Натали Лоазо: Френски младежи идват да живеят в София, защото тук намират работа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6670762 www.24chasa.bg

България вече е експерт за Западните Балкани

Българското председателство на Съвета на ЕС е в много важен за общото ни бъдеще момент, казва министърът по европейските въпроси на Франция

- Госпожо министър, кои са приоритетните въпроси, които ще обсъдите в София в началото на българското председателство?

- България ще председателства Съвета на ЕС през всичките тези шест месеца в много важен момент за общото ни бъдеще. Работихме много уверено с българските власти през целия период на подготовка на българското председателство. Аз самата

бях непрекъснато

в контакт с

министър Лиляна

Павлова

в продължение на месеци. Днес идвам в София, за да разговарям с българското председателство за приоритетите и начина, по който Франция вижда бъдещето на ЕС. За нас България е конструктивен партньор, силно ангажиран с изграждането на Европа и загрижен за съхраняването на единството в ЕС. Бих искала да подчертая и качеството на двустранните ни отношения: министър-председателят Бойко Борисов бе един от първите европейски лидери, посетили президента на републиката, а това лято Еманюел Макрон направи посещение във Варна, първо посещение на френски държавен глава от десет години насам. Поставено бе ново начало. В по-широк смисъл след избирането на президента Макрон желанието на Франция е да вдъхне нова амбиция в един суверенен, единен и демократичен Европейски съюз. Това е и целта за 2018 г. и ролята на българското председателство ще е от основно значение в това отношение.

- Кои проблеми Франция очаква да бъдат решени спешно по време на българското председателство?

- България поема председателството в особено наситен момент за европейския дневен ред. Изключително важно е по време на българското председателство на ЕС да постигнем конкретен напредък в няколко области. Ще спомена първо завършването на реформата за командированите работници. Но и, наред с други, въпроса за управлението на миграционните потоци и предефиниране на европейския режим за убежище; този за европейската отбрана, където вече ще трябва да създаваме конкретни инструменти за обявеното през декември постоянно структурирано сътрудничество; също така висшето образование, където предлагаме да се създадат истински европейски университети. Бихме искали да напреднем и по отношение създаването на европейска прокуратура, за да се борим с измамите с европейски средства. Друг важен въпрос - разчитаме на комисар Мария Габриел за постигане на напредък по отношение на предизвикателствата в сферата на цифровите технологии, независимо дали става дума за регулиране на големите платформи, за защита на авторските права, или за борба с “фалшивите новини”. В тази област сме длъжни също така да постигнем бърз напредък и по отношение на по-ефикасното и справедливо данъчно облагане.

На българското председателство на ЕС се пада и тежката задача

да стартира

дискусиите за

европейския

бюджет

след 2020 г. Тема, която засяга ежедневието на европейците през изключително многобройните европейски политики.

- Какво мислите за амбицията на България да акцентира върху европейската интеграция на Западните Балкани?

- Споделям анализа на българското правителство, че Европейският съюз трябва да препотвърди европейската перспектива на Западните Балкани. Това би бил най-добрият лост, с който да напомним на тези държави и техните народи, в частност на младите хора, че бъдещето им е свързано с ЕС и неговите ценности: демокрация, правова държава, независимо правосъдие, икономическо и социално сближаване, солидарност между държавите членки. България вече е придобила експертен опит по отношение на региона и Франция споделя специалното внимание, насочено към стабилизирането на Балканския полуостров. Страните от Западните Балкани могат да се присъединят към Европейския съюз, когато започнат напълно да съблюдават достиженията на правото на ЕС и демократичните изисквания.

- България би желала да посредничи за подобряване на отношенията между ЕС и Турция. Възможна мисия ли е това?

- Франция гледа благосклонно на един отговорен, но спокоен диалог с Турция, насочен към изграждане на отношения от изключителна важност за самите нас и за стабилността на целия регион. Както президентът Макрон имаше наскоро случай да отбележи, неотдавнашните събития и изборът, направен от турското правителство, не позволяват към днешна дата никакъв напредък в започналия отдавна процес на присъединяване на Турция. Безполезно е да си затваряме очите и от едната, и от другата страна в това отношение. Но сме длъжни да работим отговорно за диалог, който трябва да бъде преосмислен, и за сътрудничество, което да отчита реалностите и общите за ЕС и Турция предизвикателства. Убедена съм, че българското председателство

ще съумее да

чуе отделните

партньори

и че ще бъде от голяма полза в това отношение, като изтъкне нашите колективни интереси в отношенията с Турция.

- Виждате ли скоро България в Шенген и в чакалнята на еврозоната?

- Иска ни се преди всичко шенгенското пространство да се реформира, тъй като днес то не функционира така, както би трябвало да го прави. По този въпрос в Брюксел започнаха обсъждания, в които участва и България. Процесът на обновяване на шенгенското пространство вероятно ще отнеме още няколко месеца. И след като приключи, България може пълноправно да заеме своето място в него.

Франция поддържа и присъединяването на България към европейския механизъм на обменните курсове, и в крайна сметка към разширяването на еврозоната. Все пак България трябва да продължи да напредва по посока на икономическото сближаване и да укрепи още повече институционалната си среда. България трябва по-специално да използва по най-добрия възможен начин съществуващите в ЕС инструменти за сближаване, за да ускори процеса на реално сближаване и институционална промяна.

- Какъв е образът на България във Франция? Как се променя той в годините след влизането на страната в ЕС?

- Във Франция съществува истинско любопитство към вашата страна и като доказателство за това бих посочила успеха на великолепната изложба на български археологически съкровища, организирана през 2015 г. в музея Лувър, както и растящия брой френски туристи, които избират да посетят България. В икономическата област голям брой френски предприятия дойдоха и инвестираха тук. Знаете ли освен това, че много френски младежи идват да живеят в София, защото тук намират възможности за работа, особено в сектора на информационните технологии? Следователно

България

има много

положителен

образ

във Франция. В момента на присъединяването си към ЕС тя се ангажира да осъществи определен брой реформи и измина оттогава значителен път. Трябва да признаем напредъка ѝ и да насърчим усилията ѝ за усъвършенстване на съдебната система с цел укрепване правата на гражданите. Българското председателство ще бъде и подходящият момент да покажете по-добре вашите предимства.

- ЕС преживява криза заради Брекзит. Какви ще са последиците от излизането на Великобритания? Как трябва да се промени съюзът след това?

- Брекзит е суверенно решение на британския народ, за което ние съжаляваме, но което уважаваме. Оттук нататък трябва да организираме в строен порядък излизането на Обединеното кралство и да поставим на нови начала отношенията си с този партньор.

Решението на британския народ да напусне бе знак за недоверие спрямо Европейския съюз и той е длъжен да го анализира и разбере. Твърдо съм убедена, че ЕС не може да продължава да се изгражда по начина, по който твърде дълго го правеше: между експерти и правителства, далече от погледа на народите. В това е цялата философия на гражданските допитвания, които президентът Макрон предложи на своите колеги в ЕС и които ще протекат от април до октомври 2018 г. Изключително сме щастливи, че България отговори положително на това предложение. Разчитам на българското гражданско общество за приноса му в дискусиите на място и в електронното допитване, обобщените резултати от които ще бъдат представени на държавните и правителствени глави по време на Европейския съвет в края на годината.

Визитка

- Родена е на 1 юни 1964 г.

- Завършва Института за политически науки в Париж и Националния институт за източни езици и култури

- През 2011 г. става генерална директорка на администрацията на френското външно министерство

- От октомври 2012 г. до юни 2017 г. е директорка на Националното висше училище за администрация (ENA)

- Министър по европейските въпроси в правителството на Едуар Филип

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,