Проф. Боян Биолчев: Качени сме на махалото на Фуко и от тотално униние често отлитаме към безпределна веселост

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6696266 www.24chasa.bg

-  Мърморенето циментира душата на човека, той

се превръща в междуметие на болката

- Общественият съвет на БНТ може да бъде полезен не като я

направлява, а като я наблюдава с внимателно прецеден ум

- Тихото говорене ужасява глупаците, на тях само

децибелите им помагат да бъдат чути

- Имаме много хора с талант – но те са потопени в локва от

недоброжелателност, завист и безпричинна злоба

С проф. Боян Биолчев разговаря Генка Маркова

- Как бяха пистите на Боровец, проф. Биолчев? Разбирам, че току-що се прибирате от Боровец?

- Великолепни, много са добри условията, а и нямаше дълги опашки. Качили са ме на ски тригодишен и нямам намерение да сляза скоро от тях.

Няма нищо по-хубаво от балканския планински въздух - след ските, като седнеш над листа, пропускаш с лекота излишното.

- Вие сте писател, сценарист, харпунджия, слаломист, ценител на гроздовата ракия, университетски професор и интелектуалец - всичко това в хармония ли е, или някое от тези определения взема връх?

- Обикновено се чувствам като един човек, а не сглобен от седем близнака според изброеното от вас. Нищо не пречи на другото, просто правя това, което ми харесва, и това, което имам усещане, че мога.

- Вие сте късметлия - малцина могат да правят това, което харесват.

- Не бих казал, защото не твърдя, че винаги ми се получава.

- Може би сте драпали с нокти и зъби, за да се случи всичко това?

- Имам много ясна философия за себе си - не можеш да постигнеш нещо, за което не си пригоден. При много хора проблемите идват от това, че мечтите им надскачат представите им за действителността. Аз не съм се разочаровал и нямам намерение да се разочаровам от живота, защото го приемам такъв, какъвто е. Ценя много високо пъргавия и добронамерен ум и се старая да го подкрепям с каквото мога. Но има етажи на мисленето. Разхождаме се в обществото на различни етажи и е добре човек да си знае етажа.

- Вие оглавихте Обществения съвет на БНТ в компанията на умни и талантливи според общата преценка хора. Трябва да опазвате баланса между различните гледни точки - така беше описана задачата пред вас. Как ще го правите - между елементарната аритметика и общественото доверие къде ще търсите баланса, как ще се отсяват културните стойности за сметка на яростната чалга?

- В общи линии отговорът е във въпроса ви. Ценя високо хората в новосформирания съвет. Убеден съм, че ще постигнем съчетание на мненията си, за да бъдем полезни. Мисля, че няма да се чуе поучителен и авторитарен тон на заседанията. Телевизията се прави от професионалисти и съветите към тях трябва да засягат само принципни насоки. Общественият съвет

не е призван да чертае

партитури за дейност и да

раздава разпореждания

Той е лакмус за общата тоналност на телевизионното осъществяване и ненатрапчив коректив, когато ясно е забелязал нещо, което е необходимо да бъде произнесено на глас. Общественият съвет на БНТ може да бъде полезен не като направлява телевизията, а като я наблюдава с внимателно прецеден ум. БНТ е телевизията, която може да си позволи, дори и финансово, не само да търси рейтинг, но и да изпълнява мисия. Рейтингът иска да привлече зрителя и това е понятно, но мисията е тази, която носи отговорността за духовния облик на нацията, за поддържане на интелектуалните рефлекси на обществото. И тук е големият професионализъм – да съумееш да въздействаш възпитателно, без да си скучен и назидателен.

Още на първото заседание се оформиха две от най-важните тези: поддържане на националната идентичност и грижа за съхранение на българския език.

Идентичността не е блъскане в гърдите и замерване с епитети, понякога възторжени,когато са откъм плюса, или груби и несръчно формулирани - когато са откъм минуса. Става въпрос за идентичността като постигнато самосъзнание на човека, опора и на неговото самочувствие и неговата болка. Търсенето на идентичност е процес, а не е рецепта. Процес, който изисква доверие към човека, нека го кажа - и приветливост на наблюдението, толерантност към недостатъците, защото и те са част от идентичността на всеки народ. И може би ще се повторя - неразгласяване с барабан на успехите.

Второто – езикът. Има много неща, които могат сериозно да предизвикат безпокойство.

Това е

опростяването му.

Разкрещяването му

Небрежното му или тенденциозно ползване. Езикът не е само думи или подбор на думи. Той е и интонация, и начин на поведение.

В последно време няма диалози, има двама души, които говорят едновременно - пряко свидетелство, че те не се слушат, нещо повече, че нямат и желание да се чуят, диалогът става дует от монолози, а зрителят неминуемо губи желание да разбере за какво става дума.

- А когато и двамата няма какво да ни съобщят, настава вселенска трагедия...

- Единственото съобщение е, че когато и да се появят втори път, пак ще е същото.Телевизионният екран разпространява с огромна интензивност този синдром на антиговора.

- Е, това не е вина на телевизиите, а на техните гости.

- Въпрос на преценка кой с кого говори или говори на себе си. Не става въпрос за брак по любов на участниците, а за уважение към зрителя. Този език залива обществото навън, не мога да се кача в трамвай или в метрото, без от другата част на вагона да слушам проблемите на някого (независимо от джендъра) по смартфона на много висок глас. Спомням си, че като дете съм възпитаван, че викането, високото говорене не е приемливо. Смесват се нещата, това идва от липсата на домашно възпитание, от криворазбраното заемане на пространство. А звуковото пространство е общо и не подлежи на изземване. 

- Вашият призив е да говорим тихо, да се чуваме и да се изслушваме, да не нарушаваме звуковото пространство на околните, така ли?

- Тихото говорене ужасява глупаците, на тях само децибелите им помагат да бъдат чути. Много често, взрян в екрана, чуваш някого и на третото изречение знаеш, че не е прочел като хората една книга. А когато е и претенциозен, на четвъртото изречение виждаш, че няма и намерение да чете, освен както си знае. Общото пространство трябва да се насели с интелект и добронамереност - за да се чуем, и може би да почнем да се разбираме. Дори и когато мислим различно.

- Пожелавам ви успех, трудна задача сте си поставили. В този смисъл уютно място за живеене ли е днес България?

- Тези, които живеят в България, нямат алтернатива. Уютът не зависи само от това, което тегне в социалното пространство. Уютът зависи от отношението на човека - май го казах вече: повишените амбиции винаги водят до несъответствие, неуважението към другия води до едно раздразнение, което дори го усещаме сутрин на улицата - като те погледне някой, виждаш, че той вече е ядосан на себе си, а оттам и на всички. Въпрос на възприемане на света. Като нация сме интелигентни, имаме много хора с взривен талант – но те са потопени в локва от недоброжелателност, завист и безпричинна злоба.

Иначе България е уютно място за хората, които умеят да живеят в нея без настървение, без вайкане и ако е възможно - с малко любов.

- Кое ви дразни повече - всеобщото мърморене или размиващата се граница между лъжата и истината?

- Мърморенето винаги е извън истината. Мърморенето циментира душата на човека, той се превръща в междуметие на болката. Не мисля, обаче че и френетичната веселост може да бъде панацея. Като народ имаме и това - качени сме на махалото на Фуко и от тотално униние отлитаме към свръхенергична веселост.

Мечтата ми е да видя повече хора,

които съумяват да се задържат

понякога в средата.

- И все пак - размива ли се границата между лъжата и истината и на кого помага това?

- Точно този тип на водене на диалог, за който говорих, размива всичко. Никой не може да внуши кое е лъжа и кое е истина, ако негова е истината, а лъжата на опонента.

Крещенето на висок глас в диалога веднага поставя две равни по децибели истини. Себичността – персонална, партийна или каквато и да е - е лош съветник на разума.

- Много обществена енергия се хвърли от началото на годината за Истанбулската конвенция, дори и Господ намесиха... Какво пропускаме в тази дискусия, говори се едва ли не за някакви гранични състояния, адът се задава...

- Какво пропускаме? Най-напред сме пропуснали да я прочетем. Когато се работи с думи, най-добре се работи с писмената дума. Прочиташ и тогава вземаш решение, а у нас сме майстори да оперираме с препредадени думи, с думи наготово.

- Така е по-лесно, защо да четеш, някой ти го формулира, дори мисли вместо тебе...

- Точно

това е машината за

затриване на истината,

когато хората си говорят

с чужди думи

А иначе този документ - това много хора го усещат, е канава за други интереси, тренажор за бъдещи планове – това го виждат все повече хора.

- И още една дискусия върви ожесточено - какво да учат за комунизма младежите в 10-и клас. Как да оценяваме миналото си?

- Младите хора не възприемат готови формулировки. Обикновено те много добре разбират някои неща, без да знаят подробностите. От подобни спорове само им става досадно. Но историческите очевидности не може да бъдат прескачани. Преди 20 г. нямаше да има такива опити за защита или за подминаване на периода от 1944 до 1989 г. Той не може да бъде прескочен, така както не може да се прескочат и всички трагедии на народа ни, така че не е необходимо да се спира нещо, което само ще донесе полза. А това означава, че трябва да се говори много ясно - случило се е това и това. А и не бих казал, че учебникът е работа на политиците, защото той

не съдържа каузи,

а фактите на

изминалото време

Чувам непрестанно пренебрежителни приказки към образованието, подигравателното говорене за професора, за тия историци, дето не разбират нищо, и т.н. Социалното опростяване отдалечава средния ум от науката и затова професорът изглежда безсмислен и достоен за присмех. Но на кого?

- Ще ви припомня една притча на вашата баба - цитирам ви: Най-много страдат тези, които мразят.

- Тя доживя доста висока възраст, не употребих думата старост, защото тя беше най-младият човек в семейството. Имаше чувство за справедливост към всички.

- Тази притча от какво ви опази?

- Не знам от какво - сигурно от това, което не ми се е случило. Тя имаше и други притчи -

да приемам без злоба

това, което не ми харесва,

да не се хвърлям

в схватка с хора,

които мислят по свой начин, и да не ги ругая, защото те не мислят като мене. Тя беше завършила само 4-и клас, от четири сестри в Солун тя е работила, за да учат първите три сестри, които стават учителки, но беше природно интелигентен, топъл и добър човек. Явно този вид хора стават рядкост днес.

- Освен корените от Солун имате и връзка с Прилеп?

- От Солун е майката на моята майка, бащата е от Кукуш, а по бащина линия родът Биолчеви е от Прилеп, а от Охрид е баба ми по баща.

- Върви се към финал за името на Македония. Как ви звучи Република Горна Македония?

- Малко като Горно нанадолнище ми звучи.

- А на мен ми прозвуча като приказка за Горната и Долната земя.

- Има едно село - Горни главанак, и друго - Долни главанак, ходил съм там на лов.

Съгласно характерния български начин за наблюдение Долни главанак е разположен по-високо от Горни главанак.

Но да не бързаме с изводите. Това е проблем между македонската държава и Гърция. Нашият проблем с Македония пое в добра посока. В новелата “Гераците” всички са българи, а се самозатриват. Значи пътят към постигането на доброто не е с нетърпимост и налагане, особено с неглижиране на другия. Това е също белег, че още не сме европейски граждани. Трябва да приемем, че има много различни хора и различни пластове - не говоря даже за държави, а за различни регионални енергии и ще трябва да свикваме да живеем с тях.

---------

Проф. Боян Биолчев е роден през 1942 г. в София.  Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша. Доктор е на филологическите науки. Професор в Софийския университет от 1996 г. Ректор на Софийския университет (1999 - 2007). Занимава се със сравнително езикознание.

Автор на множество научни публикации, на повече от 20 белетристични книги. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма.

Носител е на Голямата награда "Вик" за роман на годината за "Амазонката от Варое" - 2006 г. и на Голямата награда за литература на Софийския университет - 2009 г.

Председател е на Обществения съвет на БНТ от февруари 2018 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,