1 млн. насилвани жени в България, Истанбулската конвенция може да ги защити

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6676796 www.24chasa.bg
Елена Дочева

 Елена Дочева е на 25 г. и е завършила в University of Greenwich във Великобритания със специалност “Маркетинг и реклама”. Има и магистърска степен “Различия в медиите” от University of Westminster.

“24 часа” помоли Елена да напише този текст за Истанбулската конвенция. Още като студент тя следи темата за правата на жените и изследва проблема с равнопоставеността им на работното място.

Впечатлява я, че огромен процент от жените не заемат ръководни постове и получават по-ниски заплати от мъжете. Елена се интересува и от расовата и етническата дискриминация както в България, така и в Европа. От месеци следи дебата за Истанбулската конвеция и ратифицирането . У нас има над 1 млн. жени, които са били жертва на насилие, което я впечатлява.

Елена е нужният и разумен глас в яростния спор “за” или “против” разумен глас на млад и добре образован човек.

Тя задължава лекарите да докладват, полицията да действа, а държавата - да изгради центрове за защита, не налага “трети пол”

Да бъде ратифицирана или не Конвенцията срещу насилието над жени и домашното насилие на Съвета на Европа ,e яростен спор от месеци. И спорът много бързо прерастна в надвикване, при което никой не чува аргументите на отсрещната страна.

България откри темата скоро, въпреки че т.нар. Истанбулска конвенция съществува от 2011 г. И, за съжаление, откри темата откъм грешните интерпретации за “трети пол” и нарушаване на православните традиции.

Какъв е проблемът

всъщност?

Дискриминация на основа пол е сериозен проблем, изискващ незабавната намеса на органите на реда и неправителствените организации. И това трябва да бъде признато от българското общество.

Оказването на всякакъв вид тормоз върху жените е потъпкване на човешките права. Един от начините да се изкоренят дискриминирането и тормозът над жените е високото ниво на осведоменост, пораждащо добра превенция срещу несправeдливостта и взeмането на своевременни мерки за прекратяването .

Осъзнаването и признаването на проблема от управляващите трябва да доведе до промени в законите в страната и правни последици за нарушителите, изпълняване на присъди и лечение на извършителите. Насилието над жените и тяхното равноправие оказва влияние върху цялото ни общество, като е пряко свързано с изграждането на неговата емоционална зрялост и общочовешка ценностна система.

Според едно от най- задълбочените изследвания на Европейската агенция за основните права (FRA) около един милион жени в България са били на жертва на домашно насилие (психологическо, сексуално или физическо).

Изследването от агенцията е установило, че около

23% от

женското

население в

България е било

жертва на

домашно насилие

Проучване на социологическата агенция НОЕМА потвърждава тези данни. Според него 1/4 от българките са били жертва на насилие във или извън дома си.

Статистиката е плашеща и за жените в страните - членки на Европейския съюз – приблизително 62 милиона жени, или 33%, са пострадали от насилие - сексуално, физическо или психическо. При около половината от тях се наблюдават продължителни последици върху живота им, твърди пък изследване на Световната здравна организация.

От друга страна, 20% от женското население в страните - членки на ЕС, е станало жертва на сексуално насилие в интернет пространството.

Предлага ли

решение

Истанбулската

конвенция?

Основната задача на конвенцията е да задължи страните да предприемат законови мерки срещу неравнопоставеността и насилието, основано на пола. Тоест ратифицирането ѝ от България ще подпомогне задвижването на правната система. И ще доведе до определянето на домашното насилие като престъпление срещу личността, до създаването на статистическа информация за взаимовръзката между насилниците и жертвите, както и за изграждането на центрове за спешна помощ.

Според еврокомисаря по цифрова икономика и общество Мария Габриел, която е и основател на кампанията “Отвори очи, наруши мълчанието”, мисията на Истанбулската конвенция е дебатът да излезе от залите и да се обърне внимание на повече обучение и усъвършенстване на системата за защита срещу насилието върху жени.

Проблем в България е, че немалка част от жертвите не успяват да надвият страха и ужаса от нападението и да потърсят помощ в полицията или в неправителствена организация. Част от жертвите, съумели да го направят, срещат пък редица трудности при опита им да получат сигурност и справедливост.

През 2012 година 170 000 жени са пострадали от насилие, а подадените сигнали в полицията са едва между 3000 и 3400 за периода 2010 и 2012 година, показват данните на НОЕМА.

От друга страна, голям е и броят на жените от ромски произход, повечето необразовани, изолирани от обществото, живеещи в страх и несигурност. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията от 2013 година

шансът на

ромските жени

за помощ срещу

насилник е

минимален

Една от първите организации срещу насилието, “Асоциация Анимус”, декларира, че за 23 години, помощ са потърсили 33 639 души – сред които жени, мъже и деца.

“Цифрите показват, че борбата с насилието трябва да бъде продължена и Истанбулската конвенция дава рамката, която да бъде следвана”, отбелязва Мария Габриел. Тя добавя още, че Истанбулската конвенция ще даде възможност да настъпят промени в българското законодателство, касаещи защитата и превенцията от насилие.

Жертвите на насилие търсят основно психологическа помощ, не и правна защита, обяснява пък Благородна Макева, заместник-директор на Главна дирекция “Национална полиция”. За цялата минала година са издадени само 2440 заповеди на МВР за незабавна защита на пострадали от насилие. При нарушаване на временна ограничителна заповед от насилника полицията има право да се намеси. Според наказателния кодекс, ако нарушителят не е криминално проявен при неизпълнение на заповедта, получава глоба и извършителят не е реално възпрепятстван от законодателните мерки. Ако нарушителят е осъждан, следва лишаване от свобода.

Някои

прокурори не

искат да

наказват

насилника

при неспазване на акта, защото решението, издадено от съда, е временно, твърди обаче Макева.

Друг проблем за борбата с насилието върху жени е липсата на достатъчно кризисни центрове. Единственият за цялата Софийска област например е в Драгоман, но той настанява само деца без техните майки. По последно преброяване в Софийска област живеят 247 489 души през 2011 година. Според приетия стандарт би трябвало да има един кризисен център за спешно настаняване на всеки 10 000 души (т.е в Софийска област би трябвало да има 3). В цяла България пък има общо само 10 кризисни центъра за жени и деца и 10 само за деца.

Ратифицирането на Истанбулската конвенция е крачка към създаването на повече такива места за подслон и защита на жертвите на домашно насилие. За това обаче е нужно и отделянето на повече финанси от държавата за борба срещу тормоза над жени и деца.

Издаването на медицинско свидетелство от лекар също представлява трудност за жертвите, като те са най-често изпращани при съдебен лекар. Каквито в България не достигат и без друго. В Истанбулската конвенция е застъпено упълномощаване на Министерството на здравеопазването и

всички

медицински

специалисти да

съобщят за

травми,

причинени

от насилие

Сега този момент липсва от българското законодателство.

Истанбулската конвенция обръща специално внимание и на вземането на мерки за анулиране на принудително сключени бракове на пълнолетни или малолетни и се бори с гениталното осакатяване на жените.

Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще подпомогне ефикасността на компетентните органи и ще запълни липсващото звено между това, което законът гласи, и това, което се случва в действителност. В момента насилникът в България не може да бъде задължен да отиде да се лекува, липсва такъв механизъм, обяснява районният съдия от Своге Надя Бакалова. А насилникът често пъти се нуждае от помощта на психолог или дори има нужда да бъде настанен в център за лекуване на зависимостта от алкохола и борба с наркотиците. Дори при постановление от съда за лечение на даденото лице в страната липсват доставчици на такъв тип здравни и социални услуги.

Всичко това води до един порочен кръг и дори и жертвата да е успяла да се справи и да се изолира от тормоза, по всяка вероятност при следващата си връзка насилникът ще се държи по същия начин.

Предвидени са и реформи за незабавно взаимодействие между областните полицейски управления, като се въведе попълването на онлайн форма за отделните случаи на домашно насилие. Реформата е предложена за действие в Бургас и улеснява жертвата, като тя няма да бъде травмирана допълнително при преповтаряне на болезнената история за насилие.

Истанбулската конвенция предвижда и промени в законодателството по темата за систематичния тормоз под форма на преследване на жертвата. Законът в България в момента предвижда наказание единствено ако се е стигнало до насилие и конкретен случай. Продължително натрупаният тормоз обаче може да доведе до дългосрочни травми върху личността и нормалния ѝ начин на живот.

Истанбулската конвенция поставя въпроса и за равнопоставеност между жените и мъжете, като се бори срещу стереотипните роли въз основа на социалния пол, осъждайки несправедливото и некоректно отношение, изразено под формата на сексизъм. Именно промяната на тези социални стереотипи за половете в момента най-силно възбужда противниците на конвенцията в България. Не става въпрос обаче за “трети пол”, както некоректно се превежда английската дума “джендър”, а именно за прекратяване на практиките на сексизъм в обществото.

В България сексизмът е силно застъпен по отношение на домашното поведение. Според проучване на ЕС

81% от българите

смятат, че ролята

на жената е да се

грижи за дома

(готвене и почистване, грижа за децата), докато мъжът отговаря за финансите. Този индекс за равнопоставеността между социалните полове за Западна Европа е доста по-нисък - между 10%-40%.

В заключение Истанбулската конвенция обхваща всички уязвими на насилие групи и предвижда мерки за превенция, защита, преследване и политика. Нейното ратифициране ще подпомогне обучението, навременната превенция, адекватната реакция и необходимата закрила както в големите градове, така и в малките населени места с етнически общности, които не бива да се изолират от съществуващия проблем.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,