При работещите роми с висше образование рискът от бедност е нулев
Данните на статистиката за третото тримесечие на 2017 г. са красноречиви – цели 86,2 % от висшистите в трудоспособна възраст имат работа. За сравнение, при завършилите средно образование заетостта е под 73%, основно образование – 38,2%, начално и по-ниско образование – 28,9%.
Има много силна зависимост между образованието и коефициента на заетост. По-високото образование е свързано с по-висока заетост. Висшистите имат около три пъти по-висока заетост от нискообразованите, което е драматична разлика.
Заетостта на висшистите в България е относително висока и в европейска перспектива. 86,2%
коефициент на
заетост в
България
е по-висок от
средното в ЕС Всъщност, България се нарежда в топ 10 в ЕС по този показател. Малко по-напред са Германия, Холандия и Швеция – с около 88% коефициент на заетост на висшистите. Все още има известна възможност за подобрение в България. Заради дефицита на кадри може да очакваме продължаващ растеж на работещите висшисти, както и през последните няколко години.
Показателно е сравнението между реализацията на висшистите и реализацията на нискообразованите (начално, основно или по-ниско образование). Докато при висшистите България е в топ 10 по коефициент на заетост, при нискообразованите сме в другата крайност – България е сред шестте страни в ЕС с най-ниска заетост. С други думи, висшистите в България се представят непропорционално по-добре от хората с ниско образование. Проблемът на пазара на труда е по-скоро при нискообразованите.
Висшистите имат още едно предимство на пазара на труда –
запазват висок
коефициент на
заетост дори при
тежка криза
При последната голяма криза коефициентът на заетост при нискообразованите спада рязко с цели 22,2% за 4 г. (от 2008 до 2012 г.) – докато при среднистите спадът е 13,1%, а при висшистите е едва 5,8%. Да, кризата засяга всички, но най-малко засяга заетостта на висшистите. Те се радват на по-сигурна заетост, вероятно защото работодателите ценят високообразованите си кадри и се стремят да ги запазят и в трудни времена.
Един друг поглед ни дава редовното 4-годишно изследване на НСИ за структурата на заплатите. Според последните данни от 2014 г. средната годишна заплата на висшисти (бакалавър и магистър) е около два пъти по-висока, отколкото е за среднистите, и близо три пъти по-висока спрямо хората с начално или по-ниско образование. Два-три пъти разлика в заплатите е сериозна “премия” за висшистите и е показател за тяхната ценност на пазара на труда.
Висшистите имат три пъти по-висок коефициент на заетост и три пъти по-висока средна заплата от нискообразованите – като двете заедно водят до
близо девет
пъти по-висок
разполагаем
доход,
при това по-устойчив дори по време на криза. Тези различия имат отражение и върху социалната статистика.
Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) показва, че над две трети от работещите с начално или по-ниско образование са бедни, 15,2% от работещите среднисти са под линията на бедност – а при висшистите едва 5,4% са бедни. Колкото по-високо е образователното равнище, толкова повече намалява бедността. Бедността при висшистите е драстично по-ниска, отколкото при хората с ниско образование. И може още повече да се намали при подобряване на връзката между висшето образование и бизнеса, включително чрез рейтинговата система на университетите.
Нещо повече – връзката между образованието и социалните индикатори е силна за всички етнически групи. При работещите с ниско образование бедността е висока, независимо от етноса. По-високото образование върви ръка за ръка с по-нисък риск от бедност. Показателно е, че при работещите роми с висше образование рискът от бедност е нулев. Образованието има важна роля не само за пазара на труда, но и за интеграцията и решаването на големите социалните проблеми.
ОЧАКВАЙТЕ НОВИТЕ КНИЖКИ С “24 ЧАСА”
Ректорите на 23 университета, които са най-добрите според рейтинговата система за 2017 г., получиха отличия на стилна церемония във Военния клуб в София в петък. Тя събра академичния елит, министри, кметове и бизнеса (вижте вдясно моменти от събитието). Специални табели получиха университетите, които са първи по професионални направления.
Партньори бяха “Дънди прешъс металс”, УниКредит Булбанк, “Каолин” и “Технополис”.
Министерството на образованието, “Отворено общество” (екип от българския офис на организацията работи по рейтинговата система) и “24 часа” направиха публични резултатите на най-смисленото и важно състезание - рейтинга на висшите училища.
По време на церемонията Георги Ангелов направи презентация за ползата от висшето образование и за реализацията на висшистите на пазара на труда. Вижте я на тази страница.