Защо 78% се чувстват незащитени, щом 90% не са били жертви

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6690137 www.24chasa.bg

Досегът ни с криминални новини също влияе на усещането ни за сигурност

Защо нивата на тревожност и страх са толкова високи ( 78%), след като над 90% от българите споделят, че в последната година нито те, нито техни близки са били обект на посегателство?

Два са важните нюанса при тълкуването на тези данни. Отразяването на такъв тип новини в медиите поставя хората в почти непрекъснат “досег” с престъпления, което влияе върху усещането за лична сигурност.

Например след събитията в Кьолн, широко отразени в медиите, представително проучване на института Emnid показа повишаване на дела на германките, които твърдят, че не се чувстват сигурни на обществени места, до цели 52%. Това съвсем не означава, че тези теми трябва да бъдат табу в публичното пространство, но този ефект трябва да се калкулира задължително.

Липсва и сериозна динамика в демографските характеристики на респондентите, т.е. долавя се общо усещане за страх без ясно обособени уязвими групи.

Не са за подценяване високите дялове за лична реакция спрямо престъпление, дори с насилие (22%), или търсенето на помощ от близки, роднини, приятели - общо 35%, а не от компетентните институции. Оценката за ниска ефективност повишава нивата на несигурност поради липсата на усещане за адекватна защита.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,