Още акценти от интервюто:
Неприемането на Истанбулската конвенция не е повод да се обременят отношенията на България с ЕС
Турция е наш стратегически партньор - срещата на 26 март дава заявка за конструктивен и задълбочен диалог, включително по темата, повдигната от премиера Борисов - за споразумение с Анкара
Сигналът, който дава България, е, че се справя прекрасно с европредседателството
С еврокомисаря по цифровата икономика и цифровото общество разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер току-що (вчера, в сряда) направи съобщение относно дългосрочния бюджет и бъдещата многогодишна рамка на общността. Кажете, г-жо Габриел, колко точно ще е бюджетът за дигитализация, за който се очаква забележителен ръст. Което пък е свидетелство за приоритета на оглавявания от вас ресор - цифрова икономика и цифрово общество.
- Искаме да излъчим много силен сигнал - искаме двойно увеличаване на бюджета от 35 на 70 млрд. евро, за да инвестираме в хората. Защото инвестициите в новите технологии са инвестиции в полза на гражданите. В момента имаме недостиг от 350 000 IT специалисти. Искаме
да инвестираме
в електронно
здравеопазване,
в електронно правителство, в суперкомпютри. Ето това са инвестиции в бъдещето, за които Европа всъщност казва “Ние искаме да бъдем лидер”. Затова днешният сигнал е изключително положителен. Всичко около нас се цифровизира все повече и повече. Европа не може да си позволи да изостава спрямо други, които и сега инвестират в пъти повече. Днешното предложение е резултат от много доброто сътрудничество, което имам с колегите и за което съм изключително благодарна. Ние имаме три послания. Едното е към гражданите - казваме им, че уменията и киберсигурността за нас са ключови. Излъчваме послание и към европейските ни шампиони - сегашни и бъдещи, за да можем да дигитализираме индустрията си и да сме конкурентоспособни, и към останалата част на света - че инвестирайки в тези технологии, искаме да сме лидер на световната сцена. Това е нещо, което отстоявам от няколко месеца, и наистина се радвам изключително на тази чуваемост.
- 70 милиарда евро само за вашия ресор?
- Да, за всичко, свързано с цифровата икономика. Наистина много положителен сигнал е, че за първи път в бюджета се предлага да има отделна част, свързана с цифровата трансформация. Обръщам внимание на израза, защото е важен - не е само инфраструктура, свързаност, а и умения, и киберсигурност, и изкуствен интелект, и суперкомпютри.
- Също днес, в сряда, след вашето заседание на Европейската комисия г-н Юнкер призова да се издигат по-бързо кандидатите за следващ председател на ЕК след евроизборите догодина. Включително се обсъжда председателите на ЕК и на Съвета на ЕС да бъдат директно избирани от европейските граждани.
- Предизвикателството е ясно - да направим Европа максимално близо до хората, така че те да я припознаят. Европейският дневен ред да е дневен ред на гражданите. Точно заради това президентът Юнкер призова
максимално
бързо големите
партии да
представят
своите кандидати
за председател
на ЕК - до края
на 2018 г.,
за да има време този кандидат да стане познат във всяка държава членка. Да бъде също толкова ясно всяка една от националните партии към коя от европейските фракции се позиционира, да има истински дебат за големите европейски теми. В този смисъл по-скоро искаме да извлечем положителното от досегашния опит и да го направим още по-близо до това, което сме чули в многобройните граждански диалози с хората - 450 до момента. Препоръката ни е до края на мандата те да са вече много над 500.
- Реалистично ли е европейските граждани да гласуват в пряк избор за председател на ЕК?
- Председателят Юнкер беше ясен в това послание. Ако трябва да следваме стриктно процедурата, би било малко нереалистично да си го представим. Но дебатът си заслужава да се проведе. Дебатът е в името на това Европа да е наистина максимално близо до това, което искат гражданите. Оттам нататък всеки път трябва да се отнасяме с уважение и към мнението на Европейския парламент, и към мнението на Съвета, защото днешното представяне на идеи беше именно това - да дадем елементи за дискусия, да се каже, че този дебат е ключов, за да не се случва това, което вече се е случвало. Дали става въпрос кандидатът да е по-познат и да има време до евроизборите във всяка държава членка да се проведат истински дебати по важните теми. Или за бюджета -
да нямаме
нулева година,
каквато беше 2014 г., и по този начин бихме подложили на риск хиляди студенти през 2021 г. да не се възползват от програмата “Еразъм+”, да нямаме стотици забавени проекти в областта на изследванията и иновациите. Тази заявка даваме днес. Искаме амбициите и приоритетите да са свързани с адекватно финансиране и процедура, която да позволи те максимално бързо да служат на хората и на бизнеса и да позволят на Европа да се заяви като лидер на световната сцена.
- Може ли да очакваме на следващите избори транснационални избирателни листи, или това е също на ниво дискусия?
- Отново нещо, по което дебатът ще продължи. Това е процедура, която трябва да извърви своя път и да бъде ратифицирана от всички държави членки. Не е реалистично да се случи на тези избори, но е дебат, който си заслужава, с плюсовете и минусите. От една страна, транснационалната листа дава много силна заявка за европейското измерение, за това наистина да се премине в най-дълбоката и най-силната му част. Но от друга - знаем, че евродепутатите са пряко свързани с избирателната си област, с местното и с националното ниво. Тази група депутати ще съумее ли да бъде толкова добре запозната и ефикасна, за да отговори на очакванията? Трябва и силно европейско измерение, но и да се вземе предвид необходимостта от местно и национално ниво, от пряка връзка с евродепутатите. Затова и дебатът продължава.
- Докъде стигна идеята на г-н Борисов, докато се чака европейската перспектива за Турция, ЕС да подпише с Анкара споразумение с няколко точки, сред които и митнически облекчения?
- Срещата на 26 март дава заявка за конструктивен, задълбочен диалог, в който да се вземе предвид набор от теми. Защото за ЕК темата за либерализация на визовия режим и за митническия съюз върви паралелно с темата за върховенството на закона и за човешките права. Така че на този етап стъпката е достатъчно положителна благодарение на инициативността на премиера Борисов и на българското председателство и на добрата координация с президента Юнкер, и с президента Туск. Нека не изпреварваме събитията. На всички ни е ясно, че Турция е наш стратегически партньор. На всички ни е ясно, че само с диалог можем да намерим решение на чувствителни и за двете страни теми.
- Ако обществото ни продължи да не приема Истанбулската конвенция и тя не бъде ратифицирана в българския парламент, това фатално ли ще е за отношенията ни с ЕС?
- Не е характерно за подхода на ЕС отношенията с една държава да зависят от ратифициране на документ. По-скоро това е процес, който има нужда да извърви своя път в България. Затова го има и принципа на субсидиарност - в един момент този дебат да се състои. Оттам нататък сигналът, който България излъчва на този етап, е прекрасно справяне с председателството.
CV
Родена на 20 май 1979 г. Завършила е Института по политически науки в Бордо
На 10 май 2017 г. е номинирана от правителството на Бойко Борисов за български еврокомисар. Избрана на 4 юли с внушително мнозинство от 517 гласа “за”
Преди това е два мандата евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, два пъти носител на наградата “Евродепутат на годината”. Бе зам.-председател на депутатите от ЕНП
През 2016 г. е в топ 25 на най-влиятелните евродепутати на авторитетната организация “Вотуоч”
През 2016 г. е удостоена с Ордена на Колумбия “Сан Карлос”, през 2017 г. - с Ордена на Краля на Испания за заслуги