Илияна Йотова: Можем да разчупим негативните стереотипи за България с успешно председателство

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6664604 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева

Още акценти от интервюто с вицепрезидента:

След Солун и Берлин трябва да се говори за Софийски процес с категорични предложения към страните от Западните Балкани

За 1 г. бях в 10 страни и се запознах с българските общности - много хора искат децата им да се върнат в България

Вместо за защита на  жените и трафик Истанбулската конвенция се използва за политическа употреба

Вече имаше опит за нов проект център-ляво - по-скоро трябва да се върви към обединяване между БСП и АБВ и всички леви хора

- Г-жо Йотова, европредседателството вече стартира. Когато говорихме с вас на тази тема преди около 6 месеца, бяхте доста скептична относно подготовката на правителството и липсата на политики. Още ли сте на същото мнение, или го променихте?

- България има огромен шанс да направи успешно председателство, с което да разчупи негативните стереотипи за страната ни. Трябва да покажем, че малка страна в Югоизточна Европа може да бъде добрият балансьор и посредник в политиките между европейските държави. И не само това - мечтая да направим крачка напред и да вдъхнем нов живот на европейския проект.

Запазвам своите резерви. Миналата седмица имаше изслушване на министрите Валентин Радев и Цецка Цачева във вътрешната комисия в Европарламента, чийто зам.-председател бях допреди година. У нас то мина незабелязано. Жалко. От България се очаква мнение по най-важните теми, които вълнуват милиони европейци - граници, миграция, сигурност. Министрите показаха, че познават фактите, но не казаха коя е българската позиция. Това бяха и забележките на евродепутатите от комисията.

- Какво конкретно имате предвид?

- През следващите 6 месеца Европа ще решава едни от най-сложните и спорни политики. Не е достатъчно да влезем в тези дискусии с констатации, само със слушане на чуждо мнение, с инерция, със страхове да кажем ние какво мислим. От нас се очаква точно обратното. В Европа се уважават силните позиции. Нека да ги кажем. Може би не всички ще са съгласни, може би няма да бъдат приети. Но е важно България да се определи и да каже какво мисли за политиката за миграция, за бюджета след 2020 г., за новия отбранителен съюз, за еврофондовете.

Да вземем и Дъблин. Аз

не зная каква е позицията

на България по целия пакет

за даване на убежище на

бежанци и мигранти

Още повече по един от предлаганите регламенти за изравняване на стандартите във всички държави членки, за да се избегне вторичното движение в рамките на ЕС. Може ли България да предложи същото - от условия за прием до социалните стандарти в Германия или Швеция? При всички случаи тази дискусия не може да се води само в Брюксел, мястото ѝ е и тук, в България.

Друг пример - какво точно предлагаме за Западните Балкани? След Солун и Берлин трябва да се говори за Софийски процес с категорични предложения към страните от Западните Балкани. Засега сигналите от Еврокомисията са твърде мъгляви и България все още боязливо прокрадва идеята за политическо решение за ново разширение по посока на Западните Балкани.

- Борисов постави Западните Балкани като свой приоритет и работи в тази посока - явно не сте голям оптимист?

- Вървим в една посока и това е добре. Не познавам българска институция, за която тази тема да не е приоритет. Въпросът е, като казваме, че е приоритет, какво стои зад това. Имах възможността да се срещна с правителствени ръководители на страни от Западните Балкани - Македония, Албания, Сърбия. Създали сме огромни очаквания за категоричен напредък за еврочленството им през тези шест месеца. Трябва да оправдаем надеждите. Няма да е лесно, защото въпреки уверенията на Юнкер и Туск има много страни в Европа, които не гледат към Западните Балкани.

- Западните Балкани ли ще са най-сложни за преговори?

- Едва ли. От следващия месец ще започне дискусията по следващия бюджет на ЕС с конкретни цифри. От две седмици предпазливо, но много твърдо се лансира идеята за увеличаване вноските на държавите членки в европейския бюджет, за да се компенсира излизането на Великобритания и липсата на близо 10 млрд. евро. Ще има и нов фонд за справяне с кризи по отношение на сигурността. Липсващите пари трябва да бъдат намерени и неминуемо това ще води до преразпределение и промяна на европейското финансиране. Коя е българската позиция по тези въпроси?!

Промените ще опират до

джоба на всеки един от нас

На мястото на министрите бих провела тази дискусия преди всичко с българските граждани. Темата е непопулярна, но ако си сигурен в националната позиция, ще бъдеш два пъти по-сигурен, когато я защитаваш в Брюксел. Добре е, че за отбранителния съюз вече има такава национална позиция след последното заседание на КСНС. Това е един от най-добрите модели за изработване на стабилна българска позиция.

- След заседанието на КСНС остана усещането за задаване на бонтон между институциите във връзка с председателството. Ще успеят ли да го запазят те за тези 6 месеца, или ще се продължи с конфронтацията и напрежението между президент и правителство?

- Не смятам, че шест месеца България трябва да живее под стъклен похлупак. Вътрешнополитическите теми остават и не са подвластни само на председателството. Голямото предизвикателство пред всяко правителство, което е начело на ЕС, е да решава вътрешнополитическите проблеми и същевременно да излага силните позиции пред Европа, да търси съюзници и да намира добрите решения.

Кого ще излъжем?

Кой в ХХI век, века на

интернет, ще повярва, че

сме разрешили всичките си

проблеми, че всичко е

спокойно и живеем дружно?

Това е дори вредно за обществото. Когато потискаш напрежението, а не решаваш проблемите, ситуацията ескалира.

- А ще съумеят ли институциите да работят заедно?

- Това не е въпрос на емоции. Зарадвах се на силните съвместни позиции след последния КСНС. Но миналия петък отново видяхме другата крайност - нихилистичното отношение на управляващото мнозинство към сериозните аргументи на президентското вето върху антикорупционния закон. Какво ще бъде решението на парламента, зависи от самия парламент. Но не мога да се съглася с нежеланието да има дискусия, да не се разсъждава върху аргументите на президента и да се действа на принципа:“Ние командваме парада и ние решаваме.” За какъв диалог става дума?!

- Как се чувствате след 1 година като вицепрезидент?

- Заредена с енергия и амбиция. Всеки ден за мен е различен и с предизвикателства. За тези 12 месеца бях в 10 страни, за да се запозная с всички български общности в историческите диаспори. Видях и срещнах прекрасни хора, които много обичат България. Една немалка част са напуснали страната по чисто икономически причини. Хубавата новина е - те искат децата им да се върнат в България. Оттук идва и желанието им да учат български език - 350 са вече българските училища в целия свят.

Тези училища са една от

най-успешните политики на

България за своите

сънародници извън граница

Те често ни питат как ще се развиваме занапред, за да се уверят, че има бъдеще за децата им у нас. На тези хора сме длъжници.

- Допитва ли се до вас президентът, вслушва ли се в думите ви? Какъв екип сте?

- Добър екип. Нямаме разминавания. Обсъждаме политики и позиции заедно, но всеки си има и своите конкретни задачи. Питате за моето разбиране? Когато силни характери работят в синхрон, това ги прави още по-силни и резултатите - още по-важни, отколкото съревнованието и конкуренцията.

Ако прекарате в тази институция и един ден, ще се убедите, че 8 часа не стигат. За изминалата 1 година ние отворихме тази сграда, тя не е “леден дворец”, а е много по-достъпна дори от Народното събрание. За тази 1 година аз нямам върнат човек. Няма човек, който да съм препратила към екипа си, а да не съм приела лично, след като той ме е потърсил.

- Казахте, че с президента нямате разминавания, но последният пример за това са позициите ви по Истанбулската конвенция...

- Не мисля, че сме се разминали. Какво каза президентът? На едно мнение сме, че дискусията по документа не се проведе в българското общество и Министерският съвет сгреши, когато реши да я приеме формално. Логично е да зная повече за предисторията на тази конвенция, защото я познавам от 10 г. Това е все едно да искам да знам повече от президента за самолетите.

Конвенцията беше създадена, за да защитава жените от насилие, да създава поне минимални условия за превенция и за наказание на насилниците. Никога темата за хомосексуалните бракове не се е обсъждала във връзка с тази конвенция. Познавам текстовете ѝ още от Съвета на Европа през обсъждането в Европейския парламент.

- Опасенията са, че тя се отнася и до третия пол. Какво не разбраха хората в този документ?

- Не приемам, че се раздават присъди за конвенцията от хора, които дори не си дадоха труда да я прочетат и не се притесняват да си го признаят. Вместо за защита на жените, предотвратяване на убийства и трафик конвенцията се използва за политическа употреба. А цифрите са ужасяващи - всяка четвърта жена в България е обект на насилие. Това не го казвам аз, а официалната статистика. Трябва да се случи поредното престъпление, за да заговорим всички и след това отново оглушително да замълчим. Казват, че имаме законодателство. Да, имаме, но очевидно не е достатъчно.

- Имаше тълкувания на понятия, дори съмнения за грешен превод.

- Към конвенцията има т.нар. обяснителен документ, в който ясно е записано какво се има предвид, когато се говори за пол, какво се има предвид, когато се говори за стереотипи. Категорично е обяснението, че

става дума за мъжки и

женски пол, а стереотипите

са от гледна точка на

традиционни схващания за

правата на мъжете и

жените в обществото

Още веднъж беше потвърдено това в специалното писмо на Съвета на Европа до българските власти отпреди два дни. Но най-важното е как ще изглеждат българските закони и ако има и най-малките съмнения, те могат да бъдат изчистени именно в текстовете на българското законодателство.

- Използва ли БСП конвенцията за политическа и опозиционна употреба с решението си да не я подкрепя? Станишев, който не можа да убеди бившите ви съпартийци да променят позицията си, определи решението като политическа грешка. Вие споделяте ли тази позиция?

- Не е коректно да давам оценка на БСП. Защитавала съм конвенцията и като социалист, защото такива бяха позициите и на БСП.

- Какво ще се случи с тази конвенция?

- Първо, предлагам всички да я прочетат. След многото емоции трябва да се проведе съдържателен диалог сред всички нас като хора преди всичко. Разбрах, че ще има дискусии на различни нива. Това е задължително преди разглеждането на документа в пленарна зала. Няма да бъде лесно да се преборят всички неистини, които се разпространиха в публичното пространство и доведоха до разделение в обществото. Нека да помислим и за тези, които са подложени на насилие и унижение, които остават неразбрани, които се страхуват. Как изглежда тяхната трагедия, заменена с измислени разсъждения за несъществуващи в конвенцията твърдения за третия пол?!

- Защо е нужна конвенция, за да се борим срещу насилието над жените и домашното насилие? Не можеше ли да променим нашите си закони?

- Защо не сме ги променили? В нашия НК има едни от най-либералните наказания за домашно насилие. С много трудности се срещат организациите, които работят с жертвите на насилие. Същевременно България е на второ място по трафик на хора, като 80% от тях са жени. Конвенцията е важна, защото предполага и координация между европейските държави в борбата срещу насилието. В моята практика често съм се срещала с жени, които са имали смесени бракове и са търсили закрила, защото насилниците им са избягвали наказанието в страните, където то е минимално или никакво.

В крайна сметка въпреки всичко е добре, че има дискусия в обществото.

Насилието го има, но

жените жертви се страхуват

да говорят, защото често ги

наказват още повече или

защото им се присмиват,

или защото се срещат с бездушието на институциите. Важно е и за децата. Говорим за агресия в училище, а изследванията показват, че много от тях виждат тази агресия най-напред вкъщи. Повдигаме темата само когато разберем за поредния случай в училище. Това са важните въпроси. Но твърдя, че Истанбулската конвенция няма нищо общо с хомосексуалните бракове. Това е друга тема, която предполага отделна дискусия.

- Успяхте ли да се еманципирате от БСП за тази 1 година - и вие, и президентът?

- Ще говоря от свое име, защото не смятам, че президентът някога е имал нужда да се еманципира от БСП. А за себе си не смятам, че е необходимо да го правя. Политическата ми кариера е свързана с идеите, политиките и ценностите на социалистическата партия. Те бяха в основата на предизборната кампания. Тях представих пред хората, когато ме избираха за вицепрезидент. Това не ми пречи да разговарям с политици от други партии, да търся сближаване на позиции, когато е необходимо.

- Казвате, че президентът няма нужда да се еманципира от БСП, но от доста време се говори, че около него нещо зрее и ще се роди нов политически субект. Да очакваме ли нова партия в център-ляво?

- Лабораторните проекти не са успешни. Ако е необходимо да се роди друг ляв проект, той трябва да се случи, защото такова е желанието на левите хора в България. БСП е традиционната лява партия, която си има своите кусури, но и своите позитиви, отстоява политиките си. Колкото до създаването на нов проект център-ляво - вече имаше такъв опит.

- Визирате АБВ?

- Да. И по-скоро трябва да се върви в посока на обединяване между БСП и АБВ и всички леви хора у нас.

- Нека се върнем на президента - той влезе в политиката с подкрепата на БСП, но без да е част от политическа сила. Днес, когато вече има някакъв опит и е част от политическата класа, не е ли логично да си създаде партия, която да застане зад него на следващи избори, на която той да е ракета носител на следващия парламентарен вот?

- Сигурно има хора, които гледат на президента и на неговия рейтинг като на ракета носител. Подценяват го.

- Какви са очакванията ви от вота на недоверие? Защо след словото на Доган се получи така, че БСП сама ще си го внесе?

- Напълно разбирам позицията на БСП. Вот на недоверие се иска, за да промениш властта. Същевременно ДПС заявява, че няма алтернатива на сегашното управление. Естествено е в тази ситуация БСП да избере да внесе вота сама, поемайки риск и отговорност. Това е много сериозен шанс за БСП да докаже, че е истинска алтернатива. Не са достатъчни само констатациите. Това вече не стига, всички искаме разбиване на корупцията и справедливост. Ако вотът остане само с четирите часа дискусия в Народното събрание, ще излезем като общество още по-обезверени.

- Като заговорихме за словото на Доган - промени ли то политическата обстановка?

- Колкото и парадоксално да е на пръв поглед, той помогна на БСП и ги посочи като единствената опозиция.

Визитка

Родена на 24 октомври 1964 г. в София

Завършила е българска и френска филология в СУ. Специализирала във Висшето училище по администрация на Франция

Журналист, работила е дълго в БНТ

Депутат от БСП в 40-ото НС

Два мандата депутат в Европейския парламент. В последния бе зам.-председател на комисиите по правосъдие и вътрешна сигурност и на “Антимафия”

Избрана за вицепрезидент на 13 ноември 2016 г. в двойка с Румен Радев

  • От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    Шефът на НСО бе принуден да подаде оставка след канонадата между премиер и президент. Поводът е известен на всички - поведението на гардове от службата при акцията на Христо Иванов да стъпи на брега на парк “Росенец”. Последвалата акция на прокуратурата в кабинетите на президентски секретари и съветници пък стана повод за протест, който събра леви