На 26 януари “24 часа” съобщи, че Комисията за защита на конкуренцията разследва бизнес, който на гърба на печата печели между 5 и 10 млн. лв. всяка година. КЗК проверява какъв е мащабът на незаконното ползване на авторско съдържание на печатни издания, пакетирано като пресклипинг.
От години фирми печелят огромни суми, като всяка сутрин сканират цели вестници и ги предлагат като свои продукти на клиенти в министерства, съдилища, компании, неправителствени организации.
“Инвестицията” им е скромна - купуват по 1 брой от “24 часа”, “Капитал”, “Труд”, “Стандарт”, “Телеграф”, “Банкер”, сканират страниците им и предлагат този пакет като интернет абонамент срещу суми от 300 до 500 лева годишна такса.
КЗК е образувала по искане на “168 часа” ЕООД - издателя на “24 часа”, две производства за нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Те са срещу фирмите “Медиязуум” ООД и “Медиа Монитор” ООД, които от години предлагат т.нар. пресклипинг - подборка от материали от печатни медии по определени теми. Освен подборките обаче сканират и цели вестници и ги предлагат като продукт в интернет срещу заплащане.
Това се прави въпреки изричното предупреждение върху всяка печатна медия, че частичното и пълно възпроизвеждане на вестника не може да се прави без съгласие на редакцията. Това е и подсъдно, тъй като изданията притежават авторски права върху материалите.
“168 часа” ЕООД е подало идентични искове и срещу “Агенция Крос” и “Фокус-Нунти” ООД и те са отразени в регистъра на антимонополния орган през декември 2017 г.
Очаква се КЗК да провери приходите на тези фирми и да наложи наказания по силата на член 36 от Закона за защита на конкуренцията.
Чл. 36 забранява на търговските дружества действия, чрез които се осъществява нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се осуетява сключването им.
Според закона КЗК би могла да поиска от фирмите нарушители да прекратят тази практика и ако не го направят - да им наложи глоби, които могат да стигнат до 5% от годишния им оборот.
Как да бъде спряна кражбата на гърба на бизнеса, отговаря медийният експерт Георги Лозанов:
Както всяко разпространение на медийно съдържание, което е срещу заплащане, така и в казуса с пресклипинга част от събраната сума трябва да се връща към производителя на съдържанието и в това няма съмнение.
Същото е, както при кабелните оператори, които разпространяват телевизионните програми, за което, естествено, телевизиите искат от операторите да им плащат. Операторите добавят абонатни такси и печелят от това.
Когато се разпространява чуждо съдържание и от това печелиш, трябва да си с договорни отношения с производителя на съдържанието - и той да участва в разпределянето на финансовия ресурс. Очевидно е, че когато се използва за търговски цели, достъпът до това съдържание не може да бъде свободен.
Ако се прави подбор по теми от вестниците, може да се счита, че е собствен продукт. Но ако става дума за сканиране и разпространение на вестника, както е създаден, няма съмнение, че това трябва да бъде заплащано.