Партийни кръжоци не обясняват защо да не развиваме инфраструктурата в българските планини, без да увреждаме природата
СТРАННО се развива публичният дебат у нас по темата за зимните курорти, щом дори на човек като мен, който никога не се е качвал на ски, му писна безкрайно. Разговорът – доколкото въобще се води – доби клинични измерения. Той много напомня последната социология, в която на въпроса “Какво бихте направили, ако разберете, че синът ви е homo sapiens?”, следва незабавният отговор “Ще го изгоня от вкъщи!” Няма чуваемост. Който не е със зелените, той е едва ли не против човечеството.
Не мога да си обясня откъде самоопределилата се като “еколози” общност доби самочувствие да бомбардира публичното пространство с позиции, които отдавна са напуснали не само полето на спокойния диалог, но и на истинността. Говорил съм с неколцина от тях, защото в нормалните часова от деня те са талантливи художници, програмисти, рекламаджии…И вероятно някаква малка част от тях наистина са честни фанатици на зелената фикция - доколкото е редно фанатизмът да е присъщ на умния човек. Но къде е, питам се, мотивацията на онези няколко хиляди из страната (не са много повече), които като с натискане на бутон започват да припяват глуповатите песни за “презастрояване”, “изсичане”, “бетон в планината”? И кой държи този бутон…
Разбира се, няма как да не става въпрос и за пари. На фона на доказаните вече и в голяма степен публикувани данни за съмнително експертно финансиране по “еко” проекти, логично е да предполагаме, че зелените ръководители разполагат с достатъчно ресурс за мотивация и публично присъствие. Нищо, че ходят с липсващи зъби и клошарски бради.
Друго стои на първо място и от десетилетия трови публичната сцена. Няма нужда да си свръхграмотен, за да разбереш, че от години тази война на зелените не е експертна, а политическа. Напоследък не срещам нито един аргумент, който да обясни на мен, редовия гражданин, защо да не развиваме инфраструктурата в българските планини, без да увреждаме природата? Бих приел всяка позиция, която почива върху обективна оценка и някакъв здрав смисъл. Особено що се отнася до опазване на природата, сред която прекарвам почти половината си време. Но не виждам логика в това да смяташ, че Банско от романтичното време на бай Гошо Тупалката, когато на мястото на днешната начална станция лисиците си казваха “лека нощ”, е по-добър зимен курорт от този днес? Защо децата ми трябва да ходят на зимен ски лагер в съседна Сърбия (!!), вместо да отиват всяка сутрин на Витоша с метрото? И кой управляващ позволява някой да се гаври така с всички нас?!
Казах, че ми писна безкрайно. Не само от зелената дъвка, с която чат-пат си цапам обувките по софийските тротоари. Продават ни много стар роман и се надяват да не си го спомняме. Все същите, все същите! Незначителни и полумъртви партийни кръжоци, едва добрали се до авансцена, поискали тия дни Витоша да се върнела на софиянци. Как точно да се върне, господа демократи? С национализация, вероятно? В какъв ли шизофренен сън трябва да се движиш, за да се наричаш буржоазен демократ, да ходиш на гроба на избитите от Народния съд, а в същото време да призоваваш към болшевишки методи, защото си убеден, че “наше дело правое, мы победим”…
Но те явно го намират за нормално: преди няколко години половината им реформаторска партийка се правеше на опозиция, докато другата половина беше на хранилка в правителството. И днес са все същите, все същите! Те са, които искат да има развитие, същевременно правят митинги срещу развитието. Обичали да се модернизира България, а навряха половината от територията й в “Натура 2000”, с което буквално взривиха местния бизнес и демография. Пак те, пак те. Няколко хиляди души с обща електорална тежест под 1%.
За да не строшим хатъра на зелените, децата ни няма да карат ски на Витоша, районите ще обезлюдяват все повече, Банско-Пампорово-Боровец ще останат курорти на умерено регионално ниво, някой ще брои делфини и ще богатее от лалугери. Ами хак да ни е!