Истанбулската конвенция е срещу насилието над жени, няма скрити цели

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6680714 www.24chasa.bg

Тя въвежда необходимите инструменти за предотвратяване на това насилие, за закрила на жертвите и преследване на извършителите, смята Нилс Мужниекс, комисар по правата на човека на Съвета на Европа

За много хора думата “дом” означава убежище, място, където човек може да се радва на семейния живот свободно, в безопасност и където любовта е част от ежедневието. Но за жертвите на домашно насилие “дом” означава точно обратното. Това се оказва място, в което

тормозът и

насилието

превръщат

убежището в

капан,

скрит от околния свят. Държавата и гражданското общество са длъжни да се заемат с този проблем и да намерят решения за него.

Огромното мнозинство от жертвите на домашно насилие са жени, за чието здраве остават трайни отрицателни последици. Проучвания, извършени в Европа, сочат, че домашното насилие е причината за почти 28 процента от всички предумишлени убийства и че 30 процента от жените на възраст над 14 г. са се сблъсквали с насилие от страна на интимния партньор. Истинският брой е дори по-висок по-специално защото жертвите не са склонни да съобщават обективно за случаите на насилие. Жените също представляват непропорционално голям дял от жертвите на други форми на насилие като изнасилване или преследване.

България не

прави

изключение

Въпреки липсата на точни данни изследванията сочат, че около 25% от жените в страната са жертви на домашно насилие. Тази оценка вероятно е занижена, тъй като много от жертвите не докладват за инцидентите. Освен това тя не отразява сложността на проблема. Жертвата на домашно насилие всъщност живее заедно или редовно се среща с извършителя – положение, което засилва психологическите, емоционалните и социалните травми, до които води този вид насилие. Децата, станали свидетели на такова насилие, страдат от последиците му дълго след като станат пълнолетни.

Насилието над жени във всичките му форми е нарушение на правата на човека и изисква конкретни мерки от страна на държавата не само за закрила на жертвите, но и за неговото предотвратяване чрез противодействие на стереотипните роли във връзка с пола и дълбоко вкоренените отношения на неравнопоставеност между жени и мъже, които водят до насилие.

Законопроектът, с който се предлага ратификацията на конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), който понастоящем е внесен в Народното събрание на Република България, е стъпка от възлово значение в правилната посока. Тази основополагаща конвенция е подписана от всички държави-членки на Съвета на Европа, освен Азербайджан и Русия и вече е ратифицирана от 28 държави. Успехът на Истанбулската конвенция се дължи на факта, че тя предлага

подход, при който

жертвата е

поставена в

центъра на

вниманието,

както и пълен набор от мерки, в т.ч. механизъм за мониторинг, който има за цел да помогне на държавите да осигурят по-добра безопасност за жените. Тези мерки са насочени основно към предотвратяване на насилието над жени, закрила на жертвите и преследване на извършителите. За съжаление, в някои страни в обществените дебати се разпространяват няколко превратни тълкувания относно конвенцията. В България

някои критици,

сред които има и

политици,

се противопоставят на ратификацията на конвенцията с твърдения, които са погрешни и резултат от неинформираност.

Да вземем например твърдението, оформено около термина “социален пол”. Някои твърдят, че използването на този термин в конвенцията има прикрити цели и последствия. Това просто не е вярно. Самият текст на конвенцията сочи, че докато терминът “пол” се отнася до биологичните характеристики, които определят хората като мъже и жени, социален пол “означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”.

Терминът тук се използва за определяне на явлението “насилие над жените, основано на пола”, което ще рече насилие, насочено срещу тях, защото са жени, или което засяга жените непропорционално широко. Той също помага да се предаде идеята, че “стереотипните роли във връзка с пола” за жените и мъжете трябва да бъдат преодолени, защото те допринасят за увековечаването на насилието над жените. Всякакви други съображения относно термина “социален пол” по отношение на тази конвенция са резултат от неинформираност в най-добрия случай и са

манипулативни –

в най-лошия

Макар и някои от критиците да признават, че насилието над жените е проблем, те се опитват да избeгнат вземането на мерки за борба срещу стереотипните роли във връзка с пола, тъй като ги разглеждат като ключови елементи на “традиционното семейство”, в което мъжете и жените играят различни роли.

Като следствие те са на мнение, че българската държава трябва да се въздържa от въвеждането на правни, политически и образователни средства за противопоставяне на насилственото поведение от страна на мъжете и неговия източник, който често е в културата на мачизъм и вкоренени патриархални нагласи, ограничаващи жените в стереотипните роли на майки, които отглеждат децата си у дома. Критиците стигат дори дотам да твърдят, че конвенцията

ще унищожи семейството.

В действителност

е точно обратното

С насочеността си срещу насилието Истанбулската конвенция помага за борбата срещу основната причина за разпадането на семействата.

Тези митове трябва да бъдат разобличени в честен и добре информиран обществен дебат за Истанбулската конвенция и последствията от ратификацията . Този уникален правен инструмент е основан на обстойни проучвания и експертен опит. Той противодейства на насилието над жени – комплексно и във всичките му форми – и въвежда необходимите инструменти за предотвратяването му, за закрила на жертвите и преследване на извършителите.

Това е основното предназначение на Истанбулската конвенция – тя е средство за държавите да подобрят безопасността и свободата на своите граждани. Никакви оправдания не следва да пречат на ратификацията .

Заглавията са на редакцията

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,