Как да обясним на учениците какво стана по времето на Живков

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6668850 www.24chasa.bg

Когато отслабна натискът от Москва да внасяме ляв

тоталитаризъм, дойде часът на личния авторитарен режим

Бил съм председател на комисия за учебник по история за Х клас. И смея да твърдя, че

много зависи

от авторите

как точно ще поднесат материала, особено когато става дума за събития, които още предизвикват емоции и спорове в обществото.

Та, откровено казано, в “инструкциите” за периода след Втората световна война има доста смущаващи неща. И доста “подсказващи” термини, които отсега предопределят духа, който ще витае из учебното съдържание.

Има в тях обаче и нещо, което присъства с отсъствието си. Историята е наука, която се изследва, преподава и изучава най-вече чрез повече или по-малко точната ѝ периодизация. А не чрез един или друг (и невинаги точен или уместен) “термин”.

Да, от 1944 до 1947 г. България е в етапа на “народната демокрация”. Георги Димитров развива тази си идея още през 1936 г. по повод събитията в Испания.

Сама по себе си идеята му е смешновата – самото понятие “демокрация” означава власт на народа. А като добавим и “народна”, става тавтологично

- “народно

народовластие”

Но “смехът” (ако въобще го е имало) трае до 1947 година. Защото тогава са подписани мирните договори между победители и победени във войната.

Европа вече е поделена на сфери на влияние, в които всеки “господар” може да налага собствената си политическа, икономическа и социална система.

Ето така идва краят на етапа на “народната демокрация”. А през 1948 г. тя и официално е “понижена” в ранг на “една от формите на диктатурата на пролетариата”. Да, Сталин се опитва да наложи в своята си сфера левия тоталитаризъм от болшевишки тип. И вероятно е щял и да успее, ако през 1953 г. Господ не беше решил да го прибере. Но така или иначе, “тоталитарната политическа система” не само у нас, но и в цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ) си остана недоразвита.

И след бурната 1956 г. (ХХ конгрес на КПСС, унгарската народна революция и т.н.) просто беше подменена. Хуан Линц дава едно доста логично обяснение – във всички страни от “съветската сфера” на влияние тоталитаризмът беше “вносна стока”. И

когато при

Хрушчов

натискът на

“вносителя”

отслабна,

те се върнаха към естественото си състояние на недемократични режими от авторитарен тип.

Така приключи и етапът на “тоталитарния експеримент” в Централна и Източна Европа и настъпи нов – на постепенното изграждане и укрепване на лични авторитарни режими под формата на “национални социализми”.

Важното беше едноличните им лидери да се съобразяват с “доктрината на ограничения суверенитет”, т.е. стриктно да следват във външната си политика волята на Москва.

Така ни завариха и промените от 1989 г. – подобни режими са дълготрайни, защото за разлика от тоталитарния те все намират начини да лавират, но

в последна

сметка не

успяват да

устоят

на вътрешния опозиционен натиск. Струва ми се, че ако бъдещите автори на учебника съумеят да обяснят бавно и спокойно всичко това, то ще бъде от полза за децата. Още повече че то влиза в рамките на една обща тенденция, а не е изолиран феномен само за България.

Ако обаче се придържат стриктно към “инструкциите” и напълнят главите на учениците с всевъзможни страховити понятия, ще бъдем пак свидетели на черно-бяла “история”, само че с обратен знак на онази, която изучавахме по “комунистическо време”...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,