Ето пълния текст на словото, което кметът на София Йорданка Фандъкова произнесе пред паметника на Левски
Уважаеми господин президент, г-жо вицепрезидент,
Ваше преосвещенство,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми г-н Ректор на Софийския университет, скъпи преподаватели и учени,
госпожи и господа министри, народни представители,
кметове и общински съветници,
Уважаеми съграждани, скъпи деца и ученици,
Свели глави пред паметника, който бележи мястото на онова „бесило, славно, което по срам и по блясък е с кръста равно“, да се поклоним в сърцата си пред Дякона и да поискаме прошка.
Прости ни Апостоле,
за суетата, която често ни заслепява,
за гордостта, заради която не виждаме доброто в другите,
Прости ни, че понякога губим и вяра!
Ти, който си спечели прозвищата Левски и Апостола, положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане и на осъзнатия стремеж към свободна и независима България.
Направи го с думи, които жегват, които се помнят, които плашат, които вдъхновяват. С дела героични, които увличат, с неуморно кръстосване из пътищата на България.
В първата биография на Левски Захари Стоянов пише: “Смело можем да предположим, че ако на Левски на мястото беше който и да е, то неговият кураж и надеждите му щяха да се разбият още в началото на неравната борба. Човек, който захваща от А, Б, против когото е всичко – такава смелост, такава вяра в бъдещето!”
Всеки създаден от Левски комитет, всяка негова стъпка по прашните пътища, всеки приютил го български дом - бележат несломимата му вярва в българите, които могат да вземат свободата в ръцете си и да я заслужат.
“Времето е близо, ще видим свободата”, пише той и дръзва да създава времето и да го обръща.
Днес всеки от нас пази свои паметник на Левски в сърцето си, не гранитен, не портрет от стената, а живи, не търпящи възражение думи:
“Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и тогава от него не остава нищо”, пише Левски до своя съратник Любен Каравелов.
В писмата на Апостола четем думи, които режат като с нож, думи, които се борят за истината и търсят единодействие. Защото “за съграждането на отечеството са нужни задружни сили, срещу които не може да противостои и най-силната стихия”.
Затова, прости ни, Апостоле, че често нашето Его е тази стихия, която руши, а не съгражда.
Прости ни, че мъчно се учим.
И ни помогни! Дай ни сила и мъдрост, за градим, а не да рушим;
Да се обединяваме, а не да се противопоставяме;
Да работим за България!
“Василя Левски Дякона - гордостта и славата на злощастна България,” казва Захари Стоянов.
Уважаеми съграждани,
нека и днес сведем глави пред святото дело на Апостола!
Дело, дето не спира, дълбае в нас и прокарва пътищата на любовта ни към България.
Поклон пред Апостола на свободата.