В момента и ЕС, и Ердоган имат интерес от връщане към добрите отношения и ще е така в следващите 2 години
Желязна църква и желязна граница. Това получи Бойко Борисов от визитата си в Истанбул по покана на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Той пък от своя страна даде сигнали, че Европейският съюз е готов отново да си говори с Турция без обиди и с желание за сътрудничество.
Това всъщност бе и основната цел на ходенето на Борисов до Истанбул. Откриването на реставрираната Желязна църква даде добър повод, но реално бе най-малката тема на първото задгранично пътуване на министър-председателя за годината.
Борисов опитва да е посредник между Ердоган и Европа още от 2016 г. Тогава през лятото, веднага след неуспешния опит за преврат в Турция и втвърдяването на режима на президента,
Борисов
бе първият
европейски
държавник,
който го посети И при всяка среща между двамата Ердоган не забравя да го подчертае. Въпреки че посредничеството тогава бе по-скоро неуспешно - ЕС получи гаранции от Ердоган за спиране на мигрантския поток, но не седна на масата с него. Тогава президентът реши, че щом единствено България е на негова страна,
бежанците
ще минават само
през Гърция
Ердоган използва неуспешния преврат като мотив да разчисти терена в Турция през лятото на 2016 г. Отдавна е загубена бройката на хвърлените в затвора журналисти, политически противници, университетски преподаватели по едно-единствено твърдение на властта в Анкара - че са гюленисти. Това даде основание на мнозина в ЕС да обвинят режима му, че нарушава човешките права. А докато го прави, Европа не може да говори с Ердоган. Последва отговорът на турския президент - нарече холандци и германци “нацисти”.
Кулминацията на тези изострени отношения беше през април 2017 г. Тогава Ердоган направи конституционен референдум, изпокара се с почти всеки в Европа и накрая успя да спечели с едва 51%, след доста съмнително гласуване. Така
турският
президент
получи султанска
власт,
а европейците вече дори отказваха да го споменават. И отново се наложи Бойко Борисов да влиза в ролята на говорител на ЕС пред Ердоган и говорител на Турция пред европейците.
Всъщност през цялото време премиерът на България поддържаше една позиция - Турция не трябва да бъде изолирана и се нуждае от ясен отговор дали някога ще бъде приета за член на ЕС.
Южната ни съседка преговаря за това членство вече 50 години.
На този фон поканата от Ердоган да открият заедно с Борисов възстановената Желязна църква дойде логично. И бе отлична възможност за турския президент да даде
пример за добри
отношения
между съседи
пред гърците, които го приеха на нож - естествена реакция, след като Ердоган на път за Атина даде интервю как ще иска ревизия на мирния договор от Лозана, който определя балканските граници на Турция.
В момента обаче и Европа има нужда от Турция, и Турция - от Европа. След замразяването на отношенията със Запада Ердоган изпадна в почти любовни такива с Русия на Владимир Путин. И двамата стигнаха дотам, че
Турция ще си
купи руски
ракети С-400
Да си втората армия в НАТО и да се въоръжаваш от единствената държава, която е обявила НАТО за свой враг, е меко казано, неприлично. И този напън на Ердоган и Путин трябва да бъде укротен. Освен това при един гневен президент в “Аксарай” ЕС никога не е застрахован кога ще реши да му прати 1-2 милиона бежанци за всяване на респект.
Ердоган обаче също има нужда от ЕС точно сега и в този момент. Въпреки затягането на режима в Турция резултатите от референдума показаха, че президентът още не е достатъчно силен. И дори поставят под въпрос какви ще са резултатите от президентските избори в Турция през 2019 г. Да изгубиш властта, или поне да не я спечелиш размазващо точно когато си се установил като султан, е тъпо. И Ердоган го знае.
Знае и че има безрезервната подкрепа на “черните турци” - бедните хора от Анадола, но му трябва и подкрепата на богатите, просветените проевропейски настроените обитатели на големите градове. Начинът да ги спечели след арестите на университетски преподаватели е като им покаже, че Европа отново си говори с него и го смята за партньор. А в момента Борисов освен дежурния посредник е и премиерът на страната, която председателства ЕС. И по неписано правило нейните думи се приемат като позиции на съюза, макар и неформализирани.
В тази ситуация
партньорството
ЕС - Турция няма
как да не тръгне
поне към
затопляне
Именно с посредничеството на София. Борисов се оказа отново нужният човек. Че не е самозван в тази посредническа роля говори и това, че - както стана известно вчера, българският премиер е поставил пред Ердоган въпроса кога ще освободи журналистите от затворите. Без насока откъм Брюксел да вкара темата в разговора на 4 очи в Истанбул едва ли щеше да го направи. Има известни податки, че е много вероятно това желание на ЕС да бъде поне донякъде изпълнено.
Прогнозата е, че затоплянето между Европа и Турция
ще продължи
поне две години И ще приключи след края на президентските избори в Турция и парламентарните в ЕС.
Дотогава обаче България може да доразвие своите си отношения с Ердоган - и заради спокойствието по темата “бежански натиск”, и заради огромния турски пазар, и защото това прави по-тежка думата ни на Балканите и в Европа. Пък дори и да трябва да преглътне откриване на ремонтираната джамия “Баня баши” в София лично от него. Тогава рестартът на отношенията с Анкара ще е железен.