Третият пол е неизбежен - Европа ще ни бие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6650480 www.24chasa.bg

Защо парламентът узаконява понятия,

които не съществуват в правото?

Скандалът около ратификацията на Истанбулската конвенция няма нищо общо с разумния избор. Що ще рече “социален пол”? В българското право още няма такъв термин, така че депутатите гласуват за котка в чувал. Възможно е да не значи нищо. А възможно е да признава брака между мъж и мъж, ако се тълкува малко по-творчески.

Ако полът е “социален конструкт”, то еднополовият брак автоматически става законен. Единият от двамата мъже да заяви, че се самоосъзнава като жена, и край, конституцията е спазена.

Конвенцията има за цел да защитава жените и това е супер. Но ако полът е въпрос на избор, то мъжът с юмруците просто решава да се осъзнае като жена и цялата конвенция отива на кино. Женски бой, голямо чудо.

Същото е и в спорта. Ако полът е въпрос на социален избор, край на женския професионален спорт. Всичките медали и пари ще отиват в мъже, които са се възпитали или осъзнали като жени. Да се надяваме, че поне художествената гимнастика ще си остане дамски спорт. Но за спортната гимнастика – забравете.

И който смята, че преувеличавам, дълбоко греши. Всеки ден научаваме за правни прецеденти, които разширяват свободата на тълкуването. Например миналата година канадският родител(ка) Кори Доти спечели дело, което му (ѝ) позволи да впише в здравната книжка на детето си, че то

не е нито момче,

нито момиче,

а е U, буквата, с която започват думите “неопределен” или “нерешен” (undetermined, undecided). Поради тази причина детето все още няма свидетелство за раждане, но съдебната битка продължава. “Аз искам моето дете да има пълна свобода да бъде най-пълноценната и най-цялостната личност, която те могат да бъдат” – твърди Доти, който (която) е транссексуален(на) и обозначава детето си с местоимението “те”. Като порасне, само ще реши дали ще е тя, то или ще си остане с “те”.

Това добре, но детето ще спортува, нали така? В какъв отбор ще се запише? В кои душове ще се къпе? Ами ако се осъзнае като девойка, но под душовете при вида на толкова много цици получава ерекция? Или ако физиологически мястото му е в женските душове, но придобитият социално пол го вкара в мъжките?

Затворът също ще трябва да се реформира.

Доколкото е известно, в централния затвор някои мъже се самоосъзнават и социализират като жени. Това им дава пълното право да се преместят в сливенския затвор при жените. Но какво да правят, ако там пак станат мъже? Бъдещето е в смесените килии.

Затова нещата трябва да се изяснят чисто юридически. А засега те само се объркват. Казусът с детето “U” в Канада е една от първите юридическа лястовичка над Северна Америка, но в момента цяло ято сексуални релативисти превзе Демократическата партия на САЩ и изрови томахавката. И вече имат успехи, например формално момчетата могат да ходят в женските тоалетни, ако се самоопределят като момичета. А когато една мода тръгне от САЩ, бързо стига и у нас.

Но да не бъда криво разбран – тук аз не защитавам патриархалните нрави. Честно казано,

все ми е едно

къде ще пикаят

учениците

Просто искам да напомня на уважаемите депутати, че правото е формална наука и затова първо трябва да дефинират понятието “социален пол”, да го кодифицират във всички закони и други правни норми, и чак тогава да изгласуват пустата конвенция. Сега те подписват празен чек, който утре ще се плаща от суверена. Когато старомодният българин узнае в какво са го набутали, партиите ще си измият ръцете – ама ние другояче го разбирахме, но Брюксел ни излъга…

Значи не става дума само за свободния избор на пола, а за естеството на властта. Дали властта произтича от народа, или от някакъв анонимен наднационален господар? Ако е второто, значи възстановяваме феодализма, в който властта идва от Бога. Казват ни, че

трябва да го

приемем, иначе

няма да сме

европейци

Според тази логика преди Истанбулската конвенция изобщо не е съществувала Европа. В началото беше Нищо и само Дух европейски се носеше над водата. И биде нощ, и биде ден, и Бог сътвори Истанбулската конвенция.

Грантоедният елит у нас е убеден, че социалният пол произлиза от знание свише, което е недостъпно за простолюдието. Но истината е, че голяма част от това знание си е чист шаманизъм. По-конкретно, в психологията се родиха и умряха какви ли не вуду ритуали. Фройд например вече е при Нострадамус. Психоанализата, която беше висше постижение на човешката мисъл, днес се отхвърля от повечето модерни школи. Така и полът като социален конструкт е любима дъвка на “конструкционистката психология”, но тя не е нито водеща, нито преобладаваща сред сериозните школи, а утре може да отиде при баба Ванга.

Ето впрочем как обяснява появата на своята школа един от видните ѝ автори Дон Цимърман:

“В началото имаше секс и имаше джендър. Тези от нас, които преподаваха в края на 60-те и началото на 70 -те, внимателно отделяха едното от другото. Сексът, казвахме ние на учениците, е това, което се приписва на биологията: анатомия, хормони и физиология.

Джендърът, казвахме ние, е постигнатият статут, който е конструиран чрез психологически, културни и социални средства…

…След 1975 г. нашето объркване се задълбочи. Първо, ние научихме, че отношението между биологическите и културните процеси е далеч по-сложно и рефлексивно. Освен това открихме, че различни структурни подредби, например между работата и семейството, всъщност пораждат или отключват някои способности, като например да бъдеш майка, които в миналото свързвахме с биологията…”

По-нататък в тази основополагаща монография се предлагат новите понятия. Сексът според Цимърман е определение, направено чрез “прилагането на социално съгласувани биологически критерии за класифициране на личностите като мъже или жени”. Т. е. и сексът вече не е в самото наличие на пенис или вагина, а социалната конвенция как да разбираме това наличие. Оттук вече джендърът съвсем се отчуждава от споменатите атрибути и полита свободно над креватите и под юрганите.

Ала-бала, бих казал аз. Щом сексът не е секс, да го наречем кекс. Но ако на Запад терминологията по въпроса е доста хаотична, то у нас хаосът е 10 пъти по-голям, тъй като няма точен превод на понятията. Кое е пол, род, секс, джендър? Кое е биологично и кое – социално? И как от този хаос да се извлекат юридически термини, които парламентът на узакони?

Но не в приключенията на психологията е проблемът, а в това защо термините на една нейна екзотична школа ни се налагат като юридическа норма. Истинският проблем е политически. Целта е да се създаде изкуствена реалност, в която джендърната кауза да загърби и измести далеч по-важните интереси на хората.

Днес всяка жена

може да се

освободи

от мъжа с лично решение. Не е никакъв проблем. Но ако тя го превърне в основна обществена и политическа кауза, ако загърби общите си с мъжете класови интереси, то дясната политика и интересите на елита и олигархията печелят с технически нокаут.

Главният интерес на огромното мнозинство жени и мъже е заедно да се борят за по-добри доходи, по-справедлива данъчна система и така нататък, и така нататък. Ако те го осъзнаят, десните партии и олигархията зад тях ще губят всички избори. Ако обаче крайните феминистки поведат женското съсловие, са битка с патриархата, а мъжете се надигнат срещу войнствения матриархат, основните цели на левите партии се изхвърлят, търкалят се по паважа и там ги прибират десните. Точно същото важи и за другите каузи на мултикултурализма и “политиката на идентичностите”, която замени класовите борби.

Това даде възможност на десните партии да се определят като борци за традиционните ценности, семейството, мъжествеността. Така Тръмп стана президент. Именно затова левите партии претърпяха унизителни загуби и в САЩ, и в Европа, и през 2018 г. ще продължат да се свиват и разпадат - защото мултикултурализмът не е любима кауза на техния изгубен електорат.

Така че според мен “социалният пол” е преди всичко политически проект на милиардерите. Ако не беше, щеше да си стои в кабинетите на психолозите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,