Юлиан Попов: Нека спрем да говорим за освобождаване и поробване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6742926 www.24chasa.bg

С Юлиан Попов разговаря Генка Маркова

Българският проблем е, че постоянно търсим от кого зависим и кой какво ни дарява

- Г-н Попов, от години живеете в Англия, но не спирате да се интересувате и да коментирате онова, което става в България. Какъв образ има България от европейска гледна точка?

- Не мисля, че България има единен образ - зависи от това кой идва в България и кой какви вестници е чел. Хората, които са идвали в България, имат много добри чувства към нея. Прекарали са добре, видели са хора, които са им харесали и са доволни. А от това каква преса четат, хората имат клиширани общи представи - България е бедна, корумпирана и е близка до Русия. А, да - ските, морето и бирата са евтини. И Стоичков е от България. Това са параметрите на знанието за страната.

- А какво е България отвъд клишетата, как можем да ги променим?

- Някои клишета не си заслужава да се променят. Например това, че

България е

уютно, евтино и

хубаво място,

е добре. Това, че много хора не знаят за наши постижения в иновациите или предприемачеството, също не е проблем, тъй като сериозните бизнеси не се занимават с репутация и образи, те имат достатъчно добра информация и на тази основа вземат решения.

Но клишето с бедната, корумпирана и близка до Русия България е неприятно и аз лично не го споделям по този елементарен начин. Не твърдя, че в България няма корупция, но и не приемам “Трансперънси интернешънъл” като надежден източник на информация.

- Хвърляте доста голямо предизвикателство към тази организация...

- Да, защото какво означават данните на “Трансперънси интернешънъл” - те показват представата на хората в България за корупцията в България, и то общата, а не детайлната. Така че за мен “Трансперънси интернешънъл” е ненадежден източник на информация, а е отражение на онова, което ние мислим за себе си. Пак казвам - това не значи, че в България няма корумпирани институции, но “Трансперънси интернешънъл” не може да даде представа какъв точно е проблемът в България.

Ако трябва да се формира представа за страната ни, тя започва с нашата представа за самите нас. А представата ни за самите нас е объркана и това е проблем.

- Това резултат на нашите комплекси като граждани на една малка държава ли е, на хибридна война ли - на какво се дължи?

- Хибридната война е много силна и не бива да се пренебрегва, но тя е сравнително ново явление. Малка държава сме, но малки държави като Естония, Дания са изключително успешни, но те имат възглед за себе си, а ние нямаме. В продължение на 150 г. - още преди България да стане независима държава, българската политика се дели на русофоби и русофили. Както и да я въртим и сучем - на лява и на дясна политика или на каквато и да било друга, в крайна сметка нещата опират до това

русофил ли си,

или си русофоб

Което означава, че ние си представяме собствената политика като форма на зависимост, а не като нещо друго. И това не е само в политиката - културните ни прояви, нагласите ни и т.н. страдат от същия феномен. Ние много трудно можем да се отделим от това - да построим ли още един “Альоша”, или да съборим този, дето го имаме... И в крайна сметка не прекрачваме прага на този спор.

В същото време какво ние самите представляваме, какво представлява България, българите - нямаме ясна концепция. Не да имаме вярна концепция или представа, а просто да имаме някаква представа. Ние нямаме.

- И вероятно точно тук се намесват националистите с техните крайни възгледи.

- Всички обичат националистичния сюжет, но националистичните партии имат около 8% у нас, докато Европа е пламнала от национализъм и популизъм. Което показва, че това не е много силен наратив, не е много силен порив у нас, което е добре, защото националистичният порив е деструктивен. Но нямаме друг, вечно се определяме през някакви зависимости.

- Какво тогава да правим?

- Какво трябва да правим, какво сме - тук нещата ни се губят. И така липсата ни на представа за самите нас пречи на формирането на образ за нас навън. Крайният резултат е клишета или отсъствие. Често може да видите, че България дори отсъства от прогнозите за времето, статистиките или картите.

- Как можем да променим този образ? След членството в ЕС и НАТО, казват мнозина, нямаме ясна цел, а трябва ли ни такава цел?

- Не знам дали трябва да имаме грандиозни национални цели. Да, трябва да имаме правителствени цели. Например членството в ЕС и НАТО бяха цели, които осмисляха не само политиката ни, но и обществените нагласи в страната.

Една от целите сега е да влезем в Шенген. Не особено значима, но все пак е цел някаква. Добре е да бъдем много по-амбициозни в опита си да станем член на OЕCD - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, един вид клуба на богатите страни. Ето това би било една международна цел, която може да си поставим и да се опитаме да изпълним. Но от грандиозни национални цели няма смисъл, по принцип е безсмислено. По-важни са неща от типа: да вдигнем качеството на българското образование или да изчистим въздуха, да вдигнем нивото на спорта и т.н. Но ние виждаме как при всяка такава цел веднага се появяват сили, които или казват, че не бива, или че ние не можем.

Нагласата, че не сме в състояние да правим някои неща, е доста тягостна, като напълно пренебрегваме сериозните си собствени постижения.

Ще дам пример. Има едно нещо, което много малко хора знаят - че

България е

глобален,

интересен и сериозен играч

в енергийния сектор. Никой не го знае и никой не иска да го знае.

Българската соларна инженерингова индустрия работи в цял свят - буквално. Не става въпрос за една, а за десетки фирми, но понеже не е част от правителствена или европейска програма, а е чисто предприемаческа дейност, това не се знае. По същия начин за множеството IT фирми и успехите им се знае много малко, защото излизат от стереотипа, а те вече формират 10% от българския износ и т.н.

Тоест ние самите нямаме концепция за себе си, а когато някаква концепция започне да се формира, ние я пренебрегваме. Отдаваме се на еуфория, когато някой спечели титла някъде - това е разбираемо, но когато става въпрос за по-сериозни, по-комплексни неща, не им обръщаме внимание.

Ако примерно човек влезе във фейсбук и каже: Абе, нещата вървят много на добре, веднага всички се нахвърлят върху него независимо за какво става дума.

- Напоследък много се говори за патриотизъм, национални интереси. Ваши предци имат забележителен принос за новата история на България, но днес какво е модерен патриотизъм?

- Трябва да внимаваме да не се отдаваме на фолклорен патриотизъм, основан на това какво е казал Вазов и какво се казва в “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”. Патриотизмът или по-скоро националното самочувствие трябва да се основава на онова, което можем и бихме искали да правим, онова, в което успяваме.

По-добре е да имаме реална представа за себе си, което означава, че представата ни за себе си ще бъде много по-позитивна, отколкото е в момента. И да не се уповаваме на герои от Възраждането и да казваме - ние сме потомци на този и онзи и затова сме такива. Трябва да изоставим нагласата си да определяме себе си чрез зависимостта. Не бива постоянно да определяме Русия като освободителка.

Освобождението на България е сложен исторически феномен, а не някакво

магическо

зачатие,

което не

подлежи

на размисъл.

То е част от историята ни, която трябва да четем през различни перспективи и да не се притесняваме от разкриването на неизвестни факти и от неортодоксални интерпретации. И не бива да се увличаме от излишен сантиментализъм.

- Да не сме емоционални, а да сме хладнокръвно разумни.

- Просто да сме разумни към историята. В крайна сметка такава е историята, никой не ни е заченал, за да сме безкрайно благодарни, историята е пълна с противоречия. Колкото неща могат да се кажат за това, че Русия ни е освободила, три пъти по толкова могат да се кажат за това, че Русия ни е заробила или се е опитала да го направи. Не бива да се поддаваме нито на едното, нито на другото, трябва да си градим собствения живот, представата ни за себе си.

Така че около Трети март би трябвало да сме по-хладнокръвни и обективни към онова, което се е случило. В никакъв случай да не каним руски велможи да участват в нашите празненства. За нас е важно, че това е дало тласъка на формирането на съвременната българска държава. Толкоз. А не че някой ни е дарил свободата. Това ни е основният въпрос - този проблем с непрестанното търсене на зависимост и кой ни е дарил нещо. Като се тръгне от “Русия ни е дарила свободата” и се стигне до “Юнкер ни даде едни пари да си построим път” - това е непрекъснатото говорене кой нещо ще ни даде, нещо ще ни подари... Трябва да прекратим постоянното си говорене за освобождаване и поробване.

Визитка

Юлиан Попов е журналист и писател, живее и работи във Великобритания. 

Роден е на 21 септември 1959 г. в София

Един от основателите на Нов български университет

Министър на околната среда в служебното правителство на Марин Райков - 2013 г.

2016 г. е обявен за една от 40-те най-влиятелни фигури в европейската политика за енергийна ефективност

Създател е на първия български блог за актуални политически публикации

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,