Защо внос на виетнамци, а не връщане на БГ гурбетчии?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6715216 www.24chasa.bg

Не е добър моделът “евтин труд -ниска добавена стойност” - вижте какво стана с шивашките цехове

Основните показатели на пазара на труда наподобяват 2007 г.

– рекордно висок коефициент на заетост;

- минимална и спадаща безработица;

- растящи с около 10% заплати вече 2 поредни години.

Към това трябва да добавим и значително по-лошата демографска картина сега – с 1/4 са намалели заетите до 34 г. за последното десетилетие, както и отварянето на пазара на всички страни в ЕС след 2014 г. Така

работодателите

са поставени в

ситуация да се

конкурират

за все по-малък брой младежи, навлизащи в работната сила, при това – с работодатели от значително по-развити икономики. Какъв ефект може да има предлаганата от бизнес асоциациите промяна, целяща по-облекчен режим за привличане на работна сила от трети страни извън ЕС? Може ли да се решат проблемите на бизнеса в България чрез “внос” на евтин труд?

Ако фокусът е краткосрочен, или ако става въпрос за бързо възникващи дисбаланси в определени професии и умения, подобна мярка може да донесе ползи. За малка отворена икономика са характерни бързи промени в стопанската активност, оттам – в търсенето на труд. Независимо дали става въпрос за предприятия, зависими от глобалната конюнктура за износ на продукти, или например за строители, изграждащи големи инфраструктурни проекти, ако малкият български пазар на работна сила е затворен, то

бизнес цикълът

ще води или до

прегряване

и недостиг на хора, или до висока безработица.

Отваряне към потенциални работници от други страни може да реши такъв проблем. По подобен начин в рамките на годината стои и въпросът със сезонната заетост. Някои сектори по логични причини не могат да осигурят пълна заетост - същевременно при ниска безработица, повишено търсене на работници от други браншове и миграция към западните икономики, те не могат да намерят достатъчно персонал за сезона. Тогава сезонните работници от други страни запълват дефицита.

Ясно е, че образователната система дори при идеални стимули за насочване на ученици и студенти към търсени професии не може да реагира за по-малко от 4-5 г. на нараснало търсене. Към това може да добавим и стремеж към “внос на таланти” – или, иначе казано, политика за привличане на ученици и млади хора с най-добри постижения към българските университети и към работа в българския бизнес.

Вносът на работници от бедни страни обаче не може да реши основните дългосрочни предизвикателства пред българската икономика. Да започнем от аргумента, че това е инструмент за запълване на демографски дефицит – няколко десетки хиляди българи по-малко навлизат в работната сила в сравнение с тези, които се пенсионират. Да приемем ли, че нужната бройка чуждестранни работници е равна на тази разлика? Такова мислене да пазара на труда не може да е основа на работещи политики. България е

страната с

най-ниски

възнаграждения

в един общ европейски пазар, на който предлага основната част от стоките и услугите си. Ако най-бедната страна има проблем с конкурентоспособността си заради разходи за труд, какво остава за страните от Централна Европа, без да коментираме старите членки от Запада? Като модел за развитие разчитането на евтина вносна работна сила е възприето едва в няколко петролни страни и няколко градове-държави.

Вносът на работници като инструмент за решаване на проблемите на бизнеса трябва да се разглежда заедно с други възможни мерки. В България все още има значителен дял неактивни лица, и те са сериозен “резерв”, само че активизирането им може да стане след реформи за по-гъвкаво трудово и социално законодателство, съчетани с подходящи бизнес стратегии. Учениците над 16 г. например са възможен ресурс за сезонна заетост, по-ранното връщане на майките на работа увеличава предлагането на труд, с подходящи политики може да се включат и значителен брой хора с увреждания или в пенсионна възраст.

Интересно е и как с лека ръка се възприема идеята за привличане на хора от други континенти, с друг език, религия, ценности, традиции, докато в България все още има огромен брой роми, които са изключени както от образованието, така и от възможностите за труд. Десетки хиляди българи работят тежка и нископлатена работа в други страни от ЕС – при по-добри условия и вероятно още известно увеличение на възнагражденията в България те биха се върнали. В този смисъл дори в средносрочен план има доста други мерки, които могат да осигурят допълнителен труд за разрастващите се нужди на работодатели.

Най-важното е обаче да си даваме ясна сметка на какво се дължи икономическият растеж и натрупването на благосъстояние в дългосрочен план. Накратко, иновациите, технологиите и инвестициите в капитал правят труда все по-производителен – същият брой работници създават все повече и повече стойност. Когато това се случва, нарастват и възнагражденията, като това е следствие от нарасналата продуктивност, а не пречка пред растежа. Този процес, наричан от Шумпетер “съзидателно разрушение”, неминуемо преминава през структурна промяна във всяко предприятие, така и на ниво сектор и цяла икономика.

Да си представим, че някъде 2003 или 2004 г. шивашките предприятия бяха се оплакали от недостиг на хора и бяха заявили, че бизнесът им няма как да е конкурентен, ако заплатите надминат 190 лева на месец. Но държавата не им осигури евтини работници. Какво стана? Броят на заетите намаля двойно, заплатите са близо 4 пъти по-високи, и се изнасят повече облекла. По-важно е обаче, че цялата икономика се преструктурира – намалява относителното значение на трудоинтензивните отрасли, които са чувствителни към цената на труда, и нараства делът на тези, в които производителността на труда е по-висока. От една страна, внедряването на нови технологии и инвестициите в машини и оборудване позволяват да се създава повече стойност с по-малко заети. От друга страна, умират бизнеси, които създават продукти и услуги с ниска добавена стойност, и се заместват с такива с по-висока. Именно това се случва и в последните десетилетия в България – хората намаляват, заплатите растат, а износът на стоки и услуги е нараснал 5 пъти за последните 15 г. Ако това не се случва, ако има очакване да се съхрани структурата на българската икономика, то тогава цената на труда е проблем. Демографията също е проблем – защото без промяна в производителността логичното е да си мислим, че всеки растеж на производството изисква допълнителни хора.

  • Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Десетки български семейства ще са почернени след жестокия удар на магистрала “Тракия”, след като турски тир прескочи мантинелата и се озова върху няколко коли в отсрещното движение. Поредните жертви, дадени по жесток и нелеп начин, защото някой е бил уморен на волана на тежкия камион. Всеки, който пътува в страната, знае