Какво е да си патриот днес

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6735644 www.24chasa.bg
СНИМКА: Дeсислава Кулeлиeва

Тази година на националния празник 3 март честваме 140 години от освобождението на България. Ще се опитаме през размишления на умни и интересни българи да отговорим на въпроса - какво е да си патриот в наше време, какво е да се гордееш с това, че си българин. 

Днес вижте отговорите на Росен Петров, автор на патриотични телевизионни поредици.

Що е то да си патриот? Лесният отговор е, че това е човек, който обича родината си.

Шеговитият отговор е, че това е човек, който в момента е част от управляващата коалиция.

Истинският отговор е, че няма универсален отговор.

Полковник Петко Йотов, Бог да го прости, казваше, че патриотизъм е да обичаш и да си готов да се сражаваш за своята малка родина, за родното си селце, за рекичката, в която си цамбуркал, за ливадите, по които си тичал.

Всяко време има своя патриотизъм. Нашето поколение, за щастие, не е изправено пред предизвикателствата, които са стояли пред предците ни. Нас не ни очакват телените мрежи и фортовете на Одрин, непроходимата кървава кал край Чаталджа или ужасните газови атаки край Дойран. Никой не иска от нас да се вдигаме в безпаметен щурм на нож, в който куршумът често поваля най-достойните, просто защото така нелепо е решила съдбата. Та нима великият ни поет и нежен романтик Димчо Дебелянов, е заслужавал да получи куршум в корема в една случайна престрелка през 1916-а?. Между другото, ръка на някой щабен чиновник задраскала името на Дебелянов от хората, които ще излизат в отпуск от фронта, и написала името на “свой човек” връзкар и така изпратила големия ни поет на смърт. Последните думи на капитан Дебелянов не са били “Да живее Царя и Отечеството!”, а “Мамо, много ме боли!”.

Ние сме ужасно далече от моралния еталон на онези български герои, които умираха за родината си, за да бъдат забравени. До тях ние сме като джуджета до великани и за нас е практически невъзможно да вървим по техните стъпки - трудно е следваш крачките на титани. Къси са ни крачетата, за да ги следваме.

Та най-богатият българин Буров отива доброволец в Балканската война, ранен е и спасен от обикновено селско момче, с два гроша в джоба. Колко от днешните богати българи биха повторили примера му? Та нима Буров не е могъл да се откупи? Могъл е, но го е било срам. Срам да се опозори пред близките си, познатите си, родината си, като страхливец. Ето това чувство за срам ужасно ни липсва.

Днешното време няма нужда от герои. Няма нужда от реки от кръв. И в това може би е нашият шанс. Пред нас не стоят свръхзадачите на дедите ни. Никой не иска от нас да мрем,никой не чака кръстове за храброст. Дали пък не е време, гледайки към героите от миналото, най-накрая поне да си подредим къщичката, за да не се срамуваме пред подвига на предците си и за да не се срамуват от нас тези, които идват след нас.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,