Реформата в театъра, която предложихме,
заработи, салоните са пълни
Аз и моят екип в Министерството на културата бяхме хората, които разработиха начина да се гласуват индивидуални пенсии на заслужили дейци на изкуството. Отне ни години това да се случи. Тази идея помогна на много достойни личности. Един от тези, които влязоха в нашето внимание, беше Васил Михайлов. Не като нужда от пенсия, а като признание за заслуги! Предложихме начина, прие се, той получи достойна песния. Не знам защо после я отказа...
Сега разбирам, че е отказал наградата от Съюза на артистите в България “Икар” за цялостен принос. Нима наистина няма такъв принос! Аргументът му е, че в този съюз нищо не се случва, не се променя, че той не помага за битието и развитието на актьорството в България.
Когато той и негови колеги са внасяли Закон за театъра в Народното събрание, аз все още съм бил просто свободен артист. Не знам защо и заради какво той не е бил обсъден, разгледан и приет.
Знам едно! В момента има бум на интереса към българските театри и мисля, че направеното от Министерството на културата не е без значение.
Защото чрез промяната в начина на субсидиране, чрез начина на поощряване на театрите в резултата на интереса на публиката имаме пълни зали, имаме търсене на билети, имаме интерес към сцената.
Да, вероятно тази методология има слабости. Да, някъде ни упрекват, че пускаме “мечки” - популярни актьори, за да вдигнем посещаемостта. Да, вероятно е понякога при тази система на кредитиране на пиеси да има пропуски, но хората влизат в театралните салони, нали!
Не казвам, че тази система е съвършена, не искам да кажа, че не трябва да се търси съотношение “качество - количество”, но моля - все пак хората са в залите и днес е важно да сме на театър, днес е хубаво да се похвалим с това: “Хайде на театър!”
Жестът на Васил Михайлов е знаков. Той показва, че в театъра нещо мърда, нещо се развива, нещо провокира - повдига се завесата, търсят се нови пътища.
Г-н Михайлов събира публика в ролята на Дон Жуан в Театъра на Армията, примерно. Трябват ни идеи как пак я да поканим във всеки театрален салон. С визия, с провокация, с истина за това, което става на нашата сцена. Той знае и разчитаме на него. А за наградата... Ще си прецени.
*Авторът е председател на комисията за култура и медии в Народното събрание