Обичам България и трябва да останем тук, за да се борим за държавата си. Да опитаме да променим сферата, в която сме, и да не вършим нещата машинално, каза Румен Филев, студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е от Велико Търново и завършва природоматематическа гимназия. Студентът от 2016 г. работи като медицинска сестра в Националната кардиологична болница в отделение по спешна кардиология.
- Как решихте да учите медицина и как реагираха близките ви?
- Никога не съм се виждал като нещо друго. Вкъщи всички са лекари и от страна на майка ми и на баща ми. От малък съм свикнал професията да е навсякъде около мен и ми доставяше удоволствие да ходя в работата на родителите ми. Всичко стана естествено с избора ми. Сестра ми също учи медицина в Германия. При нужда от насоки винаги питам баща ми.
- Как избрахте университета, в който учите?
- Имаше кратък срок, в който пребивавах в Шотландия, но нещата не се получиха да уча там медицина. След консултация с баща ми се върнах в България и започнах да се подготвям за българските кандидатстудентски изпити.Не съм обмислял друг университет освен Медицинския.
- Кое е най-ценното, на което ви учи университетът и работата?
- Най-важното, което ми е дал университетът,със сигурност са теоретичните познания. Университетът ме научи да бъда много по-отговорен към лекарите, защото работата им е ценна за обществото.
- Кое е различното в обучението по медицина в България и в Германия, тъй като сестра ви учи там?
- Много повече е практиката там и това е голямата разлика, а при нас е много силна теорията.
- С какво се занимавате в момента – успявате ли да работите?
- Работя това, което ми е позволено сега - медицинска сестра в Националната кардиологична болница в отделение по спешна кардиология. След като завършим, започваме като лекари.
- Как ви наричат пациентите? Имате ли други колеги мъже, които са медицински сестри?
- Обикновено като ме виждат мъж, ми казват докторе. Пациентите не знаят точно, но лекарите като кажат “Имам нужда от сестра” - реагирам на момента. Имам още колеги студенти в болницата, които са медицински сестри. Аз не виждам нищо срамно - професията не е медицински брат. Това е много важна професия в здравеопазването.Често пъти уменията и точността, която демонстрира една медицинска сестра, спасява животи. Случвало ми се е пациенти с усмивка да ме питат дали работя като медицинска сестра, но аз обръщам всичко на шега. Много
ценно е един лекар
да премине през школата
на сестринството
и да види колко е важна тяхната професия, за да ги оцени и уважава. Защото не бива лекар да се самозабрави и мисли, че титлата “доктор” му дава нещо повече от екипа около него. А когато разбираш работата на сестрата, на санитаря, животът ти на работа става много по-лек.
- Какво научихте за медицината в тази болница? Как изглежда здравеопазването от позицията на една медицинска сестра?
- Работата в болницата със сигурност ми помага. Това, което се случва във всекидневието, попада в конспектите за изпитите и ми е по-лесно да се справям с учебния материал. Далеч съм от мисълта, че съм разбрал медицината. Със сигурност работата, която извършват лекарите, заслужава по-високо заплащане, особено в интензивните отделения, защото там отговорността е огромна.
- Коя е справедливата заплата, която лекарският труд заслужава?
- Точна цифра не мога да кажа, но със сигурност по-висока от това, което е сега. Моят трудов договор е на 700 лв. основна заплата без удръжки на данъци. Не съм компетентен да говоря за заплащането на специализанти, а и не е етично - затова и не питам.
- Как минава един ваш ден?
- Различно. Динамиката при дневно дежурство е: ставам в 5,30, в 6,30 пътувам към работа. Денят там започва около 7-7,30, влизам малко по-рано, за да видя какво се е случило през нощта, после си предаваме сутрешния рапорт с другата медицинска сестра, като смяната е 12 часа. В университета съм преди и след дежурства. Почивните дни използвам максимално като време за учене
- Избрали ли сте своята специализация и защо точно тя?
- Не съм избрал твърдо специалност. Тепърва започват стажове по различни клиники и да видя как се случват там нещата. Няма да е хирургия.
- Има ли лекар, който вие следите, защото е направил нещо ново или добро в професията?
- Първият пример е винаги баща ми. Той е изключително ерудиран мъж, опитен и следя и внимавам в това, което ме съветва. Другите хора са лекарите в отделението - мечтая да съм част от техния работен процес. Никога не спират постоянните ми въпроси и
подкрепят
желанието
ми да се
развивам
- Може ли България да се превърне в добро място за специализации? Това достатъчно ли е, за да остават повече лекари тук?
- Разбира се, че може да стане отлично място за специализация. Хората, с които работя, не са много по-възрастни от мен. Те са изключително кадърни и умни, не се притесняват да споделят опита си, идват и искат, очакват от теб да се развиваш, да четеш и да разбираш.
- Затварящи и фалиращи болници, недостигащ персонал, липса на пари. Така изглежда здравната ни система. Имат ли решение тези проблеми и какви може да са те?
- Ако се промени моделът и бъдат стимулирани хората да работят, да не се притесняват как ще стигнат до края на месеца, със сигурност повече качествени студенти ще се насочат към тази професия и ще останат в България.
Хората в здравеопазването са истински герои, защото със семейство и деца, за които трябва да се грижат, продължават да вършат тази тежка работа, да се борят.
Българите сме търпелив народ, но не знам докога ще продължава това търпение на медицинския персонал. Аз съм все още долу, в началото на стълбата, и сигурно ми се губи част от пъзела. Затова, ако дам идея за промяна на финансовия модел, сигурно ще разсмея хората, които разбират от това.
- Какво мислите за агресията срещу лекарите?
- Когато има случаи на агресия към лекари, се вдига много шум, както когато не дай си боже стане самолетна катастрофа. Всички обръщат внимание, защото са единични случаи. Вероятно в спешните кабинети имат по-често такива прояви, но при нас в отделението е с по-различни правила. Не е масово. В интернет обаче хората се чувстват защитени, силни, но анонимни.
Медиите и троловете създават много лошо впечатление за лекарите. Просто човек трябва да бъде внимателен и да обяснява на хората. Разбиране има от пациентите, нормално е и роднините да бъдат притеснени. Може би е добре хората извън нашата професия да знаят какво е да си лекар и под какъв стрес работи медицинският персонал. Няма по-хубаво нещо от това да спасиш човешки живот, но за да го направиш, изисква бързи решения, правилни реакции и големи отговорности. Докато стигнеш до това, отнема години образование и лишение от лично време.
- Замисляте ли се да заминете, за да работите в чужбина?
- Не. Евентуално бих потърсил специализация. Аз си обичам България и мисля, че младите хора трябва да останем и да се борим за държавата. Трябва да се стараем да променим сферата, в която сме, не да правим нещата машинално и ден за ден. Ние сме българи и имаме велика история - не трябва да правим така че да няма велико бъдеще. Смятам,че в България, ако искаш да се развиваш и да станеш достатъчно добър професионалист, отнема време, но когато станеш фактор в сферата, в която специализираш, ще се промени и заплащането за твоя труд.
- На какво ниво е здравеопазването у нас?
- На фона на здравните осигуровки, които се плащат, здравеопазването е на изключително високо ниво. Това да отидеш пред кабинета, без да си запазиш час и да получиш медицинска помощ, много хора не го оценяват в България.