Ако искаме да сме на масата, където се вземат важните европейски решения - да подаваме заявление за еврозоната
Най-важната национална кауза според мен сега е да бъдем приети като първа категория европейци. Европредседателството и активните действия на премиера на международната сцена помагат за това. Но реалните стъпки биха били членство в еврозоната, в Шенген, в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Когато това се случи, няма да ни подритват като най-бедния и корумпиран роднина с подтекста, че май изобщо не е трябвало да сме били допуснати във фамилията.
Кои са дискусионните теми?
1) Крокодилски сълзи за измислена инфлация
Повтаря се същият псевдо-сюжет. Ако някой спомене еврозоната, скептиците казват: “Сакън! Цените ще скочат двойно!”. И убедено дават примери как това се случило в Европа. Тук не става въпрос за мнение, просто трябва да видим статистиката в целия ЕС:
Не е имало разлика в инфлацията преди и след влизане в еврозоната. Хората обаче имат склонността да запомнят онези няколко цени, които са “закръглени нагоре” - може би да, а може би не. Примерите са капучиното на главната улица, менюто в ресторанта и фризьорските услуги. Истината е, че някои местни стоки и услуги са поскъпнали след 2000 г. Но не заради еврото, а заради резкия ръст на заплатите в Гърция и другаде или заради по-скъпия петрол. Няма как заплатите на фризьорките да се увеличават (това е положително, нали?), а цените на услугите им да паднат.
Цените на много вносни стоки са намалели заради премахването на валутния риск – компютри, автомобили, дрехи, храни. Преди приемането на еврото германците никога не са били сигурни колко марки ще получат от износа на машини в Белгия, ако франкът се обезцени. Друга причина са трансакционните разходи. Банките са обменяли валутите с тлъсти маржове. В ерата на интернет лесно ще видим и, че същата кола в Австрия струва с 400 евро по-малко, отколкото в Холандия, вместо да сравняваме много валути с променящи се курсове.
България има вече 28 г. пазарна икономика и 21 г. валутен борд с фиксиран курс. Никой не пречи на участниците в икономиката да свалят или вдигат цените и сега.
Някои цени в България отдавна се котират в евро, например имотите. Този бранш вече 15 г. живее в еврозоната.
България е най-евтината държава в ЕС. Ако не вярвате, вижте наемите в Лондон, горивото в Гърция или бирата във Франция. Съответно и заплатите ни, измерени в евро, не са повод за гордост. Един от начините да си вдигнем стандарта на живот е, като се вдигат доходите, а цените също бавничко пълзят нагоре. През последните години инфлацията е около нулата, а минималната и средната заплата растат забележително. Да припомним – не може шофьорите да получават все по-германски заплати, а цената на превоза да си стои днешната.
В този смисъл умерено дългосрочно поскъпване на нетъргуемите местни стоки и услуги е даже полезно за нацията. То ще се компенсира от поевтиняването на някои вносни стоки или суровини. Така общо потребителите едва ли ще забележат инфлация.
2) Ако някой друг закъса като Гърция?
Преди няколко години южната ни съседка получи огромна финансова подкрепа от партньорите си в еврозоната. Тогава държави като Словакия резонно попитаха защо трябва да дават пари на по-богата (засега, но може би не задълго) държава от самите тях. Да, ако България беше в еврозоната, и ние щяхме да се включим скромно със заем (това не е подарък, а заем) към съседите, който те някой ден би следвало да върнат. Нека уточним – този заем щеше да бъде незначителен на фона на големите нетни трансфери, които получаваме ежегодно от ЕС. Непременно лошо ли е това? Правилата в клуба са такива – ако някой закъса, другите му подават ръка. Кое е по-достойно: да помогнем на приятелите в беда или да казваме, че да получаваме, сме готови, но за даване да не ни търсят? Нека не забравяме, че през 2014 г. можеше ние да получим подкрепа при една банкова ситуация. А ако отдавна имахме европейски банков надзор, такава ситуация можеше и да няма.
3) Има хора, които винаги са против
Вероятно те преди 20 г. са били против членството ни в НАТО, против валутния борд (който и до днес наричат “паричен съвет”, за да звучи по-малко капиталистически), после против членството ни в ЕС (което наричаха прибързано). В бъдеще сигурно ще са против Шенген (ще пречи на някои видове трафик) и дори в ОИСР – може би защото Евразийският съюз не е там. Добре, че такива хора не са доминирали обществото ни през последните 20 г. Иначе щяхме да сме на дереджето на някои държави от Западните Балкани или бивши съветски републики, които нищо особено не са постигнали за три десетилетия.
Икономически позитиви от Еврозоната
l Липса на валутен риск. Няма да се питаме какъв ще е валутният курс на еврото догодина или през 2035 г., защото еврото вече ще е нашата национална валута. И кой ще е следващият популист, на когото за всичко му пречи валутният борд и иска да го маха.
lЛипса на разходи при обмяна на валута. Отидете като турист в Будапеща или Прага и ще ви одрусат с 5-10% при покупка на форинти или крони. А холандецът вади еврото от джоба си в Мадрид и се чувства у дома си.
l По-висок кредитен рейтинг, по-ниски лихви по кредитите
l Повече инвестиции, туризъм, търговия
l По-надежден банков надзор. Само този ефект е по-важен от всички други, взети заедно!
Стратегическите
позитиви
според мен са още по-значими
Искаме ли да сме уважавана държава, или не? Искаме ли да седим около масата, където се вземат важните европейски решения, или е по-добре да научаваме за тях от медиите? Вечно ли ще сме на опашката на континента по всички показатели?
За да се чувстваме като европейци от първа класа, трябва да можем да пътуваме в Европа без граници. Да имаме повече евро в портфейла си. Да не се налага да обменяме валута. Да не ни сочат като най-бедни, най-корумпирани, най-изостанали и с най-смачкано самочувствие. Да говорим повече езици и да правим повече международен бизнес. Да допринесем континентът ни да не е най-бавният и най-заспалият през този век...
България и днес има с какво да се похвали. Например с втора поредна година висок бюджетен излишък. Няма защо да чакаме унгарци, чехи, поляци и румънци да ни изпреварят и за еврозоната? Ако влезем преди тях, след време ние ще преценяваме дали са достойни да ни последват, а не обратното. Затова, министър Горанов – смело подавайте заявлението и ще имате само позитиви от това!