Как да обясним на учениците какво стана по времето на Живков

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6668850 www.24chasa.bg

Когато отслабна натискът от Москва да внасяме ляв

тоталитаризъм, дойде часът на личния авторитарен режим

Бил съм председател на комисия за учебник по история за Х клас. И смея да твърдя, че

много зависи

от авторите

как точно ще поднесат материала, особено когато става дума за събития, които още предизвикват емоции и спорове в обществото.

Та, откровено казано, в “инструкциите” за периода след Втората световна война има доста смущаващи неща. И доста “подсказващи” термини, които отсега предопределят духа, който ще витае из учебното съдържание.

Има в тях обаче и нещо, което присъства с отсъствието си. Историята е наука, която се изследва, преподава и изучава най-вече чрез повече или по-малко точната ѝ периодизация. А не чрез един или друг (и невинаги точен или уместен) “термин”.

Да, от 1944 до 1947 г. България е в етапа на “народната демокрация”. Георги Димитров развива тази си идея още през 1936 г. по повод събитията в Испания.

Сама по себе си идеята му е смешновата – самото понятие “демокрация” означава власт на народа. А като добавим и “народна”, става тавтологично

- “народно

народовластие”

Но “смехът” (ако въобще го е имало) трае до 1947 година. Защото тогава са подписани мирните договори между победители и победени във войната.

Европа вече е поделена на сфери на влияние, в които всеки “господар” може да налага собствената си политическа, икономическа и социална система.

Ето така идва краят на етапа на “народната демокрация”. А през 1948 г. тя и официално е “понижена” в ранг на “една от формите на диктатурата на пролетариата”. Да, Сталин се опитва да наложи в своята си сфера левия тоталитаризъм от болшевишки тип. И вероятно е щял и да успее, ако през 1953 г. Господ не беше решил да го прибере. Но така или иначе, “тоталитарната политическа система” не само у нас, но и в цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ) си остана недоразвита.

И след бурната 1956 г. (ХХ конгрес на КПСС, унгарската народна революция и т.н.) просто беше подменена. Хуан Линц дава едно доста логично обяснение – във всички страни от “съветската сфера” на влияние тоталитаризмът беше “вносна стока”. И

когато при

Хрушчов

натискът на

“вносителя”

отслабна,

те се върнаха към естественото си състояние на недемократични режими от авторитарен тип.

Така приключи и етапът на “тоталитарния експеримент” в Централна и Източна Европа и настъпи нов – на постепенното изграждане и укрепване на лични авторитарни режими под формата на “национални социализми”.

Важното беше едноличните им лидери да се съобразяват с “доктрината на ограничения суверенитет”, т.е. стриктно да следват във външната си политика волята на Москва.

Така ни завариха и промените от 1989 г. – подобни режими са дълготрайни, защото за разлика от тоталитарния те все намират начини да лавират, но

в последна

сметка не

успяват да

устоят

на вътрешния опозиционен натиск. Струва ми се, че ако бъдещите автори на учебника съумеят да обяснят бавно и спокойно всичко това, то ще бъде от полза за децата. Още повече че то влиза в рамките на една обща тенденция, а не е изолиран феномен само за България.

Ако обаче се придържат стриктно към “инструкциите” и напълнят главите на учениците с всевъзможни страховити понятия, ще бъдем пак свидетели на черно-бяла “история”, само че с обратен знак на онази, която изучавахме по “комунистическо време”...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,