Клетият ни депутат - с 8% доверие, но с 3540 лв. заплата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6716475 www.24chasa.bg

B частния бизнес, където съотношението между резултати и заплащане е възможно най-хармонично и логично (макар и понякога с жестоко отражение върху човешки съдби), колкото повече печелиш, толкова по-голяма заплата получаваш.

И обратното: когато бизнесът не върви и резултатите стават нулеви, а по-късно и отрицателни, заплатата ти постепенно се намалява, а след фалита оставаш на улицата без работа. И отиваш в бюрото за социални помощи.

В българското Народно събрание обаче е точно обратното. Колкото по-слаби са ти резултатите, толкова по-голяма заплата инкасираш в края на месеца. Колкото по-ниско е доверието на обществото в теб, колкото повече циклиш в неумението да пишеш добри закони, да създаваш успешни регулации и механизми за прилагането им, толкова по-дебели са цифрите във фиша за месечното възнаграждение.

Mоже да се каже, че в българското Народно събрание е като в приказката "Алиса в Страната на чудесата" - случват се уникално причудливи и често лишени от логика действия.

Между нашия парламент и чудесното английско фентъзи обаче има две много съществени разлики. Първо, "Алиса в Страната на чудесата" си е приказка, при това написана не просто от успешен мечтател, а от младия, но успял професор по математика Чарлз Доджсън след разходка с лодка с деца по река Темза в далечната 1862 г.

Tочно обратното е в българското Народно събрание. Там крайният резултат е абсурден, но намеренията зад него са си съвсем реалистично сериозни. И второ, но не по значение: в "Алиса в Страната на чудесата" доброто и добрите поне на финала побеждават, а в нашия парламент печелят почти винаги посредствеността и зле прикритият лобизъм.

И колкото по-зле се случват нещата в държавата, и колкото повече расте недоверието в Народното ни събрание, толкова повече растат заплатите на депутатите.

Ако не ми вярвате, ето и малко доказателства, които всеки може лесно да провери. През 2001 г. средната депутатска заплата е 783 лева, а неодобрението към народните представители вече набъбва на 66 процента.

9 години по-късно - през 2010 г., доверието в парламента вече е паднало на 25 процента, но депутатската заплата за сметка на това е станала почти тройна - средната е 2037 лева.

Какво се случва 8 години по-късно?

Подкрепата към народните представители удря тотално дъно - социологическите агенции отчитат едва 8 процента. Най-отзад на опашката. Дори и след крайно неуспешните институции на съдебната система и на полицията.

Cривът обаче е само в доверието. В заплащането - точно обратното - нови и нови върхове и постижения. Депутатите си гласуват почти 300 лева увеличение на заплатите на калпак и сумата под която се разписват в края на месеца вече скача на 3540 лева. Това, естествено, за редовия народен представител - без добавки за участия в комисии, трудов стаж и т.н. Но за редовия пенсионер дори и тези числа са крайно далечни галактики.

Пансионерите, така или иначе, кучетата ги яли, както се казва, но само припомням с какъв гигански зор и след десетина години протести и чакане учителските заплати и тези на полицаите бяха увеличени с по 60-80 лева на месец. За лекарите въобще няма да коментирам.

А в деня, в който крайно неуспешните български народни представители си индексираха паричките, български съд възстанови на работа кмета на Септември - онзи същият, който бе арестуван за роднински и лични далавери.

Но този малък детайл е само като един незначителен щрих към хаоса и беззаконието в България, за които огромна вина и отговорност носят и депутатите.

Пътят към ред, законност и успех пред България със сигурност ще е труден и дълъг, но едно е сигурно - докато народните ни представители продължават да си вдигат заплатите, със сигурност няма да се оправим.

  • Защо всяка дума в тестовете е важна

    “Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.” Това изречение в теста в матурите за 12-и клас вся смут сред ученици и родители и министерството обяви, че спорният въпрос няма да се зачита. Всички абитуриенти ще получат точка по тази задача. Тестовете поначало са най-добрият и обективен начин за
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.