Рейтингът стимулира всички университети да повишават качеството си, казва ректорът на Софийския университет
- Проф. Герджиков, какво е да си първи за пореден път в рейтинговата система на висшите училища?
- Софийският университет традиционно е първи в почти всички направления, в които предлага образование - в последните години е първи в 23 направления от общо 52.
Всички останали университети си разпределят останалите 29 направления. Това е голяма чест и голяма отговорност за нас. Ние полагаме огромни усилия за повишаване на качеството и поддържане на постигнатото досега. Това важи както за материалната база, която чрез проекти и спонсори се опитваме да обновяваме, така и за развитието на академичния състав, който полага усилия да се квалифицира и да бъде на ниво.
- Какво ви направи впечатление в последното издание, изкачили сте се на първо място в направленията администрация и управление и здравни грижи?
- Министърът на образованието Красимир Вълчев много правилно каза, че първото място, разбира се, е много почетно, но всъщност рейтинговата система има това предимство, че стимулира всички да повишават качеството си. Не само първия или първите три в дадено направления, но и тези, които не виждаме, защото са по-надолу, са повишили качеството. Това може да се измери. Така че
рейтинговата
система има
по-скоро целта
да тласне
всички напред.
И ние се опитваме постоянно да повишаваме мястото си във всяко направление. Причината здравните грижи да се изкачат на толкова високо място сега е, че това е ново направление. Нямаше как в предните години да се измерят неговите постижения, защото нямахме още завършил випуск.
- Увеличават ли се студентите в педагогическите дисциплини?
- Има по-голям интерес към педагогическите дисциплини от преди. Ако правилно разбирам, мерките на министерството, а и интересът на кандидат-студентите довеждат до това, че в педагогическите науки има по-голям брой кандидати, което, за съжаление, не се случи в природните науки въпреки усилията.
- От МОН обмислят трета стипендия или поемане на таксата за обучение за студенти от непривлекателни специалности като математика, физически и химически науки, религия. Смятате ли, че това ще провокира интереса на кандидат-студентите?
- Не мога да преценя, защото от създаването на този списък преди 3 години това е вече трети опит да включим нови мерки. Първите мерки не подействаха. На втората година предложиха втори. Ние ги подкрепихме и те не доведоха до голям интерес към природните науки. Надявам се това, което сега се предлага, да повиши интереса най-малкото защото финансово ще е по-лесно човек да осигури следването си без такса и с по-висока стипендия.
- Какво мислите за разпределението на направленията в 4 групи по отношение на приема - в едни ще се дава възможност за увеличение на бройката, в други по-малко, в трети при определени условия, а в четвърти, като икономиката направо ще се намалява?
- В случая с икономика и с администрация и управление всички отдавна виждаме, че 40% от завършващите са следвали именно в тези две направления. Затова ми се струва правилно подобно разпределение. Дали то трябва да е точно това, което министерството предлага, ще се види от опита. Министерството през последните години гъвкаво реагира ежегодно според това какви резултати са показали мерките, които е взело. В случай че нещо трябва да се коригира в тези четири групи, те ще го направят догодина и така постепенно ще намерим правилния модел. В последните години винаги съм казвал, че това е пътят и подкрепям министерството в тези усилия.
- Правителството отпусна 10 млн. лв. допълнително на университета, ще стигнат ли за ремонти на сградите?
- Те не са достатъчни и по моите сметки сградите, които не се ремонтират, защото ежегодните капиталови разходи са много ниски, може би
имат нужда от
40 млн. лв., за
да бъдат
приведени
в добро
състояние
Но тези 10 млн. наведнъж са чудесен начин да оправим поне основните проблеми. Това означава главно покривите, защото, когато те текат, има голяма опасност от пожари, свързани с електроинсталациите, които се наводняват.
Тече вода върху
апаратура за
милиони
и върху ремонтирана библиотека с хиляди книги. Така че това е най-спешното, което ще направим веднага. А също и някои други ремонти, които са много важни. Парите няма да стигнат за всичко, но са много сериозна помощ и затова сме много признателни, че във връзка със 130-годишнината все пак бяха осигурени средства.
- Това потуши ли готвения от преподавателите протест?
- Да. И се оказа, че правителството всъщност не е искало да ни остави без сграда и в замяна на отнетата сграда на бул. “Стамболийски” ни осигури друга.
- Вече има ли яснота как ще премине юбилейната година на университета?
- Имаме подготвени поредица от събития. Те са свързани със 130-годишнината на университета по всякакъв начин - като се започне от отдаване на дължимото на историята и на основателите на университета и на отделните специалности и се стигне до поредица от събития, свързани с визия за бъдещето. На мен много ми се иска тази година да премине не просто в хвалби за това какво сме постигнали, а в очертаване на визия и за бъдещето на университета, и за ключови политики, засягащи обществото. Ще станем инициатори на поредица от дебати, които са по важни обществени теми.
- Какви например?
- Още следващата седмица ще бъдем домакин на голямо обществено обсъждане съвместно с Народното събрание по темата за Истанбулската конвенция. Този дебат се проведе в медиите. Под всяка статия има по няколкостотин коментара. Очевидно темата е обществено значима. Мисля, че е разумно да се обсъди в академичен стил - с аргументи, а не с емоции.
- Какво имате предвид, като казвате, че е дошло време за построяване на магистрала на духа?
- Министър-председателят сам каза миналата година, че след магистралите, по които се движим, е време да се започне с магистралата на знанията. Аз разширих малко този израз, защото според мен магистралата на духа включва и образование, и наука, и култура, и го призовах да положим основите на една такава магистрала. Защото държавата на духовността винаги е и икономически просперираща.
- Изгубихме ли тотално ценностите си в океана от информация, както казахте преди време?
- Това е реална опасност. Проблемът, както казах тогава, не е просто в лъжливите новини, а в това, че и истинските новини са толкова много, че човек не може да отсее кое е ценното. Ние се изгубваме в този океан от информация и губим ценното, а оттам и ценностите си. Затова трябва да има хора, които да ни посочат кое наистина е значимото. Това според мен са интелектуалците във всяка държава и може само да съжаляваме, че през последния четвърт век понятието интелектуалец в България девалвира. Нашите интелектуалци се занимаваха с всичко друго освен с това да бъдат водачи на нацията.
- Станаха таксиметрови водачи.
- Не непременно. Някои от тях много успешно се занимават с политика, с медии и с други важни за обществото институции, но не и с това да водят нацията по духовен път. Те трябва да бъдат духовните водачи на нацията.
CV
- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
- От 2008 г. е професор
- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”
- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
- Заместник-ректор от 2010 г.
- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет