Правилният му ход бе да се оттегли, когато бе време, и да запази добър спомен за себе си. Вече няма тази възможност, заявява откривателят на Путин Глеб Павловски
Днес Путин стои като дървена статуя на носа на кораб - тя е издадена и винаги можеш да я видиш, но тя никога няма да слезе. Целта ѝ е безсмислена, добавя най-известният руски политехнолог
- Г-н Павловски, в понеделник беше представена книгата на Иван Кръстев с разговори с вас. Какво могат да очакват читателите?
- Изобщо не знам как една такава книга ще бъде възприета в България, защото е един разказ за годините на моя живот. Тя е опит за един вид експериментална биография, която разказва за заниманията ми през последните 50 години. Струва ми се, че е интересно най-малкото като възможност и пример за водене на алтернативен живот, непродиктуван от обществото или от властта.
- Роден сте на датата, на която умира Сталин, но 2 г. по рано през 1951 г. Какво помните от детството си, какъв беше животът в Одеса тогава?
- Одеса тогава беше удивителна. Това беше един вълшебен, черноморски, левантийски град. За мен всичко беше лесно, детството ми беше весело, макар че градът беше в руини. В Одеса се живееше нисък живот, а когато в супата имаше месо, това беше събитие. Но на мен много ми харесваше да живея там. Мисля си, че ако не бях израснал именно в Одеса през 50-те години, то вероятно сега щях да съм склонен към депресия. Живях точно в периода, в който хората, жертви на Сталин, излизаха от лагерите. Поне тези, които бяха успели да оцелеят. Всеки ден, в който някой се освобождаваше, беше светло събитие. Оцелелите излизаха, живееха сред нас. Всичко, което децата виждат около себе си, го възприемат като естествено и затова и ние възприехме като естествени свободата и десталинизацията.
- Защо ви наричат “сивия кардинал” на Кремъл?
- В живота винаги има такава длъжност на “сив кардинал”. Мисля, че в България също има такъв. И винаги назначават някого на този пост. Аз не съм бил кардинал, сив също никога не съм бил. В продължение на 15 г. бях съветник по политически технологии в Кремъл. Това беше нещо много ново, непонятно и загадъчно. Мисля, че затова ме издигнаха в друга епоха.
- Как открихте руския президент Владимир Путин за политиката? Какви бяха първите ви впечталения за него?
- Когато се подготвяхме за показването на приемника, ние не се занимавахме с неговата личност. За нас бе все едно кой ще бъде той. Аз се занимавах с това как ще работи системата за планиране, машината на управлението, медиите и политиката. Тогава не знаех, че по-късно ще се появи именно Путин.
Отначало
Путин беше
стеснителен човек,
но много бързо учеше. Той е удивително способен ученик. Това ми хареса.
- Как се разви Путин през годините?
- Той много пъти се променяше. Днешният Путин почти по нищо не прилича на Путин преди 20 години. Тогава той играеше с ентусиазъм. Той бе привличащ, беше лидер. Винаги ще познаеш лидера, той е ясен, защото хората са привлечени от него. Днес той стои като дървена статуя на носа на каравела (кораб с платна - б. р.). Тя е издадена и винаги можеш да я видиш, но тя никога няма да слезе от там. Целта ѝ е безсмислена. Путин просто е част от статуквото за хората, които са израснали по негово време. Той се срасна със своето място във властта и стана инертен, стана предсказуем.
- Как оценявате международната политика на Русия? Допуска ли Путин грешки?
- Международната политика, която води Путин, е лоша. Смятам, че това е погрешна политика и нейните успехи са незначителни. Цената на тези успехи обаче е огромна. Той губи повече, отколкото получава. Същото се наблюдава и в руската икономика, където огромни суми пари за нефт и газ бяха изразходвани много лошо. Всичко, което получихме, ни излезе много скъпо. В международната политика това е още по-видимо. Крим не струва толкова много, колкото плаща сега Русия и ще продължава да плаща в бъдеще.
- Очаквате ли да има изненади на президентските избори на 18 март?
- Смятам, че са възможни само неприятни изненади. Части от властта могат да се опитат да си върнат загубеното лидерство. Те са загубили постовете си и не знаят как да си ги върнат, защото имат много малко инструменти, с които да повлияят на ситуацията. Не знам и какво ще се случи с Алексей Навални.
Особеност на
живота в Русия
е, че ние нищо
не можем да
предскажем
Това не е много лошо за тези, които се занимават с бизнес или с политика. Надявам се, че нищо по-лошо няма да се случи - нищо по-лошо от преизбирането на Путин.
- В неделя беше арестуван опозиционерът Алексей Навални. Как ще коментирате задържането му? Има ли изобщо опозиция в Русия?
- За властите Навални се явява единственият, който представлява почти цялата опозиция. Правилно или не, в очите на Кремъл той изпъква пред всички. Вижда се, че Путин психологически се съревновава с Навални, въпреки че не допуснаха опозиционера до изборите. Въпросът е много философски. У нас в Русия няма законен и нормален политически живот. И затова, в какъвто и да е смисъл, не може да се говори за опозиция. Има обаче различни групи протестиращи. Най-голямата, която възникна през последните години, е
алтернативната
сцена на вота,
създадена
от Навални
И тя съществува, дори и да не регистрираха Навални. Хората вече могат да участват в изборите и да са част от свой процес, а не да участват в Кремълския. Затова има две сцени - Кремълския “Болшой театър” и обществена, която може да се нарече опозиция, може и да бъде определена по друг начин, но в крайна сметка тя е абсолютна алтернатива на Кремъл.
- Какво е бъдещето на Русия при евентуално оттегляне на Путин сега или след години и как ще се отрази това на света?
- В някакъв смисъл и сега Русия е без Путин. Той е там някъде далече, високо. Президентът не оказва реално влияние на живота ни, освен това, че забавя развитието на Кремъл. От лидер той се превърна в спирачка. Животът ни е белязан от тази мощна спирачка вместо от двигател. Спори се само за това кой ще забавя повече развитието ни, а не кой ще вземе завоя и с каква скорост. Не мисля обаче, че това ще играе толкова голяма роля вътре в страната. Ние всички сме се научили да живеем без властта, без нейното участие в живота ни. За света навярно Русия на Путин е подарък, особено за тези, които търсят остра кризисна политика. За тези, на които е нужен враг,
Русия винаги е готова
да бъде износител
на удобен за всяка страна
по света враг
Това направихме и с американците. Едно от постиженията на Путин е именно такова - ситуацията след избирането на Тръмп беше предрешена, очакваше се смекчаване на отношенията и големи споразумения. Путин обаче направи така, че ние имаме само проблеми. Мисля, че този износ на образа за руския враг е пример за некомпетентната международна политика на Кремъл.
- Основателни ли са твърденията за руска намеса в президентските избори в САЩ?
- Не мисля, че намесата на руски хакери е била толкова значителен фактор в американските избори. Смятам, че значителна част от тези хакери не са част от каквато и да е централизирана програма, замислена на ниво Кремъл.
Това обаче вече не е важно. Всяко съобщение, всеки признак за хакерска дейност се превръщат в улика за престъпна дейност на Русия. Стига се до една криминализация на Русия, което е извънредно лошо. Това е цената за съвършено нищожното влияние по американски данни - малко повече от 600 000, което е нищо за съвременния свят, даже за град това е много малко. Но политически това нанесе травма.
- Критикувате руския президент и все пак в медиите сте известен като “откривателя на Путин”. Съжалявате ли, че сте спомогнали за издигането му?
- Не, изобщо не съжалявам. Путин дълго време правеше важни и полезни неща за страната. Но той загуби пътя си, и то в огромна степен. С Кремъл се разделих през 2011 г., в навечерието на третия му мандат. Това е много лош и нещастен мандат. Вече няма нищо, с което да се гордея. Правилният ход беше да се оттегли, когато му беше време, и да запази добър спомен за себе си. Сега вече той загуби тази възможност. Не мога да кажа нищо особено хубаво за това, което той прави.
- Ако се оттегли, виждате ли личност, която би могла да го замести?
- Когато говорим за Путин, става дума за голяма група от хора в Кремъл, които възпрепятстват презентацията на реален лидер. В това число и вътре във властта, където има много силни хора, силни губернатори и мениджъри, които биха участвали в изборите за президент, ако те бяха отворени. Такива хора има и в бизнеса, и в обществото, проблемът не е в липсата на лидери, а в изолацията им от политиката. Обществото просто не може да научи за тях.
CV
- Роден на 5 март 1951 г. в Одеса
- Заточен е в съветска Русия заради разпространение на “Архипелаг ГУЛаг” на Александър Солженицин
- Редактира сп. “Век XX и мир”, създава агенция “Постфактум”, работи в издателство “Комерсант”, издава и е главен редактор на сп. “Руский журнал”
- Директор на Фонда за ефективна политика, чрез който помага за преизбирането на Борис Елцин за президент през 1996 г.
- От 2000 до 2008 г. става основен съветник на администрацията на Владимир Путин