Доц. д-р Цветолюб Нушев: Левски се описва в стих като силен духом човек, който може да поведе големи маси хора

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6723784 www.24chasa.bg

Автобиографията в рими на националния идол е на един лист и завършва със запетайка - знак, че следват още един или няколко, но са загубени, казва историкът

- Днес честваме 145 години от обесването на Апостола. Има ли нещо, което да не знаем за него, доц. Нушев?

- Не. Но за живота му от раждането му на 6 юли 1837 г. в Карлово до 1867 г. е писано оскъдно. Не е малък период - цели 30 години. Така е, защото почти няма документи, по които да съдим за живота на младия Левски. Всичко за него е писано по спомени.

- Какво е детството му?

- Тежко. Бил е 10-годишен, когато баща му Иван Кунчев получава инсулт. Престава да работи, което означава - и да издържа семейството си. Затова женят по-голямата му сестра Яна, която е на 15 г., за по-възрастен от нея с 15 г. занаятчия, бил в състояние да издържа семейство. Очевидци пишат, че бащата на Яна и Левски става да играе хоро на сватбата й полусляп и едвам ходещ. Година по-късно умира.

Майката на Левски остава да се грижи сама за останалите си четири деца - Васил, Петър, Христо и Марийка, която умира през 1851 г.

- Кой ги издържа след смъртта на съпруга й?

- Вуйчовците. По онова време е било прието майката да ходи някъде да работи, но Гина Кунчева е била горда жена и не го е направила.

Любопитно е, че никой не пише за бащиния род на Левски, а само за рода на майката. Причината е, че бащиният род взема половината къща, и то тази част, в която са казаните за боядисване на вълна - баща му е бил гайтанджия и бояджия. Така оставили осиротялото му семейство без препитание. И братята на неговата майка Гина започнали да се грижат за нея и децата й.

- И преди сте ми разказвали, че единият от вуйчовците на Левски - Василий, бил оплюван като неприятен и лош човек.

- В действителност е изхранвал цялото семейство на Левски. Бил е до племенника си неотлъчно - когато момчето заминава за Стара Загора, където учи в класното училище, а после завършва и свещеническото, вуйчо му си премества службата там, макар да е много добре поставен в Хилендарския манастир. Три години след завършването на младежа през 1858 г. вуйчото се прибрал с него в Карлово. Младият Левски става монах в манастира “Свети Спас” в Сопот, където получава духовното име дякон Игнатий.

Бил е на строг режим от сутрин до вечер -

молитви през два часа,

само на хляб и вода

Вуйчо му го праща да учи песнопение при Райно Попович, който бил сред най-големите авторитети. Така става певец в църквата, за което навремето се е плащало. Когато по-късно Левски напуска дяконството, другият му вуйчо му намира учителско място в с. Войнягово, до Карлово. След това за година е учител в Еникьой, Добруджа. Учениците му много го обичали.

- Имало приказки, че вуйчо му не е удържал на обещанието си да го прати в Русия.

- Няма такова нещо. Левски е можел да замине за Русия, но е избрал борбата. Когато се завръща от учение в Стара Загора в Карлово, целият род се събира да решава какъв да стане - монах или нещо друго. Майка му дори вече му е намерила жена, защото, без да си женен, не е можело да станеш свещеник. Но Левски отказва.

Правят вуйчо му Василий архимандрит, а младият Апостол заминава в Пловдив да учи за 1 г. в класното училище при Йоаким Груев - единственото, което подготвяло за учение в Русия. В крайна сметка Левски получава образование до 4-и гимназиален клас, което не е било никак малко, като се има предвид, че Иван Вазов например е учил до 3-и гимназиален клас.

- Имал ли е някога жена до себе си?

- Там е работата, че никъде не пише. Но жената, която майка му намерила, очевидно е била одобрявана от Левски и е била съгласна да му е съпруга. Със сигурност са се познавали. Впрочем в спомените си дъщерята на Райно Попович, сестра на Теофан Райнов (най-добрия приятел на Левски), пише: “Когато той излизаше от църквата, облечен в черно, ние стояхме и го чакахме. Той минаваше покрай нас, спираше, поглеждаше с неговия сив поглед и ние се разтрепервахме. После той, без да каже дума, влизаше обратно в църквата.” Млад, рус, синеок, с черни дрехи облечен, красавец. Очевидно е хранила симпатии към него, но дотам. Скоро след това дъщерята на Попович се омъжва.

- Странно, такъв красавец, а без либе?

- Имало е до него жена, чиято майка я готвела за монахиня, но всичкото това са слухове. Всъщност

не е ясно Левски харесвал

ли е някоя, или не

Историкът проф. Дойнов има хипотеза, че постоянно сълзящата рана на корема, която Левски получил, докато бил в Първата легия на Раковски, го карала да се срамува да се съблече и да се чувства пълноценен. Но според мен истината е друга. Левски е разбирал служенето на народа като служене на Бога. И се е посветил на това изцяло, отказвайки се от личен живот.

- Миналата година бе знаменателна с дигиталното издание на Тефтерчето на Левски от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Има ли друг личен документ, който да ни говори за човека Левски, а не за националната икона Левски?

- Има, и това е част от автобиографията му, написана от него в стихотворна форма върху един лист. Единствен по рода си документ, свързан с негово пътуване с четата на Панайот Хитов, където той е знаменосец. Вероятно е писан около 1867 г., тъй като след това той влиза във Втората българска легия.

- Какво е особеното в този авторски лист на Левски?

- Описва вижданията за собственото си израстване. Говори в първо лице за това как се е чувствал в четата на Панайот Хитов като хайдутин. Там той получава опит като четник, което след това му помага да създаде революционните комитети. Освен това е бил вторият човек в четата след войводата Панайот Хитов, бил се е с турците, което го е направило авторитет, който хората слушат.

- Защо обаче е написал автобиографията си в рими?

- Мнозина тогава, почти всеки грамотен, се опитвали да пише поезия. Левски също. И я е започнал така: “Аз, Васил Левский от Карлово, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб...” - това всъщност е най-често цитираната част от автобиографията му.

Показва неговото

свободолюбие и

буен характер

Пише: “В Сърбия ходих и по Влашко скитах за нашата свобода” и че никой не иска да помогне на България, а тя сама трябва да го направи, ако иска да е свободна.

Нека се върнем към 1867 г. - тогава минават само две чети - едната на Филип Тотю, а другата на Панайот Хитов. Филип Тотю става изключително популярен, защото до Свищов заколват няколко турчета и потерята ги подгонва. След няколко сражения, за жалост, от 35 човека четата намалява до 7-8 души. Панайот Хитов е по-умерен и по-умен, запазва четата си непокътната. Докато е в четата на Хитов, Левски си набелязва всички пътеки и места, за да може да води бъдещата борба за освобождение на България. От Първата легия на Раковски (1861-1862 г.), където заради смелостта си получава името Левски, придобива и военен опит.

Впрочем в спомените си негови съвременници пишат, че е поискал разрешение от войводата Панайот Хитов да слезе до Карлово, за да види майка си Гина. Целта му е и да получи подкрепа за бъдещата борба за освобождението на родината. От стихотворната му автобиография разбираме, че е бил добре въоръжен - “с пушка белгийка и чифт пищови, и остра сабя на мен блещяха”. Споделя, че се бие с турски стражи, крие се и разбира, че неговите приятели са заловени и затворени, затова се връща обратно в четата. “Посрещна ма стражя – един наш другар: “Добре дошел – рече, – Лъвский наш байрактар. Ето и дружината с Панайот Войвода, всички се радват и “добре дошел” ми казват.” Личи, че се гордее с това, което е. Ненапразно, защото тази позиция по онова време си е била връх - подробност, която историците неглижират.

- В предварителния ни разговор казахте, че този лист от стихотворната автобиография на Левски завършва със запетайка.

- Да. Досега смятаха, че това е краят на автобиографията му, но запетайката означава, че нещо следва. Още лист, който вероятно не е запазен. Или може би няколко?

- Как описват липсващите листове съвременниците му?

- Малко след периода, описан от Левски, към тях се присъединява четата на Филип Тотю. Оттам те продължават по билото на Стара планина, преминават Искъра и влизат в Сърбия. Това означава, че Левски има гарантирано лично познанство с най-прочутия войвода Филип Тотю.

- Какъв човек наднича от автобиографията на Левски?

- Това не е образът на новобранец, а на един много зрял и силен духовно човек, с големи познания и високо самочувствие, който може да води големи маси хора след себе си. Портрет на голям ръководител от национален мащаб.

l Роден е през 1952 г. в София

l Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1979 г., преди това следва година право

l Доцент и д-р на историческите науки

l От 1979 до 2016 г. работи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и се пенсионира като ръководител на научна секция по палеография, архивистика и османистика

l Участва в издаването на архивите на Васил Левски, Христо Ботев и Петър Дънов

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,