Засега не съществува друг критерий за оценка на тв продукция освен зрителския рейтинг
ЗА мнозинството от българските граждани, които не гледат “Денят започва с култура” (ДЗК) по БНТ, скандалите около Емил Кошлуков са объркващи, трудни за проследяване и разбиране.
Ситуацията е доста парадоксална - през уикенда няколко десетки профила във фейсбук се нахвърлят върху програмния директор с обвинения, че налага цензура над предаване със зрителски рейтинг под един процент. “Иде нашенската музика” например го слага в малкия си джоб по аудитория. Освен това въпросният културен блок не е спрян, няма уволнения и гонения, но въпреки това изригванията и запалванията в социалната мрежа и на тротоара пред “Сан Стефано” 29 са като за финал на Шампионската лига.
В понеделник колегите от “Дневник” се опитват да внесат яснота чрез следната информация: “Намерението на БНТ да внесе промени в предаването “Денят започва с култура” и да го преориентира към лайфстайл тематиката предизвика силен отпор от учени, творци, преподаватели, журналисти.” При внимателен прочит на цитираните по-долу в дописката авторитети обаче става ясно, че повечето са членове и явни симпатизанти на “Да, България”. Партията, която в коалиция с други две спечели на последните парламентарни избори едва 2,96%.
Преди това обстоятелство да стане известно в пресата, напрежението около Кошлуков можеше да мине и в лайфстайл рубриките. Но очевидното активиране на партийна кампания направи несъстоятелни твърденията, че става дума за спонтанно протестиращи независими културни дейци.
Политическият характер на този скандал се потвърждава и от събитията в ДЗК миналия петък, когато Кошлуков приканва продуцента да изпише коректно партийната принадлежност на събеседниците Емил Джасим, Манол Пейков и Александър Кръстев - членове на националното ръководство на “Да, България” и кандидати за депутати от нейните листи. Искането на програмния директор не е уважено с аргумента, че тримата са поканени като експерти, защото предаването не е политическо, а културно. Дребна хитрост! По същата логика биха могли да извикат Александър Симов като фейлетонист, Румен Овчаров като експерт по токовите удари, Георги Гергов като изкусен познавач на стария Пловдив и когото си изберат друг активист на БСП, жаден за национална трибуна.
Както самите протестиращи срещу Кошлуков отбелязват в своя декларация: “Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им.” Необяснимо е как са измерили експертната тежест на Джасим, известен с това, че публично наплю Васил Левски. Представят го с доста олекотеното понятие “преподавател в различни столични училища” и му дават думата по темата за новите учебници и изучаването на социализма в училищата.
Конкретно за този тип продуцентски колебания относно експертната и политическа принадлежност в член 6 от Закона за радиото и телевизията пише, че БНТ е длъжна да осигурява “чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност.”
Това означава, че гражданите имат право да знаят кой точно им говори! Ако екипът съзнателно премълчава партийните постове на своите гости, значи им помага да провеждат пропагандата си чрез ефира на обществената телевизия. Може човекът наистина да е експерт, ама е и лидер на партия, при това не бивш, а действащ. Къде са плурализмът и балансът на гледните точки, след като “Да, България” е представена във всеки от трите панела на ДЗК, чиято продължителност е близо 3 часа? Това да не е пресконференция?
Смущаващ е и друг абзац от декларацията анти Кошлуков, в който се отхвърля “внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медия.” Продуцентите буквално заявяват, че знаят как се прави “рейтинг на всяка цена”, но не искат. Яростно се противопоставят на изискванията на програмния директор да работят повече, за да бъдат по-успешни.
Фрапантно послание за журналисти на държавна субсидия, нали? Данъкоплатците плащат за нещо, което не гледат, защото това нещо се мисли за елитарно, достойно само за тесни интелектуални кръгове, и отказва да стане гледаемо.
Засега не съществува друг критерий за оценка на телевизионна продукция освен зрителския рейтинг. Колегите от БНТ, които смятат, че той не ги касае, не схващат собствената си кауза, обществото им плаща заплатите и очаква от тях да дават всичко, на което са способни, за да произвеждат интересни предавания.
Когато Севда Шишманова и Вяра Анкова отчитаха невероятния рейтингов успех на “Под прикритие” и “Евровизия”, никой не ги поправи, че пипълметрията не касае БНТ. Никой не оспорва високата гледаемост и авторитет на “Панорама”, но когато стане въпрос за програми и партии с традиционно ниска популярност, всички класации отпадат, защото такива са “личните предпочитания на журналистите.”
Една напориста госпожа, също учител в различни училища, твърдо ядро на “Да, България”, написа гневен коментар във фейсбук, че предпочита ДЗК, защото е стойностно, а не просташко като Гала, па ако ще рейтингът на “Нова” да изкърти тавана.
И не е сама. Десетки нейни съмишленици илюстрират ден след ден своето растящо високомерие и презрение към аудиторията, която гледа високорейтингови продукции, на върха на езика им е да изреват, че 80 процента от българите са дебили. Истината е, че за този воинстващ “джендър” денят никога не е започвал с култура.