Навършва се година от встъпването в длъжност на Румен Радев като президент на България. По този повод се обърнахме към социолози и политолози с молба да направят 3 извода за дейността на държавния ни глава и да му дадат по три съвета. Ето отговорите им.
Димитър Ганев, политолог:
Да си върне ролята на балансьор
На Румен Радев се падна нелека задача още с встъпването в длъжност. Човек, който не е имал досег до политиката, трябваше да поеме цялата власт в държавата със създаването на служебен кабинет. И то в политическа ситуация, характеризираща се с висок градус на напрежение между двете основни политически сили.
Президентът премина успешно този първи тест. Създаде служебен кабинет, който не беше доминиран от ярки партийни фигури. Огнян Герджиков изглеждаше като фигура, еднакво отдалечена както от БСП, така и от ГЕРБ.
В кабинета имаше баланс - личаха имената както на хора с подчертано лява биография като Деница Златева, така и на такива с дясна като Илко Семерджиев. В предизборния период преди парламентарния вот Радев играеше ролята на рефер между двете големи партии, без да заема страна, а служебният кабинет организира избори, които никой не оспори.
След съставянето на кабинета “Борисов 3” Радев все по-често започна да изглежда като крило в политическия живот. При ясно двуполюсно противопоставяне между ГЕРБ и БСП конфликтът му с основната управляваща партия го кара да изглежда като част от отбора на социалистите. Усещането се задълбочава поради факта, че Радев беше подкрепен именно от червените на президентските избори.
Поради очевидния конфликт с ГЕРБ президентът като че ли изгуби ролята си на балансьор, каквато беше успял да създаде в началото на своя мандат, а това го отдалечи от конституционната му роля да олицетворява единството на нацията.
В тази една година от първия мандат на президента Радев фокусираше до голяма степен своята дейност и послания върху българските въоръжени сили.
Трудно му е като че ли да излезе от ролята си на бивш командир на военновъздушните сили. Чувства темата като най-близка, което вероятно е нормално. Немалка част от посланията му и критиките спрямо управляващите бяха именно по темата за закупуването на нови изтребители за българската авиация.
Възможните съвети:
Да се върне в ролята си на балансьор в политическия живот на страната, изглеждайки по-малко президент на БСП и повече президент на всички българи.
Да влиза в повече и по-различни теми от въоръжението на българската армия.
Боряна Димитрова, социолог:
Първата година беше щедра към него
Първата година на президента Румен Радев беше благосклонна и щедра към него. Не беше изправен пред сериозни кризи - нито вътрешни, нито външни, не се наложи да избира между конфликтни позиции, а времето на ключовите назначения, влизащи в правомощията на президента, ще дойде едва през 2018-2019 г.
В този смисъл главната му задача и основните му усилия бяха чисто имиджови – да влезе в ролята на единствен реален опонент на ГЕРБ и Борисов, запазвайки национално-обединителния си образ. Тук се справи успешно.
Свидетелство за това е както високият му рейтинг, така и наложилото се усещане, че запазва дистанция от издигналата го политическа сила независимо от съвпадението във всичките им политически позиции и оценки - от споразумението между ЕС и Канада за свободна търговия СЕТА до Истанбулската конвенция.
Същата линия на имиджово поведение следва Румен Радев и в изпълнението на едно от основните си правомощия - президентското вето. Въпреки че го наложи спрямо няколко емблематични законопроекта, го направи някак формално, отстранено, без да отвори истински обществен дебат. Може би единствената кауза, в която вложи страст и взе страна, е изборът на самолети за бойната авиация, което му донесе и едни от по-сериозните негативи.
Както за всички досегашни президенти, така и за Румен Радев ключови ще бъдат втората и третата година от неговия мандат. Поне три предизвикателства могат да окажат сериозно влияние едновременно върху неговото политическо бъдеще и върху обществената среда. На България предстои да вземе ясни позиции по важни въпроси, свързани с общата европейска отбрана, модернизация на армията, санкции към Русия, енергийни проекти и прочее, където президентът има своето сериозно влияние.
Второ, през 2019-а - годината на европейските и местните избори, политическите страсти може да се нажежат, включително до нива на криза, което ще поляризира очакванията към действията на президента.
И на трето, но съвсем не на последно място в края на 2019-а му предстои назначаването на нов главен прокурор, което е в състояние да извади много дяволи от политическия казан. От начина, по който ще преодолее тези препятствия, зависят бъдещият му авторитет и място на политическата сцена.
Борис Попиванов, политолог:
Да не разчита прекалено
на високия си рейтинг
Трите резултата:
1. Румен Радев възстанови в президентската институция стилистика и речник, които бяха позабравени при Росен Плевнелиев: държавност, национални интереси, суверенитет, общество, солидарност, бедност. Промяната не е само на думи. Тя беше силно защитена в хода на кампанията за парламентарните избори през март м.г., когато Радев имаше централен принос да не се допусне организирана намеса върху изборния процес отвън.
2. Радев изгради подход към външната политика, който признава авторитета на изпълнителната власт, но не остава в сянката , показва възможностите на институционалния синхрон (например при визитата на френския президент Макрон) и същевременно на собствения почерк и приоритети (позицията спрямо ратификацията на СЕТА или изказването пред Общото събрание на ООН).
3. Радев опита да наложи свои теми в политическия дневен ред – като състоянието на въоръжените сили и борбата с корупцията, при мощна съпротива от страна на управляващите. Вярно е, че той и темите му получиха незаобиколимо присъствие. Но постиженията на настоящия етап са далеч от убедителност. А и под натиска на доминиращите интерпретации мнозина видяха в историята с изтребителите фиксация, която не могат да припознаят като важна за себе си и своя живот.
А ето и съветите:
1. Да не разчита прекалено на високия си рейтинг, впрочем свойствен на институцията в нейната история. Всички досегашни президенти (с изключение - все още на Плевнелиев) се изкушаваха да капитализират доверието в себе си, повече или по-малко решително, чрез собствени партийни проекти, винаги безуспешно. Рейтингът не подлежи на трансфер.
2. Критичността и неконформизмът на Радев имат голямо значение за обезвереното българско общество. Но в политиката често играе и усещането за сила. Налагането на вето, за което винаги се знае, че ще бъде отхвърлено, е израз на принципност и последователност, но и риск от внушение за безпомощност. Политическата позиция на държавния глава тежи повече, когато консолидира обществена подкрепа, а в демокрацията това неизбежно предполага и подкрепа от партии. Да не обслужваш партиите, не е равнозначно на това да бягаш от тях.
3. Задълбочава се тенденцията на изхабяване на българския елит. След време България ще има нужда от неизхабена институция, към която хората да се обърнат за решения. Очертава се 2019-а да бъде година на много по-тежък и безперспективен политически сблъсък от 2018-а и е добре Радев внимателно да подготви своите послания и действия за онзи момент.