Президентът ще се самоопредели с позиция по Истанбулската конвенция

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6686408 www.24chasa.bg

 Острите сблъсъци и партийната дисциплина в НС не са знак за “атрофия”

Речта на президента Румен Радев след първата година от мандата му не беше отчетна, а програмна. С нея той заяви своите позиции и намерения за следващата политическа година, а защо не и до края на своя мандат.

Най-непосредствената и остра позиция в тази реч беше оценката за българския парламентаризъм, който според президента е “атрофирал”. Тази оценка се превърна и в неин акцент (може би не търсен, а наложен от политическите реакции). По този повод заслужава да се кажат поне две неща.

Първо, аргументацията на тази оценка издава преди всичко липса на експертиза и евентуално недостатъчна демократична идентичност на президентските съветници. Защото нито острото политическо противопоставяне, нито господстващото положение на изпълнителната власт, нито партийната дисциплина са знак за “атрофирал” парламентаризъм.

Нещо повече - тъкмо господството на кабинета и партийната дисциплина от столетия са отличителните черти на “майката” на всички парламенти - английския парламент. Така нареченият уестминстърски модел на демокрация се характеризира с практическата невъзможност двете основни партии в парламента да заемат една и съща политическа позиция. Английският парламент работи като “арена” - консерваторите и лейбъристите по всяка тема са в остър сблъсък, като политически гладиатори.

Другият акцент в неадекватната оценка на Радев за 44-ото НС е, че парламентът се е превърнал в нотариат. Всъщност факт е, че уестминстърският парламент почти не може да променя законопроектите на кабинета.

Там говорят само министрите на мнозинството и министрите “в сянка”. Господстващата позиция на изпълнителната власт е нейна дефинитивна особеност. Така че, който от експертите в екипа на Радев го е посъветвал да определи уестминстърския модел на парламентаризъм като атрофирал, очевидно просто не е наясно с един от основните и вековни модели на европейска демокрация, еталон за над 20 демокрации по света.

Третият акцент в оценката на президента е критиката на партийната дисциплина и високата оценка за свободната воля на депутатите. Като изключим парламентарната група на БСП, до 2009 г. почти всички групи и мнозинства в НС бяха белязани с липсата на партийна дисциплина. Разпадането на парламентарни групи бе не само практика, чрез която парламентарното пространство се “преструктурираше”, но при ключови гласувания депутатите проявяваха свободна воля, която много бързо и лесно се материализираше. Всички помним Маргарит Мицов, който не спазваше партийната дисциплина и успя да натрупа състояние, “спестявайки от закуските си”, както сам цинично обясняваше. На всеки от тези

бързо и необяснимо

забогатели

парламентаристи няма как да се потърси отговорност, защото за един мандат в парламента те осребряват своята “свободна воля”. Избирателят може да търси отговорност и да санкционира само партия. Затова партийната дисциплина е в основата на всяка парламентарна демокрация. Да се обвиняват предишните и сегашният парламент за наличието й в парламента, е дълбоко неразбиране на природата на представителната демокрация.

Второ, бих се съгласила с Радев, че българският парламентаризъм е “атрофирал”, ако той критикуваше качеството на българския парламентарен дебат или корпоративния и персоналистки стил на българските партии, защото това са тежки проблеми на нашата демокрация. Но те са проблеми не само на управляващите, а в същата и понякога по-голяма степен и на опозицията. Но като че ли Радев не иска и не смее да критикува БСП и ДПС. Или поне досега не го е направил. Всъщност именно това се очаква от президента - след тази силно критична оценка за кабинета, препокриваща се с позицията на БСП, да се разграничи от социалистите. Защото 27-годишната практика на президентската институция в България показва, че всеки президент, който е действал

като “партийна

ръкавица”,

много бързо и много категорично губи одобрението на хората. В момента, в който избирателите привидят Радев като човека на БСП на “Дондуков” 1, със сигурност подкрепата за него рязко ще спадне.

Друг важен момент в речта на президента е отбелязването на доброто му партньорство с вицепрезидента. Всъщност успехът на институцията през изминалата година до голяма степен се дължеше и на силната и адекватна позиция на Илияна Йотова в много моменти, когато Радев поради неопитност или поради особености на характера си допускаше политически грешки, да не кажем - гафове. В няколко такива критични момента вицепрезидентът даваше ключови интервюта пред медиите, с които категорично със силни и адекватни аргументи отстояваше авторитета на институцията.

За мен и в направения отчет, и в годината напред ще бъде от ключово значение

как президентската

институция

ще се позиционира

по Истанбулската конвенция. Защото там Илияна Йотова не може и няма как да отстъпи. А Истанбулската конвенция е от ключово значение не толкова за България, колкото за българската левица. Всяко едно отстъпление на българската левица от ценностите, които се отстояват чрез тази конвенция, моментално ни идентифицира с Русия и Азербайджан - двете държави, обявили се категорично против конвенцията. Затова позицията на Радев по Истанбулската конвенция е всъщност тест доколко той е европейски политик, доколко е ориентиран евро-атлантически, а не евро-азиатски и пропутински.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,