В “Господари на ефира” казваме нещата в очите и това не допадаше на много хора. Звъняха на шефовете на телевизии, но с времето много бързо ги научихме, че няма смисъл да се обаждат
Съвсем скоро в ефира на Нова тв ще се завърти комедийният сериал “Полицаите от края на града”. Снимките текат от няколко месеца, а продуцент е “Глобал филмс”. Компанията се ръководи от Магърдич Халваджиян и продуцира десетки телевизионни формати. Сред тях са “Като две капки вода”, “Х Фактор”, “Пееш или лъжеш”, “И аз го мога”, “Пълна промяна”, “Великолепната шесторка”, “България търси талант” и др. Джуди Халваджиян, който е с осем години по-малък от брат си Маги, ръководи “Глобал Фрейм” и продуцира “Господари на ефира”, “Имаш поща” и “Пълна лудница”.
- “Господари на ефира” се превърна в институция и вероятно сте чували, че много хора, когато имат проблем, заплашват отсрещната страна с предаването.
Джуди: Да, предаването е в ефир вече 15 г. и наистина стана институция. Много хора ми споделят, че когато имат някакъв проблем, заплашват с “Господари на ефира” и проблемът им се решава, дори не се налага да стигаме до репортаж. Това е оценка за отминалите години. Успях да наложа доверието на зрителите към нас. Това се постигна с много постоянство и с конкретни резултати, които дава нашата работа. Хората разбраха, че ние сме една от малкото институции, към които могат да се обърнат, за да им решат проблемите.
- Кои са били най-трудните казуси, с които сте се сблъсквали и кои са ви разтърсили най-много?
Джуди: Има и трудни, и по-лесни за решаване, но в крайна сметка ние имаме определени методи и те дават резултат. Това, от което ме боли най-много и в последно време правим много такива репортажи, са болни деца и такива в нужда. Болката е голяма, когато виждаш деца в безизходица, и това, което ние можем да направим чрез нашата висока трибуна, е да призовем хората с добри сърца да помогнат. Не споменавам скандалните репортажи и измамите, защото това е нещо съвсем нормално в България. Не се изненадвам от тях. За съжаление, тези неща се случват,
защото държавата и
институциите не вършат
работа
Няма конкретни последствия за измамниците. Ето, този човек, който хванахме да се представя за лекар във Велико Търново и изнудваше майка на болно дете, осъдили са го на две години условно. С тази присъда той въобще няма да разбере, че е направил нещо нередно.
- А коя е най-заслужената “Бяла лястовица”?
Джуди: Тази на преподавателя по физика Теодосий Теодосиев, това е човек, който е посветил целия си живот на това да обучава талантливи деца, да ги изпраща в чужбина и след това те стават още по-успешни. Той им помага, въпреки мизерните условия, в които е принуден да работи. Това е историята, която през последните години силно ме впечатли. Впоследствие той спечели и “Бяла лястовица” на годината.
- Чела съм, че не се бъркате в работата един на друг. Но все пак сте братя и вероятно си давате съвети?
Маги: Съветите и питанията нямат нищо общо с оперативната работа. Това са две различни неща. Понякога забелязвам нещо, обаждам се на брат ми по телефона или като се видим на събрания, му казвам, че нещо ми е направило впечатление. Той ми споделя друго, пита ме какво мисля за това. Ето, сега ще правя “Като две капки вода” и се обръщам към него: “Мисля да взема този и този, какво ще кажеш?” Той пък ми предлага други варианти. Същото нещо правя и аз, когато става въпрос за “Господари на ефира”. Но в оперативен план нямам представа какви репортажи снимат в момента. От много години изцяло той се занимава с това. Дори наскоро имахме събрание на борда и го хвалех. 15 години да правиш едно и също нещо всеки ден, да го правиш добре и да продължаваш да си лидер в телевизионната програма, това означава много. Доста хора не си дават сметка за тези неща. Брат ми е по-постоянен. Аз съм много любопитен, обичам да създавам нови неща, човърка ме непрекъснато и приемам като предизвикателство да започна от нулата и да видя, че работи. Като видя, че детето вече е набрало сили и се развива добре, мен вече ме интересува ново дете. Но пък с Джуди така се допълваме.
Джуди: “Господарите” е по-различен от другите формати. Там ежедневно се налага да се вземат важни решения в много кратък срок.
- В момента снимате сериала “Полицаите от края на града”, в него имате ли допирни точки?
Маги: Имаме, да, караме се. Аз вземам голяма част от водещите на “Господари на ефира” да участват в сериала и имаме проблем, защото той се опитва да си направи някакъв график, аз ги дърпам на снимачната площадка. Опитваме се да не си пречим един на друг на работата,
стараем се да си
помагаме, но понякога
влизаме в някакъв
вид конфликт
- Сериалът още не се е завъртял в ефира на Нова тв, но обсъждате ли вече втори сезон?
Маги: Нямаме никаква идея. Дай Боже! Да имаш много сезони, както са 15-те на “Господари на ефира” и както бяха 10-те на “Море от любов”, става, след като публиката го възприеме, хареса го и има интерес към него. Трябва да имаш голям опит, за да прецениш дали едно нещо има потенциал, защото може да не е суперуспешно още в първия си сезон, но с развитието му да дойдат големите резултати. Така че нямам никаква представа дали сериалът ще тръгне като някакъв бум, или ще стартира леко и постепенно ще набира скорост, не знам и дали ще има втори сезон. Ние сме достатъчно подготвени да направим осем, дори десет сезона. Идеята е да направим нещо, което ще забавлява хората. Натрупали сме опит точно в това,
успяваме да влезем под
кожата на аудиторията,
смея да твърдя, че доста добре знаем какво му харесва на българския зрител, и му даваме това, което му допада, без да минаваме определена граница. Защото на българския зрител му се слуша и чалга, но ние не му я даваме. Това е част от нашата философия и не се занимаваме с този сегмент.
- Имате силен екип и очакванията към сериала са големи.
Маги: Това е много натоварващо. Когато отивам да гледам филм на Стивън Спилбърг, винаги съм с голямата кошница, имам очаквания. Много пъти съм гледал ленти, които са хубави, но понеже отивам с големи очаквания, и оставам леко разочарован. Това е психологически проблем и понякога може да ти изиграе лоша шега, защото все пак сме на българска територия, работим с определени бюджети, а те не могат да бъдат много големи. И на мен ми се иска да направя нещо като “Междузвездни войни”, ама я да видим кой ще похарчи 200 милиона долара, за да се случи.
Смея да твърдя, че едва ли ще подведем очакванията на публиката.
- В колко часа ставате сутрин за снимки?
Маги: В 5,30 ч, снимките трябва да свършат докъм 17 ч, защото повечето ни актьори имат представления, а аз отивам в монтажната, където седя до 21-22 часа, това е всеки ден. Последните дни не ходя сутрин на снимки, защото те си вървят и всичко е наред, сега отделям повече време на монтажа. Но паралелно със сериала течеше “Х Фактор”, сега ще започне “Като две капки вода”, въртят ни се още четири проекта за игрални филми в чужбина. Правим страшно много неща и навсякъде трябва да огрееш.
- При толкова много работа, свързана и с огромно напрежение, как успявате да поддържате приятелските отношения в екипа?
Маги: Ако крещя, нищо няма да свършим. Те го правят не защото ги е страх от нас, че някой ще им се кара, а защото виждат резултатите от работата. И всеки, който работи в нашата компания, освен парите, които печели, изпитва гордост, че
трудът му е оценен
от зрителите
и се занимаваме с нещо стойностно. Парите са много важни, за да оцеляваш, но по-важното е да си удовлетворен от това, което правиш. За съжаление, светът е устроен така, че голяма част от хората имат работа, която не харесват. Дори и да вземаш ужасно много пари, когато си гледаш часовника и не искаш да стоиш на работа, майната му на парите. Правил съм това - напускал съм работа, с която изкарвах много средства, имах фирми за търговия навремето, и си тръгнах. В един момент си казах, че това няма да го правя, не искам да бъда търговец, защото сутрин отивам в офиса с неудовлетворение. Цял живот съм искал да правя кино и телевизия. И без да имам каквато и да било идея как ще се случи това, просто казах край и прекъснах всичко. Човек трябва да е достатъчно смел и достатъчно луд, за да преследва мечтите си.
Джуди: Не може да искаш от всички това.
Маги: Разбира се, но аз казвам какъв е нашият път. Казали сме си, че ще вървим по него с цената на всичко. Може три лева да имам, но ще правя това, което искам.
- И с какво се захванахте тогава?
Маги: Първата работа, която започнах, беше да правя без пари клипове на групи. Те не можеха да си плащат, аз пък исках да снимам.
Джуди: Първо бяха сватбите.
Маги: Те бяха много преди това - през 1988 г.
Джуди: Снимаше сватби и правеше интересни клипчета. Тогава бях малък, само помагах. Подходът му пак беше различен. Не им даваше само кадри от сватбата, а правеше музикален клип с всички роднини. Хората много се впечатляваха.
Маги: Имах работа колкото за 50 фирми, които снимат сватби, не можех да поема всичко. Бях с различен подход. Така беше и
когато започнах да снимам
клипове към песни. Реших
да го правя безплатно,
имах добри идеи,
които можеха да се реализират евтино, а в същото време да е ефектно. Работих с Дичо и неговата банда Rag Dolls, с “Акага”. БНТ ги забеляза и започна да ги върти в разни класации. После имаше опит да се направи музикална телевизия. Обадиха ми се да режисирам предавания, нищо не стана, но дойдоха предложения от “Ара мюзик” да снимам клипове на Азис, Софи Маринова и още който се сетиш. Тогава тепърва прохождаха.
По това време направих и първото си предаване, беше за МСат - “Точка на пресичане”. След това имаше второ, Краси Радков беше водещ. Появи се Би Ти Ви и тръгнаха “Сладко отмъщение” и “Море от любов”. През 2002 г. се върна брат ми, който вече беше завършил продуцентство в Италия. Преди това обаче направих един късометражен филм, а Джуди беше продуцент и го финансира. Лентата събра някакви награди, амбицията ни беше така да се вмъкнем в киното. После спечелих субсидия от БНТ, бях кандидатствал с мой сценарий за “Печалбата”. Беше много буен период, тогава започна и събуждането на българската поп музика, появиха се много нови имена - Мария Илиева, “Каризма”... Имахме ужасно много работа. Фирмите започнаха да плащат доста пари за реклами. Влязохме и в този сектор. Всичко се разви с бясна скорост.
Джуди: Като се върнах, вече бях решил кое предаване искам да правя. Маги тогава нямаше много доверие, че подобен проект може да се реализира в България.
Маги: Изглеждаше ми твърде тежко, а той не спираше да настоява да го направим и че ще поеме нещата. Трябваше му някой, който да му повярва. А аз бях подозрителен. Още като живеехме в Италия, сме гледали предаването и ни е харесвало, говорили сме си колко добре би било да се направи у нас. Но не вярвах, че има телевизия, която да плати такива пари. Това е скъпо предаване,
работи се всеки ден
с екип от 120 човека
Телевизиите тогава не бяха много силни, Би Ти Ви тъкмо беше проходила, Нова тв още не беше станала национална и изведнъж ние ще правим подобен проект.
Джуди: Проблемът не беше само в парите. Да се бъзикаш с политици, вадиш кирливите ризи, нещо, което по онова време беше доста деликатно.
- През годините получавали ли сте заплахи?
Джуди: Звъняха разни хора на шефовете на телевизии, но с времето много бързо ги научихме, че няма смисъл да се обаждат, защото ще стане по-лошо за тях.
Маги: За съжаление, много хора не разбраха смисъла на демокрацията. Едно такова предаване казва нещата право в очите. Но на някои хора не им харесваше. И тогава започнаха да звънят телефони: “Може ли този репортаж да не го излъчвате? Я го спрете това”. Или някакви политици се обаждат в телевизията да се карат. А всъщност това, което явно не проумяват е, че служиш на хората и трябва да седиш мирно и да изпълняваш.
Джуди: И все още има политици, които мислят по този начин. Но се намират и по-хитри от тях, които разбират, че не бива да го правят.
Маги: Сигурно във всяка държава има политици, които звънят по телефоните. Но там процентът на такъв тип е малък и бързо изчезват. Медийната машина и общественото мнение
смачкват такива наглеци
Докато в България медийната машина е подчинена до голяма степен и няма гражданско общество, то си мълчи за тези несправедливости. Народът, ако се вдигне, ще ги изяде за две секунди. И те го знаят, затова искат да държат хората непросветени, подчинени, болни, заблудени. Само такъв народ можеш да държиш в подчинение. Просто е и формулата им работи.
Джуди: Преди четири години знаех как трябва да се развива предаването. Само със смешките няма как да има дълъг ефирен живот. Видях потенциала в социалната част, в репортажите. Взехме много сериозни мерки, инвестирахме голям бюджет в развитието на разследващи журналисти, техника, която да ни помага да стигнем до решаване на определени проблеми. Знам каква е посоката и през следващите пет години. Предаването е интересно поради факта, че станахме актуални и се борим с несправедливостите в държавата, а те са много. От много години това е една от основните теми в репортажите. Може би и с това печелим. Един от последните репортажи беше за финансова пирамида, излъгала човек с голяма сума пари. Търсил помощ от различни институции, ходил и в полицията, потърси ни и чрез нас успя да си върне парите. Това ме кара да се чувствам добре. И да продължаваме с мисията си да търсим справедливост.
- Имало ли е моменти, в които сте били на косъм да паднете от ефир заради някакъв репортаж?
Джуди: Паднахме, когато бяхме в Би Ти Ви, но сами пожелахме да си тръгнем. Трябва да е точно и ясно това, защото нещата бяха представени, че телевизията ни е свалила, но това не беше вярно. Ние се свалихме от ефир, и то точно заради нашите принципи. Продължавам да твърдя, че след този период станахме още по-силни в това, което правим и в това, в което вярваме. Беше труден период и много хора не биха направили подобна крачка при функциониращ и то добър договор. Хубавото е, че екипът остана с нас в този критичен период, с малки изключения. Има справедливост. Едни хора мислеха, че могат по лесен начин да ни изиграят и не им се получи.
Маги: Знаеш приказката, че когато корабът потъва, първи бягат мишките. Когато нашият кораб потъваше, се оказа, че при нас няма мишки, никой не избяга. При екип от 200 човека двама или трима си тръгнаха, което е изключително нисък процент. Това показва, че хората, които са около нас, са ни вярвали дори в такъв тежък момент. Тогава се изправихме срещу една от най-големите медийни машини в страната. Срещу някого, на когото му е много лесно да те смачка, и те се опитаха да го направят, такава им беше политиката. Много сме щастливи, че един от двамата, които създадоха целия проблем - въпросният румънец, после беше арестуван, отиде в затвора. Правеше далавери в България и точеше Би Ти Ви. Някои неща ги казвахме, но нямаше кой да ги чуе. После всичко излезе наяве. За мен това беше един добър урок. Той ми показа няколко неща. Освен брат ми и мен има още хора, които са съдружници - Асен Чанков, Ивайло Спасов, Силвестър Йорданов. Работим заедно от много години. В кризисни моменти в една фирма стават разнобоите, а ние бяхме обединени и бяхме заедно до последната секунда. И хората около нас - тези 200 човека, също.