Убийството в Нови Искър е травма за нацията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6645896 www.24chasa.bg

Тъмната страна на човека няма националност, бесовете са без етнос

Новата година започна по брутален начин. С национална трагедия, защото убийството на шест човека в Нови Искър е национална трагедия. Независимо от конкретните мотиви, обстоятелствата, независимо от всичко, което един ден ще излезе наяве, независимо от това, че за закона то е просто едно зловещо криминално деяние, неговите последствия са по-значими.

Това убийство е толкова абсурдно с едновременната си жестокост и прецизност, че нанася травма на цялото общество. Умът не го побира. България и българите с нашия си все още доста патриархален, семеен бит и душевност

не сме

подготвени за

зверства от

такова естество

Колкото и да се променя светът, ние, българите, все още сме си страна, където всеки е братовчед на всеки, където всички си се знаем, това създава една сравнително малка общност, която по принцип не допуска извършването на престъпление от такъв мащаб.

Шесторното убийство ни звучи като новина от другаде, от големия свят, където се случват големите лоши неща. Такива големи убийства стават в страни с други размери и друга численост на населението. В Америка или Русия, Латинска Америка, но не и в България.

Нещо повече. За нас това убийство е като от друго измерение. Като измислена реалност. Днес чух следната реплика и тя беше казана с болка, а не с тъпо чувство за черен хумор: “Такива неща стават в “Туин Пийкс”, а не в Нови Искър.”

Мисля, че тези думи точно характеризират сблъсъка на българина с нещо, което никога не е било част от неговия свят. Срещата със

злото във

върховното му

проявление

А срещата със злото от такъв мащаб винаги носи травма. Злото е в твоя хол и ти го гледаш на телевизора или на телефона си. Медиите имат една особена отговорност в случая.

Най-важното сега е да не превърнем националната травма в чувство за национална вина. Да не си лепнем етикета “ние, българите, при всичките ни кусури сме и масови убийци.”

Ние сме нация, склонна към самобичуване. Да, знам, че нашето общество боледува, но и здрави общества раждат болни мозъци. Брайвик, който уби 77 човека, се роди в добре уреденото, богато и работещо като машина в сравнение с нашето норвежко общество. Това, че той е норвежец, не значи, че норвежците са масови убийци. Криминалният престъпник няма националност. Тъмната страна на човека няма народност. Бесовете нямат етнос.

Преди много години участвах в едно интервю с човек, извършил жестоко убийство. Осъден на смърт, но спасен от мораториума върху смъртното наказание.

За да даде интервюто, постави условие - да му се купи малък телевизор.

Интервюто имаше голям отзвук, висок рейтинг, но още ме е яд за телевизора. Дали понякога ние, медиите, показвайки злото постоянно и натрапчиво, не го пробуждаме у някой друг. Много версии излязоха за това жестоко престъпление, не знам коя е достоверната, но все пак смятам, че такова злодеяние

е мотивирано

по-скоро от

“нещо” по

Фройд,

а не от нещо, свързано с финансови спекулации.

Това убийство ще събуди и един друг дебат. За смъртното наказание. Да, знам, че в Европейския съюз няма такава възможност, но ако бъдем честни към себе си, когато чуеш за изнасилено и убито дете, за заклани баба и дядо, за да им се отмъкне мизерната пенсия, за шест човека, застреляни на Нова година, неминуемо си задаваш въпроса дали старият библейски закон “Живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб” не е суров, варварски, но справедлив.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,