Пладнешки обир с държавно съучастие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6688262 www.24chasa.bg

Група ловки тарикати са измислили начин

да точат съдържанието на вестници. Това

по принцип освен обир е и посегателство

върху свободата на народа, защото без

независими издатели няма свободна преса

От години в нашата държава се е извършвал обир посред бял ден с активно съучастие на държавни институции и големи бизнесструктури. Това е т. нар. продажба на пресклипинг. Което е маскирана кражба на съдържание от издателите в България.

Ужасното е, че купувачите са били държавни, общински и големи бизнесструктури, които са купували абонамент за всички български вестници, очевидно ограбвайки издателите им.

Правили са го и големи бизнесструктури, обществени медии и дори части от съдебната система. На фона на такова драстично нарушаване на авторското право замундите са аматьори и Холивуд какво всъщност иска от тях.

Какво представлява този т.нар. бизнес? Късно вечер едно момче стои на входа на печатниците. Когато излязат първите вестници, то купува по един екземпляр и го сканира. Сканираното копие се изпраща до други момчета на различни места в страната, които подреждат сканираните страници по начин, който позволява “клиентите” на крадено съдържание да ги четат и копират.

Всъщност това е масова кражба на съдържание. Защото съдържанието на вестниците, независимо на кого са, струва пари. За да бъде създадено, се плащат заплати, хонорари на журналистите, плаща се ток, вода за тоалетните им, плащат се авторски права на Ройтерс и другите информационни агенции. И изобщо в новината има много разходи.

Начинът, по който издателите съществуват, е да продават вестниците, защото от електронните им версии почти няма приходи. А група ловки тарикати са измислили този начин да точат системата. Това по принцип освен обир е и посегателство върху свободата на народа, защото без независими издатели няма свободна преса. Тоест изобщо няма свобода.

Крайно възмутително е, че държавни институции са се абонирали за тази “услуга”, ощетявайки издателите от парите, които данъкоплатците са им поверили.

Това е все едно министрите да си купят крадени коли, регистрирани в онзи град в Швабия, където се правят такива работи, и най-нагло да си ги карат с ония номера SHA.

Същото се отнася и за големи бизнесструктури у нас, които абсолютно безкритично са се отнасяли към бруталното неуважение към интелектуалната собственост. А прогрес в икономиката няма без спазване на правото на собственост. Същото е като с корупцията. Винаги има две страни.

Между другото, чиновниците, които през годините са сключвали такъв договор за “покупка” на крадено вестникарско съдържание, според мен трябва да продължават да носят наказателна отговорност за престъпление по служба. Данъкоплатецът им е поверил едни пари, с които те не бива да насърчават мафията.

Държавата има няколко институции, чието задължение е да контролират опазването на интелектуална собственост. Дори и косвено тя по никакъв начин не бива да насърчава посегателството върху авторското право. Кражбата на сканирано съдържание не се отличава от това да си вдигнеш къща върху чужд имот или да разореш нивата на съседа.

Върху новината наистина няма авторско право, но вестник “24 часа”, както и повечето други издания, съобщават в електронните си версии новините инстантно. Така че никой читател или институция не може да се оплаче, че е бил лишен от информация.

Докато продажбата на сканирано съдържание си е безспорна кражба на интелектуален продукт.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Ако ще се запасявате, вижте списъка на германците

    Ако ще се запасявате, вижте списъка на германците

    С паника или без, хората имат едно наум, за да тръгнат да купуват запаси заради задаващата се епидемия от коронавируса. Работата е там, че в такива ситуации повечето потребители просто трупат всякакви продукти, без идея нито за колко време ще им трябват, нито дали въобще ще ги употребят някога. Затова е добре да се работи по принципа на германците
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност