Жонглират с думата “цирк”, но разбират ли колко тежи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6676679 www.24chasa.bg

Неспасяеми са неспособните да се насладят на едно връщане в детството, влизайки в цирка

ДАВАМ си сметка, че няма как народът ни изведнъж да спре да използва думата “цирк” по напълно неуместни поводи и най-често като сравнение с пошли, недостойни и дори абсурдни действия на политици, медийни лица или просто хора от публичната сфера. Невъзможно е, защото днес циркът, позагубил блясъка си, вече не е на почит от героите на деня. От същите тези политици, които сякаш са забравили, че като деца са се заливали от смях с шегите на клоуна, вълнували са се дали акробатът ще се приземи на върха на колоната, след като изпълни смъртоносно опасно тройно или четворно салто. Жонглират с думите, без да си дават сметка колко тежат. Колко тежи всяка една от тях.

Някои артисти болезнено преживяват всеки опит изкуството им да бъде подценено. Всеки опит то да бъде пренебрегнато и класирано като нещо втора ръка, по-нисък сорт. Дори в случаи, когато става дума за забавление.

Държавата стана мащеха за цирка преди много години. В един-единствен ден повече от 400 циркови артисти бяха буквално изхвърлени на улицата, при това от министър на културата - жена. Останали без дом след пожара, изпепелил Софийския държавен цирк, след безпардонната продажба на цирковата база, по-предприемчивите се спасиха на Запад, по-чувствителните потърсиха спасение в други сфери. А последните мохикани стоически се опитват да поддържат огъня на това изкуство жив тук, в България. Затова се възхищавам и отдавам дълбокото си уважение към хората на цирка. Самият аз с огромна радост станах част от тяхното съсловие и вече много години се изявявам като водещ на циркови представления.

Има един монолог, с който завършвам всяко представление. Аз моля публиката да погледне събралите се на манежа артисти за техния прощален поклон право в очите. Да ги погледне и да си помисли заслужават ли талантът им, усилията им да репетират ден след ден, всеки ден да пътуват от град на град и да раздават сърцата си на нейно величество публиката, независимо дали под купола има 200Q или 2000 души, с еднаква страст. Всеки път. Заслужават ли тези хора и това изкуство да бъдат сравнявани с нещо недостойно и грозно? Чуват се викове. Най-често започват да викат децата, но все по-често чувам и гласовете на възрастни, които казват “не”, стават на крака и с просълзени очи аплодират артистите. Много от моите колеги често ми благодарят и се вълнуват на всяко представление, сякаш чуват думите ми за първи път. Те отекват в сърцата им, докосват ги, успокояват ги, че има поне един човек, който на глас, откритоQ всяка вечер от центъра на манежа говори с красиви думи за тяхната мисия да правят хората поне малко по-щастливи.

Неспасяеми са онези, които подават билета си на контрольора и влизат в цирка с лошо настроение. С желание едва ли не да убият част от времето си, но не и да се насладят на едно предизвикателство. Може би на най-главното предизвикателство - да бъдем деца. Да се върнем в детството. Да станем отново деца заедно със собствените си деца, заедно с децата на зрителите до нас. Ако поне за миг се замислим използват ли децата думичката “цирк” като сравнение за нещо, различно от празник, радост, веселие, смях, ще се засрамим от себе си. Няма да спрем, по-често ще внимаваме в какъв контекст използваме думата, с която трябва да се нарича велико изкуство със световна история у нас.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.