А какво да кажем ние от Пиринска Македония

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6688276 www.24chasa.bg

В Давос през 1992 г. Кисинджър прави тайна среща за името на западната съседка

ГЪРЦИЯ и Македония постепенно излизат от окопите, в които се бяха барикадирали в последните десетилетия, и правят плахи стъпки една към друга по пътя за разрешаване на сериозния въпрос с името на създадената след разпада на СФРЮ през 1991 г. държава.

Двамата премиери Алексис Ципрас и Зоран Заев запретнаха ръкави и декларираха политическа воля и готовност да водят преговори, естествено, с посредничеството на Матю Нимиц, и да финализират битката. Няма и съмнение, че за стискане на ръцете между двамата сериозна роля имат и международни фактори. Безспорно регионалните играчи са и ще бъдат подложени на натиск отвън, за да се реши геополитическото предизвикателство.

Особено важно е членството на Македония (в центъра на Западните Балкани) в НАТО, което би я извадило от полезрението на Москва. Скопие ще се опита и да използва българското председателство на Съвета на ЕС и поставения приоритет евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, за да форсира решаването на спора за името с Атина. Скопие бърза обаче най-вече заради срещата на върха на НАТО през юли в Брюксел. Ако до тогава е изгладила спора си за името, може да получи членство в пакта.

Новият премиер Заев в последните месеци, окуражен след подписване на договора с България, е твърдо решен да успее да се разбере и с Гърция. Тя обаче ще се окаже доста костелив орех въпреки добронамереността на премиера Ципрас. И в Скопие, а по-сериозно и в Атина ще се сблъскат със сериозен отпор. Ясно е, че за Скопие решаването на спора е по-важно, отколкото за Атина, която отдавна е в ЕС и НАТО. Национализмите обаче и в двете държави са достатъчно силни и шумни. “Македония е гръцка”, скандираха десетки хиляди на митинг в Солун. Не приемат каквото и да е споменаване на думата “Македония” в името на съседката си. А Македония днес е географска област с три дяла. Вярно е, че по стечение на историческите обстоятелства най-ощетена е България.

Егейският дял от около 50% е останал в границите на Гърция. Вардарският - около 38%, е в Република Македония, а Пиринският - около 11% е в нашите граници. Малки части има в Косово, Сърбия и Албания. Без да се връщаме назад в историята, ясно е, че е и в трите дяла е имало българско население, били са част от българската държава и на нас най би ни подхождало да скандираме “Цяла Македония е българска”. Но да не се връщаме векове назад. Никой няма монопол върху името Македония. Сега ролята ни е да окуражаваме Скопие и Атина да си стиснат ръцете.

В сряда по време на Световния икономически форум в Давос двамата премиери имаха двучасова среща и след нея излязоха оптимисти за решението на спора с името.

Като първа стъпка след срещата си Заев обяви смяна на името на летището “Александър Велики” и на магистралата “Александър Македонски”, която ще се казва “Приятелство”. Категоричен бе, че Македония няма териториални претенции към Гърция и няма да следва политиката на иредентизъм. Ципрас пък обеща ратификацията на втората фаза на Спогодбата за асоциация и стабилизация между Македония и ЕС в парламента на Гърция, отваряне на възможността за членство на Македония в Адриатическо-Йонийската инициатива за сътрудничество, както и откриване на граничен пункт край Преспа.

Това обаче са дребни подробности, които едва ли ще окажат някакво сериозно значение за решаване на спора за името, което да задоволява двете страни.

Малко известно е и доскоро пазено в тайна, че точно на Световния икономически форум в Давос, но преди 26 г. за първи път се прави предложение за името. Тогава се провежда конфиденциална среща между председателя на македонския парламент Стоян Андов с премиера на Гърция Константинос Мицотакис в присъствието на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. На масата на преговорите е поставено името Република Македония (Скопие). От тогава са лансирани Независима Македония, Славянска република Македония, Славомакедония и няколко варианта на Република - плюс нещо - Македония. Това “нещо” е Горна, Северна, Нова.

В годините около 2005-2008 г. се стига до някакъв вариант на сегашното конституционно име, но пък се заформят жестоки спорове около транскрипцията на английски. И така допреди десетина години, когато преговорите зациклят до степен на замръзване, а тогавашният премиер Никола Груевски започва т.нар. антиквизация на Македония, изолирайки я все по-дълбоко в собствения си “античен” окоп.

Шансът сега е в младото поколение политици, които не са участвали в създаването на проблема от предходната генерация през 90-те години, в младите хора, които трудно биха се затворили в стария балкански манталитет. Ясно е и че без натиск отвън, компромис трудно би се постигнал. И на Заев няма да му е лесно да се справи със съпротивата в страната си, но пък предизвикателството пред Ципрас е още по-сериозно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.