Андрей Арнаудов: За първи път в живота си ще ставам баща

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6733467 www.24chasa.bg
СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Безспорно би било интересно за хората да надникнат или в къщата на Андрей, или в моята, но в “Смени жената” участниците не се познават. А ние сме на 300 м един от друг и всеки от нас почти живее в дома на другия, казва Иван Христов

Андрей Арнаудов и Иван Христов са толкова популярни тв водещи и продуценти, че всички - и зрители, и колеги, ги наричат галено Иван и Андрей. Една от причините е, че славата идва за тях прекалено рано.

 Те са на по 21 г., когато започват да водят собствено токшоу - “Сблъсък”, по кабелната тв “Ден” още през 2000 г. Година по-късно ги забелязва голямата Би Ти Ви и така тръгва кариерата им.

С продуцентската си компания “Междинна станция” правят десетки предавания за различни телевизии, сред които са “Мюзик Айдъл”, “10-те най”, “Това го знае всяко хлапе”, “Къртицата”, “Фермата”.

На 28 февруари по Би Ти Ви тръгва и вторият сезон на “Смени жената”.

Двамата са от София, Иван е роден на 30 ноември 1979 г., Андрей - на 8 юни 1979 г. Иван и жена му Ирина имат общо 4 деца, Андрей и любимата му Емануела съвсем скоро ще станат родители за първи път.

- Вие двамата бихте ли разменили жените си? Това е сюжетът на предаването “Смени жената”, което ще продуцирате за втори път за Би Ти Ви.

Андрей: За предаването не би било добре, освен ако не искаме да превърнем живота си в тотален цирк. Идеята е да не се познават двойките, които се разменят. А ние много добре познаваме себе си, достатъчно добре познаваме и жените си, така че не сме правилните двойки.

Иван: Безспорно би било интересно хората да надникнат или в моята къща, или в къщата на Андрей. Този брой на предаването би спечелил интереса, ако Еми дойде да живее у нас, а Ирина отиде да живее у Андрей. Тук обаче надделява нашата идея, че предаването трябва да е истинско и хората трябва да му вярват.

Ние живеем на 300 м един от друг, всеки почти живее в къщата на другия, защото много често сме си на гости, познаваме се изключително добре и наистина това ще бъде само едно жълто предаване, с което просто пускаме хората да ни видят спалнята.

- А коя е Еми?

Иван Христов с любимата си Ирина и децата им Спас, Ава, Виржиния и Самуил СНИМКА: ЛИЧЕН ПРОФИЛ НА ИРИНА ТЕНЧЕВА ВЪВ ФЕЙСБУК

Андрей: Не е голяма тайна, че от две години живея с Емануела, и се надявам, че това ще продължи още много дълго време. Аз съм казвал, че не съм голям фен на гражданския брак, но той не означава семейство. Семейството означава други неща. Това, заради което аз досега реално не съм имал семейство, безспорно са децата. Според мен това е семейството.

Иван Христов със своето кръщелниче на масовото кръщене в столичния храм “Света София” на 27 октомври 2017 г. СНИМКА: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

- И то е на път да ви се случи, нали?

Андрей: Живот и здраве, след няколко месеца. Сравнително напреднала е бременността на жената до мен и за първи път в живота си ще стана баща. Емануела е много интересен, смислен и добър човек, който ме учи на много неща. Надявам се - и аз нея. И ме прави по-добър човек. Много е готино това, което ми се случва, макар че е страшно.

- Защо?

Андрей: Защото е нещо за първи път и не е изцяло под твой контрол. Притеснявам се за много неща, много въпроси си задавам как ще се справя. Всякакви други неща ми минават през главата. Вече си представям как ще имам постоянни притеснения за хиляди неща. Но преди всичко е много хубаво.

- Вие май останахте единствен от приятелите си без дете? Те не ви ли разказват, че не е страшно?

Андрей: Ще видя какво е, когато на мен ми се случи, защото те един с един не си приличат. Моите близки приятели - 5-6-има мъже, които имат деца, ги гледат и възпитават всеки по коренно различен начин, имат различни възгледи, принципи, различни страхове, за различни неща са по-педантични и се стараят, различни неща са им важни. Очевидно е индивидуално за всеки човек.

Но вярвам, че най-важното, което трябва - а то е да се обичаме и разбираме с жената, с която ще имаме дете, го има. Останалото ще се научим да го правим.

- Защо има семейства, които искат да разменят жените си дори и временно и защо има хора, които искат да гледат това по телевизията?

Иван Христов: Това, което правим, е да

показваме два различни

модела за семейно щастие

Причината хората да го гледат е, че така те си сверяват семейния часовник. Епизодите са толкова интересни и самите герои изпитват удоволствие да участват, защото могат да покажат на другото семейство част от своята семейна философия, както и да попият тяхната и да я направят част от своята. Например, ако са прекалено либерални, нямат някакви семейни ценности, като да вечерят заедно или да имат общи семейни събития, а другите са прекалено консервативни и всичко им е под строй, двете семейства се балансират като скачени съдове.

Андрей Арнаудов: Това е предаване, което има твърде много условия, за да се получи. Трябва да намериш семейство, в което всички членове да са интересни и да имат желание да се снимат. Трябва и второ семейство, като двете трябва да имат някакъв контраст в живота си. Всички тези елементи обуславят зрителския интерес, защото никой от нас не би пуснал толкова лесно една камера в дома си 10 дни.

Естествено, че има воайорски и личен елемент, но това не кара хората да си изневеряват. Напротив, виждайки другия модел, те оценяват това, което имат.

- Има ли последствия за семействата след участието им - заздравени или разрушени връзки?

Иван: Развалени семейства няма. Това, което се случва, е, че

95% от семействата

се заздравяват

За периода на снимките - 10 дни, в които жената отсъства от вкъщи, човек осъзнава, че половинката му е страшно скъпа и много ценна. Аз го осъзнах, когато моята жена беше 2 месеца във “ВИП Брадър”. Много е тежко. В нашето предаване е по-лекият вариант, отсъствието е само за 10 дни. И това е здравословно, защото колкото и да си се стремил към нея, все пак си я приел като даденост. Когато ти липсва известно време, я оценяваш много повече.

- Напоследък в американските и западните сериали е пълно с герои, различни по пол, джендър, образование, вяра. Вашите герои какви са?

Андрей: Всякакви. Участва например много религиозна двойка, която разменяме със свръхразкрепостена сексуално и нестандартно живееща. Имаме модерни кариеристи в добрия смисъл на думата. Те са мъж и жена с голям бизнес и крайно либерално съжителство по модела на западните англосаксонски семейства. Разменяме ги с класическо, консервативно балканско семейство, в което мъжът трябва да взема решенията сам и да носи парите, а жената трябва да се грижи за семейството. Имаме хора, които живеят крайно здравословно и спазват режим, и епикурейци, които ядат, пият и се радват на живота.

Иван: Различията, за които говориш, не са просто част от сериалите, а част от живота ни. Фактор за успеха на предаването всъщност е и фактът, че зрителите гледат неподправени семейства, които са част от заобикалящата ги среда. Те разпознават себе си и другите, затова то не им звучи странно и далечно. Това е предаване, в което успяхме да махнем бариерата между телевизията и хола.

Андрей: Вече

като почти западно

общество, ние също имаме

две Българии – социално

икономически,

и най-вече като начин на мислене. Както примерно има две Америки - Америка от Средния запад няма нищо общо с Америка, която живее в Ню Йорк.

- У нас къде слагате разделителната линия?

Андрей: Не поставяме географска линия, но в миналия сезон показахме много забавна гей двойка. В България досега не беше показван битът на хора от един пол, които живеят по този начин. Разменихме ги с консервативно патриархално семейство от Кюстендил, което слуша сръбска музика и меко казано, не разбира съжителството на двама мъже. Тази година ще имаме много модерни хора, които съжителстват по западен модел, със странни за балканския мироглед ценности, които ще разменим с класически консервативни български семейства. В този смисъл правим неща, каквито се правят на Запад и показваме различни модели.

- Напълно в духа на Истанбулската конвенция. Какво мислите за нея? Българинът бие ли жена си? И наистина ли хората виждат в нея начин да се легализират гейбраковете?

Андрей: Като националист, какъвто безспорно се чувствам, може би се очаква да кажа колко ужасно нещо е Истанбулската конвенция. Аз обаче мисля, че тя е изключително маловажна тема с изкуствено увеличено значение за обществото. Това е просто една конвенция. Нейното наличие няма да ни направи по-големи хомосексуалисти, а нейното отсъствие няма да ни превърне в алфа-мъжкари. Не съм чел целия текст, но обществото ѝ обръща прекалено голямо внимание. Вероятно има причини, поради които църквата, с цялото ми уважение и благодарност към нея, както и много хора са против. Но аз категорично смятам, че преди всичко Истанбулската конвенция е крайно преекспонирана тема и има много по-важни неща от нея.

Иван: Ако един мъж бие жена си, това е подсъдно със или без Истанбулска конвенция. Насилието над жени подлежи на ударите на закона. Целта на структурите, които пускат темата за Истанбулската конвенция, не е дали да я приемем, или не. Целта е съвсем различна и те си я постигнаха. Цялото общество от два месеца говори само за нея. Това насажда в мозъците на всеки от нас, включително и на децата ни, нови понятия - джендър, транссексуален. С понятията се образуват мисли, с мислите - чувства и никой не знае как след 50 години това ще повлияе на цялото развитие на нашето общество. Има едни хора, които знаят как ще се отрази, и те са тези, които имплементират понятия в обществото ни. Целта, пак повтарям, е постигната с главозамайващ успех, защото един от начините, по които с абсолютна сигурност се образуват мисли, е, когато те се посадят. И

когато патриот или

националист спори с

либерал по темата за и

против Истанбулската

конвенция, целта

вече е постигната,

независимо кой ще спечели дебата.

Андрей: По отношение на биенето на жени, като много други неща, коренът на всеки проблем в България се крие преди всичко в простотията и невежеството.

Сега ще се изкажа като изключителен сноб. Аз съм израснал само със семейството на майка ми, по нещастно стечение на съдбата. Те живеят в центъра на нашия град от много поколения. Всички от много поколения назад имат висше образование и аз не знам някой в моето семейство да е удрял жена си, поне последните 150 години. Разбира се, че има изключения, но според мен е въпрос на култура и на образование.

Иван: Това е огромен проблем, но според мен не касае културата и образованието, тъй като има и много висшисти, които посягат на жените си.

Андрей: Но има много повече хора с ниска култура и основно образование, които посягат на жените си.

Иван: Има и много хора с основно образование, които са изключително добри и не бият жените си.

Не трябва обаче да забравяме, че всяко събитие, за което медиите предават, има своето начало. Така, както едно гигантско наводнение има своето начало в това, че някой не е изчистил реките или че много дълго време е валял дъжд.

Всяко събитие в живота на човека също има своето начало. И всички пътища водят до началото, а то е семейството. С предаването “Смени жената” се връщаме в извора на нещата, защото началото на всички събития е в семейството. Детето израства в семейството, то е свидетел на това баща му бие ли майка му, или не, дали бащата пуши и пие, детето е свидетел какви разговори се водят на масата, поднасят ли се цветя, подхождат ли с уважение хората един към друг, какъв е коментарът им на събитията около тях и по света. Така, както във Вселената има едни облаци, от които се образуват звездите, така в семейството се образуват личностите, които след това образуват цялото общество. Затова предаването е така добре прието, защото показваме началото. Основата на “Смени жената” е семейството, а семейството е началото на всичко в обществото.

- Ще имате ли време да продължите кампанията на сдружението ви ДНК, с която организирахте съвместно кръщене на стотици деца в България миналата година?

Андрей: Да, ще има второ кръщене. Още веднъж искам да благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит и на Би Ти Ви. Без тях кръщенето нямаше как да придобие такава голяма тежест и популярност.

И на “24 часа” искам

да благодаря

защото ни помогнахте изключително много. В цялата тая посока на обществена дейност, която сме възприели и която е форма на модерен патриотизъм, има и други неща, които правим. Едно от тях е по инициатива на Иван.

Иван: Миналата година издадохме една книга на проф. Пламен Павлов, която се казва “Васил Левски или другото име на свободата”. Малко рисковано начинание, защото с книги не се прави бизнес, но целта е друга. Книгата е изключително четивна. А е много трудно да напишеш книга, която може да бъде достъпна за обикновените читатели, каквито сме всички ние. Това имаше предвид Андрей, когато употреби израза модерен патриотизъм.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,