях и започват неусетно да променят средата. Няма съмнение, че тази категория българи ще има ключов принос за модернизацията и развитието на страната.

- Кой е най-мотивиращият аргумент за живеене в България?

- Мотивацията е комплексна и понякога противоречива. Напоследък като предимство на България се изтъква

отсъствието на

тълпи мигранти

от Африка и Азия: “Тук се чувстваме по-спокойни и по-сигурни. В европейските градове вечер, като минаваш край гарата, трябва да се оглеждаш дали някой няма да те нападне.” Странно е да чуеш това от хора, които сами са били мигранти и споделят как с надигането на националистическата вълна са започнали да се чувстват като натрапници в западноевропейските страни. Това също е мотив за връщане в България, която все по-малко се възприема като бедстваща територия. Отношението към родината е много по-нюансирано от преди и това е свързано с трансформацията на идентичността вследствие на живота в чужбина. За хората с емигрантски опит България често изглежда по-привлекателна, отколкото за нас, които живеем тук.

- Оксфордският университет обяви думата на годината - youthquake, или в буквален превод младотрус. Свързана е с хората, родени след 2000 г. - т. нар. милениали. Те стоят някак зад кулисите на политическото и като че ли не припознават в никого от днешните авторитетите своя. От друга страна, не го излъчват и от средите си. Каква е причината?

- Като във всяко патриархално общество зрелите поколения държат властовите позиции и ревниво ги охраняват. В момента тон задва изхабеното, озлобено и цинично поколение на прехода, към което се числя и аз, а младите са допуснати до управлението само в ролята на послушни изпълнители - вижте как се държат новите попълнения на политическите партии и на държавната администрация. Но е въпрос на време следавщите поколения да формират свой обществен и политически дневен ред и всеки опит да бъдат спрени е обречен на провал.

- Защо?

- Защото динамиката на промяната е толкова голяма, че всяко ново поколение разполага с нов пласт от технологични и комуникационни средства, за да се изрази и утвърди. В момента, в който овластеното поколение овладее печатните медии, алтернативният разказ се премества в електрониите медии. В момента, в който бъде опитомена телевизията, той вече се е преместил в интернет и така нататък. Властта е обречена да догонва комуникационните развития, които винаги ще се изплъзват от контрол, защото се раждат в самия процес на комуникация в настъпващото световно общество.

- Ще се родят ли в този процес нови ценности?

- Те вече са се родили, но ние предпочитаме да не ги забелязваме за собствено удобство. По-лесно ни е да обвиним младите, че са повърхностни, нарцистични и с объркана идентичност - което отчасти е вярно, но също така е вярно, че това е наследство от родителското поколение, от което децата се опитват да се отърсят. Струва ми се, че след оргията на неолиберализма младите мъчително преоткриват класическите консервативни ценности - да си свободен, без да си разюздан; да си успял, без да си арогантен; да си космополит, без да презираш корените си. В този процес на себеизграждане те имат нужда от интелигентно партниране, напътствие и подкрепа, но за жалост рядко ги получават от родителското поколение, заето със собственото си оцеляване и конфликти.

- Кои ще са конфликтите на 2018-а?

- По всичко си личи, че ще се изостри конфликтът между глобалните и локалните интереси, като за първи път от доста време местните интереси имат шанс да получат реванш - например казусът с лифта в Пирин, при който българският бизнес и жителите на Банско надделяха над глобалните правозащитни организации. Успоредно с това се изостря класическият марксистки конфликт между труда и капитала, тъй като живеем в отворена капиталистическа икономика. Растежът не може да продължи за сметка на нископлатения труд просто защото границите и пазарът са отворени и хората могат да избират къде и за кого да работят. Изправени пред остър дефицит на квалифицирана работна ръка, българските работодатели осъзнават колко са зависими от своите служители и волю-неволю започват да вдигат заплатите и да подобряват условията на труд. Навлизането на европейското трудово законодателство оказва допълнителен натиск за цивилизоване на предприемачеството. Примитивният бизнес, който разчита на брутална експлоатация, е обречен на фалит. Ще оцелее и просперира иновативният, социално ангажиран бизнес, и това е най-добрата новина за идващата година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво е хубавото в новината, че грипните ваксини са свършили

    Грипните ваксини свършиха. В тази новина има и нещо хубаво - доказателство, че българинът не е толкова глупав да не вижда ползата от профилактиката. Защото само преди две седмици се появи голямо европейско проучване, според което България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,