Има икономически мотори от двете страни на Балкана - трябва да се свържат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6672664 www.24chasa.bg

Картата на българския просперитет се покрива с тази на магистралите и добрите пътища

Защо малки общини като Раднево и Козлодуй бият по средни заплати големите областни центрове София, Пловдив, Варна, Стара Загора? Тенденция ли е това в развитието на българската икономика в бъдеще? Тези и много други въпроси породи ново проучване на Института за пазарна икономика за икономическите центрове.

По бърз растеж на доходите най-проспериращ е районът около Пловдив. Там в сравнение със София и Варна заплатите тръгват и от по-ниска база. Вероятно обаче в близко време

Пловдив и

районът около

него ще ги

догонят

благодарение на големите инвестиции, които привлякоха през последните години.

Козлодуй и Раднево като икономически центрове са изключение. Те имат небалансирана местна икономика с доминантна роля на само един отрасъл - енергетиката. Статистиката за средната заплата там обаче е изцяло на база наети - 1465 лв. В същото време в Козлодуй безработицата е висока. Ако човек живее в тази община и прилежащата ѝ територия и не работи в атомната електроцентрала, той или получава много ниска заплата, или е безработен, като шансът му да е такъв е над 10%. Същата е логиката на по-високата средна заплата и в Раднево, където са разположени най-големите мини в страната.

Съвсем различна е картината в София и прилежащите към нея общини. Тук структурата на икономиката е далеч по-балансирана, а заплатите са единствените, които надвишават средните за страната. Показват голямата тежест на столичната икономика в националната.

Друг извод от проучването е, че 81% от чуждестранните инвестиции се вливат в 20 икономически центъра в страната, където се генерират 86% от производството на цялата страна. А те заемат 1/3 от територията на държавата. Какво става с останалите 2/3? Диспропорцията между територия и икономика е изключително голяма. Но това не означава, че в тези 2/3 от България няма никаква икономическа дейност, а че тази дейност е много по-второстепенна и е с ограничено влияние и принос в националната икономика.

В 20-те проспериращи икономически центъра в момента

работят около

3/4 от заетите

в страната,

като тенденцията е към продължаваща концентрация на икономическа активност и население в тях. Процесът е много видим и ясен като тенденция и най-вероятно е необратим. Което означава, че тези центрове ще продължават да увеличават своята тежест в националната икономика.

Друг извод: перифериите на проспериращите райони също се развиват добре, а хората, живеещи в тях, не емигрират трайно. Там процесът на нетна миграция е много по-бавен, защото

хората

всекидневно

пътуват до

силното ядро

и вечер се прибират вкъщи. Затова добрият транспорт между периферията и центровете е едно от важните решения за забавянето на обезлюдяването в отделни територии. Ако хората имат лесна и бърза връзка с проспериращ район наблизо, е по-вероятно да останат да живеят по родните си места.

Следващ извод от проучването: Южна България е по-компактна и просперираща от Северна. И една от причините за това е, че развитието им следва магистралите “Тракия”, “Марица” и “Струма”.

Докато в Северна България развитите територии са като острови и нямат връзка помежду си. Факт е, че

картата на

българския

просперитет

в момента се покрива с картата на магистралите и добрите първокласни пътища. Магистралите сами по себе си не са панацея. Регионалните изследвания, които правим през последните години, показват, че основният фактор за икономическия напредък и растеж на доходи на една територия са инвестициите в производства и в предлагане на услуги. Факт е обаче, че за инвестициите в повечето случаи са много важни инфраструктурните връзки. Едното без другото не може.

Основният извод е, че трябва да има връзка между Южна и Северна България, и това се вижда по примера на няколко силни икономически центъра от двете страни на Балкана. От едната страна е Велико Търново и до него Габрово и Севлиево. А на юг е големият клъстер от икономически центрове около Стара Загора. Но на практика

двата района са

без комуникация,

не си “говорят”

и нямат възможност да направят една голяма естествена икономическа зона. Ако това се случи, потенциалът й за производство и растеж ще е огромен.

В момента впрочем голяма част от общините са се фокусирали изцяло върху европейски фондове. Чуваме за случаи в някои общини, които не желаят инвеститори и дори ги гонят, защото ги смятат за тежест за местните финанси. В такива общини очакванията са да им се построи път, да са свързани с електричество, вода, канал - все разходи за общината, които тя трудно би могла да направи с ограничения си местен бюджет, който разчита на субсидия от държавата. Тези практики трябва да намерят позитивно решение.

Мнозина питат дали влизането ни в еврозоната ще ускори икономическото развитие на страната. Само по себе си - не, но самото присъединяване в чакалнята на еврозоната би било един

силен сигнал към

инвеститорите, че

рисковите премии падат

В тази посока би могло да се спекулира, че еврозоната би имала индиректен позитивен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната и върху шанса ни да привличаме инвестиции. Но членство в еврозоната не гарантира, че инвеститорите ще те изберат, ако имат силни възприятия за корупция, тежки процедури за разрешителни, задушаваща бюрокрация.

  • Защо всяка дума в тестовете е важна

    “Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.” Това изречение в теста в матурите за 12-и клас вся смут сред ученици и родители и министерството обяви, че спорният въпрос няма да се зачита. Всички абитуриенти ще получат точка по тази задача. Тестовете поначало са най-добрият и обективен начин за
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.