Проф. Евелина Келбечева: Черно петно е липсата на знание за комунизма

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6666650 www.24chasa.bg
Снимка: Софийски дискусионен форум

Толкова много министри на образованието досега

не посмяха да вкарат този период в учебниците

- Проф. Келбечева, защо е важно да се изучава комунизмът?

- Всяко историческо знание е изключително важно, защото в модерното време то създава най-яката основа за идентичността и самочувствието на хората, както и за комплексите им.

Ние проспахме

27 г., за да

променим

учебниците по

история

по един адекватен начин - не само за периода след 1944 г., но най-драстичното черно петно е липсата на знание за комунизма. Говоря за знание, а не за памет. Страшно се спекулира с термините памет, колективна памет, истина, история и историческо знание. Но всичко е знание. Това, което формира мирогледа и разбирането, е това, което знаят хората и как това знание се разпространява чрез институциите и на първо място - училището.

- Как оценявате тази стъпка на Министерството на образованието да се учат основните понятия на комунизма в историята за 10-и клас?

- Имаме истински пробив в системата на Министерството на образованието, което е особено консервативна институция. Основната отговорност за това, че ние не променихме знанието за нашето минало и специално за комунистическия режим, трябва да падне върху саботажа, който идваше от МОН. Сегашната смяна на статуквото идва с програмите, с които за първи път в българското училище ще се учи адекватно комунизъм, записани са основните термини, без които не може.

Без политическата воля, която беше изразена от правителството и от лидера на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, щеше да се приеме една остаряла и по същество марксистка програма за изучаване. Така бе обърнато внимание на експертните препоръки, които дадохме двамата с колегата историк Лъчезар Стоянов.

В това правителство

за първи път

радикално се

променя

програмата

по история за 10-и клас и специално в частта за изучаването на комунизма. Намерихме подкрепа в лицето на Цветан Цветанов и евродепутата Андрей Ковачев, накрая - и на министъра на образованието Красимир Вълчев.

Този период влиза с факти и термини, които отговарят на съвременното състояние на българската историография, която направи изключително много в последните 20 г. за отварянето на документите и анализа на този режим.

Имахме толкова много министри на образованието, включително и предишните трима министри, някои от тях, когато обсъждахме промените, поеха ангажименти, но нищо не направиха. Министър Кунева обяви, че е католичка и репресирана, че е неин дълг да го направи, но промените така и не се случиха.

- Защо не стана възможно през последните 30 г. комунизмът да се изучава адекватно? Заради некомпетентни администратори или заради политическа игра?

- Според мен и двете. Явно повечето министри на образованието - образовани и политически ангажирани хора, не искаха да видят колко критично е състоянието на образованието и специално на програмите по история, и не предприеха мерки за фундаменталното им ревизиране. А и МОН не изпълняваше закона, според който учебните програми се обновяват на 4 г.

Всичките тези клишета, които и досега тровят въздуха - че сме имали сигурност, за безплатното образование и здравеопазване и т.н., трябва да бъдат обяснени.

- Наричате го сакрална героизация. Тодор Живков с умилителното Бай Тошо, който сякаш по тръба от небето ни е спускал благините, но никой не говори, че “безплатното” образование и здравеопазване бяха с пари от бюджета, а цената беше нашите родители да работят със заплати от по 60-100 лева. Това случайни клишета ли са?

- Не може да бъде случайно нещо, което се поддържа близо 30 г. Дълбоко съм убедена, че щабът БКП/БСП, който пази девствеността на столетницата, има много по-ясни опорни точки за знанието за комунизма като идеология и практика, за сталинския тоталитаризъм и личния режим на Тодор Живков, който едва ли не продължава да бъде национален герой. Всичко това е една добре спазвана политика през тези 30 г. Защото те прекрасно знаят какво е представлявал този режим - да не говорим само за политическия терор, да говорим и за демагогията, за цензурата, за

ужасната лъжа,

в която

живеехме,

тоталната липса на свобода. А статистиката на битовите убийства в България например показва, че при комунизма те са към 250 за година, докато в годините на прехода те са средно около 120 за година. Което не пречи да ни твърдят, че при демокрацията нямало сигурност. Ако го имаше всичко това в учебниците, мисля, че гражданското съзнание на българите щеше да бъде различно.

- Сега обаче цяло едно поколение от последните 25-30 г. има бяло петно за комунизма.

- Преди седмица направихме един открит урок в Агенция “Архиви” - там имаше изложба за лагера в Белене. Децата бяха изключително заинтригувани, отидоха да видят къде са били килиите на Държавна сигурност, откъдето са

изчезвали хиляди

хора в

ужасяващите

червени нощи

на септември и октомври 1944 г. Те няма как да си представят този червен комунистически терор, който дори не се е опитал да маскира всичко това с някаква псевдоправна процедура като Народния съд.

- Кои са най-важните термини, без които не може да се учи комунизмът?

- Комунизъм, диктатура на пролетариата, репресивна система, трудово-възпитателни общежития - т.е. лагери, горяните, политически терор, Народният съд. А досега единственият термин в програмата по история беше коопериране - виждате как може да се замаже някакво въведение в изучаване на комунизма, но не се казваше, че е насилствено коопериране по съветски модел. Сега сложихме експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване. Нека младите да научат какво е било. Например няма да е излишно да знаят, че

България е

платила

119 млрд. лева

за издръжката на

Червената армия

в нашата страна - от септември 1944 г. до 1947 г. И това плащане за съветската окупация довежда страната ни до страхотна икономическа криза.

Затова казвам, че новата програма по история за 10-и клас е голям напредък. Впрочем имаме международно и българско законодателство и то не е отсега. Българският парламент ратифицира декларацията за европейска памет и съвест на Вацлав Хавел, от 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен с декларация на българския парламент.

- Кога реално всичко това ще влезе в учебниците?

- Следващата учебна година, имат срок от 1 г. за писане на учебниците. Да се надяваме, че този път ще има ясни и точни категории и понятия, които ще изменят темелно начина, по който младите ще получат и осмислят знанието си за този период, за който нямат представа. Интересът им нараства към това минало, те го гледат едва ли не като Средновековие, за тях е абсолютно непозната епоха.

И ми се ще накрая да кажа - жалко, че писателя Георги Марков пак го няма в новите програми по литература.

С професор Евелина Келбечева разговаря Генка Маркова

Проф. Евелина Келбечева е завършила история и втора специалност френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, професор доктор на историческите науки

Специализант е на “Фулбрайт” в САЩ

Гост-преподавател в калифорнийския университет “Ървайн”

Занимава се с модерна европейска история, културна история

От 1998 г. преподава в Американския университет в България

През 2013 г. изнася лекции и презентации в Библиотеката на Конгреса на САЩ, унивeрситетите “Харвард”, “Принстън” и “Колумбия”

През последните години активно е ангажирана с идеята комунизмът да се изучава адекватно в средното училище

  • Убиецът на Стоян Балтов да доведе и Братя Галеви

    Студентът Стоян Балтов беше убит на 5 декември 2008 г. в Студентския град - от трима негови връстници, които го ритали с кубинките си до смърт. И тримата бяха осъдени на по 18 г. затвор, единият излежава присъдата, другите двама изчезнаха. Сега, 10 г. по-късно, има надежда да върнат единия от бегълците, скрил се в Южна Африка.
  • Магистралите на Италия от Мусолини до Салвини

    Срутеният виадукт в Генуа днес се превръща в емблема на италианския застой МАГИСТРАЛИТЕ и виадуктите са емблема на италианската модернизация през 20-те години. По замисъл магистралите въплъщават гордостта на нацията и са изблик на волята й за модернизация. Свързват индустриалните и аграрните центрове в северната част на страната с пазарите отвъд