В тях трябва да се създаде образът на добрите герои, които се борят с насилието, казва историкът - бивши министър на образованието
Няма насилие, което може да бъде оправдано. Напуснем ли тази територия, се хлъзгаме и не знаем къде ще се озовем - вече ще сме неуправляеми
От 10 г. науката разполага с Речника на комунизма през ХХ век, направен под редакцията на проф. Робърт Сървис - защо и ние в България да не ползваме това понятие?
- Г-н Методиев, тези дни в парламента се вихри пореден политически скандал с исторически препратки - по повод изречението на Валери Жаблянов в декларация на БСП, че Народният съд бил “необходим”, заради което ГЕРБ му искат оставката. Какъв е вашият коментар като историк?
- Силно впечатление ми направи широката реакция на хората, които казаха, че това е безобразие. Т.е. онова, което историческата наука е успяла да постигне в разбирането за Народния съд, е достатъчно основание много хора да реагират бурно срещу подобни думи.
- Обяснете като бивш просветен министър защо стана скандалът с програмата по история за Х клас и въвеждането на комунизма?
- Скандалът е абсолютно ненужен и силно политизиран. Но българите не са изключение - в много европейски страни политиците търсят доверие през миналото. Това обаче пречи на историците като научно изследване. Когато учиш миналото през гледната точка на съвременната политика, губиш културата на това минало - как са живели хората, какво е било разбирането за добро и зло...
- Защо се стига до политизация на историята?
- Политиците са длъжни да казват на хората онова, което ги вълнува, с оглед на бъдещето. Когато аргументите за днешния ден се изчерпят, се минава към миналия ден - търсят се там аргументи, за да се трупа доверие. Не гледайте на това като на български уникален модел. Във всички развити демокрации по света политическият дебат съдържа в себе си исторически нюанси. Различното е, че някои го правят по-културно, други - не.
- Защо непрекъснато се правят експерименти с учебните програми?
- Ще ви кажа защо трябва да има актуализации на учебните програми и оттам вече политическата рефлексия. МОН разполага със стандарти за държавни образователни изисквания като модел. И този модел изисква актуализация - всяка наука, която се преподава в училище, се развива.
Ако тази актуализация е направена от научна общност с ум и разум, в нея няма експеримент, а по-скоро развитие, еволюция. Защото не се случва нищо радикално.
То и в момента няма нищо радикално. Просто в натрупването на научните понятия се появиха още 10, които трябваше да бъдат въведени. От тях това за комунизма най-много предизвиква политическа истерия. Но след като науката от 10 г. разполага с един огромен речник, направен под редакцията на проф. Робърт Сървис с представители от всички европейски държави - Речник на комунизма през ХХ век, защо и ние в България да не ползваме това понятие?
- Не са ли малко 25 г. като исторически период, за да оценяваме случилото се преди тях?
- Допреди съвременните технологии времето се мереше на 3 поколения и историческото познание се смяташе така - не може да се занимавате като историк с нещо, което се е случило след датата на вашето раждане. Днес това е променено заради технологиите. Този информационен свят в някаква степен е изтощителен, защото човешкият ум се нуждае от време, за да осмислят някакви неща. А сега няма време, технологията ни залива. Тъкмо овладеем една информация, и ни залива нова и нова... И тази динамика ни откъсва от близкото минало много повече, отколкото в предишни времена. Например аз
имам усещане за
1995 г. за много
далечно време,
а то всъщност не е толкова далечно. Това обяснява защо можем да изучаваме по-близко време като история.
- Това не дава ли грешни трактовки на историята?
- Не. Дава силно емоционални трактовки.
- Така разписана в учебниците, историята отпреди 1989 г. няма ли да обърка децата? Много от тях имат баби и дядовци, които са живели в онези години и им разказват друга история...
- Разговарял съм с много учители и нека ви кажа как се случват нещата. Учителят се движи по материал, който му е даден като изискване, ползва одобрен учебник, писан от историци и университетски преподаватели. Но основното е семейният разказ. И това го знае всеки учител, независимо дали преподава литература, или история. Какво четеш вкъщи, какво са чели майка ти и татко ти и най-вече какво са чели баба ти и дядо ти има много по-голямо значение от това какво пише в учебника. И това не е отсега. Така беше и аз като бях ученик, и сега няма промяна.
Въпросът е как
учителите
съчетават тези
различия
и това е голямото майсторство. Добрият учител трябва да съчетава тези различия и да търси възможността да обясни на децата най-добре там, където те се появяват.
- Какъв е вашият прочит за това какво трябва да пише в учебниците по история за тези години?
- Не можеш да построиш текст, с който да оправдаеш насилие. Всеки добър учител никога няма да защити никое насилие в никой политически режим, най-малко в тоталитарна комунистическа държава. Така че е много лесно да отговориш на едно дете кое е добро и кое лошо.
Не можеш да
оправдаеш
никое насилие
Можеш да го обясниш и това е само по себе си тежко занимание.
Няма как да построиш текст на основа на насилие и след това да си дълбоко учуден, че децата са толкова агресивни. През интернет, през телевизора тях ги залива насилие. Затова трябва да се направят исторически игри, с които да им разказваш миналото - като създадеш образа на добрите герои, които се борят с насилието. Това е много по-ефикасно, отколкото най-хубавия учебник, който могат да напишат най-добрите историци в България. И в съвременния свят акценти трябва да се слагат в тази посока. Тогава политическите спорове ще заглъхнат съвсем.
- Трябва да се направи повече, за да се включат технологиите в образователния процес ли?
- Да. За да е интересно.
- Този скандал повдигна въпроса кой пише учебните програми. Вие познавате ли хората, писали тази програма?
- Пишат ги експерти. Част от хората, които влязоха в дебата и от едната, и от другата страна, познавам много добре, те са мои колеги от дълги години. Моята позиция е на едната от спорещите страни и няма да ви е трудно да се досетите коя е. Но не е в това въпросът. Експертите могат да изразяват различия, но когато политиците започнат да ги ползват като оръжия, става беля.
Например искането за оставка на министъра от г-жа Нинова беше абсолютна щуротия. Какво ще постигнеш с това искане при едно мнозинство, което вече е заявило позиция? Ще направиш удължение на конфликта. Кой печели? Може би ти и твоята политическа сила електорално. Но това е на гърба на историческото познание. Аз съм бил потърпевш от подобен маниер на работа. Той не дава позитивни резултати.
- Разделение в обществото има и за Истанбулската конвенция - трябва ли да бъде приета тя? Ще повлияе ли по някакъв начин на учебната програма?
- Явно българското общество в момента не може да понесе и разбере темата. Явно има някаква политическа несръчност, някаква спекулация. Но има и истински проблем - има от всичко. И в тази сложна ситуация се иска култура, която тези, които трябва да свършат работа, не я проявяват. Не искам да ги идентифицирам, защото ще се получи политологичен анализ, от което много се пазя. Но е свързано с това, за което говорих до момента. Няма насилие, което може да бъде оправдано. Позволим ли си малко да напуснем тази територия - веднага се хлъзгаме и не знаем къде ще се озовем, защото вече сме неуправляеми.
Визитка
Роден на 3 ноември 1957 г.
През 1979 г. завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”
Народен представител в 37-о, 38-о, 40-о и 41-о народно събрание
Зам. министър-председател и министър на образованието в правителството на ОДС от 1997 до 1999 г.
Доктор на историческите науки, доцент в Нов български университет
Основните му изследователски интереси са в областта на историята на държавните институции в България