Доц. д-р Явор Янкулов: Младите Y са открити, отлагат работата до последно, умеят да отстояват каузи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6748013 www.24chasa.bg

Гъвкаво работно време без стриктен

надзор е уютна за тях трудова среда

МИЛА ГЕШАКОВА

- Нарисувахте любопитен портрет на поколението Y, днешните 20-25-годишни, наречени “милениали”, за които “плачат” българските работодатели, статистици, демографи. Сигурно имате личен опит в работа с тях, г-н Янкулов, така ли е?

- С няколкостотин от теци млади хора се срещам в УНСС, където преподавам. С тях съм в близък контакт не само защото им чета лекции, а и защото за тях водя и семинари. Разговаряме на различни теми, а те са доста отворени. С още няколкостотин представители на това поколение, но като търговци, мениджъри и IT специалисти контактувам на семинари по продажба и маркетинг.

- Описвате ги като открити, прагматични, гъвкави, хаотични, мързеливи, неорганизирани, изобретателни. Не са ли обаче това черти на всяка млада генерация?

- Да, така е. А събрани в едно, някои от тях не звучат особено положително. Но нека напомня, че повечето научни открития са направени от млади до 28-годишна възраст. Така че да не подценяваме това поколение заради възрастта. А впрочем първата вълна на поколението Y започва с родените в началото на 80-те години на миналия век. А те вече не са в първа младост.

Колкото до толкова характерния за младите

мързел - той

може да бъде

и едно много

хубаво качество

Бил Гейтс например твърди, че предпочита да наема мързеливи хора, защото ще търсят по-лесен начин да свършат една работа. Според други мързеливият ще гледа да свърши работата добре от първия път, за да не му се налага да я върши отново...

- Какво е особеното, което отличава Y от нас, по-възрастните?

- Те са много непосредствени, открити. И ако интервюто ви водеше представител на поколението Y, предполагам, че от самото начало щяхме да си говорим на “ти”.

В състояние са да вършат няколко дейности паралелно. Например, докато общуват с вас, са в състояние да си пишат с някого от джаджата си, преподреждайки върху бележника си задачите за деня. Сигурен съм, че никой техен работодател не би бил в състояние да им отнеме дивайса от ръцете! Направи ли го, спират да функционират.

- Не ги ли разпилява тяхната комуникативност?

- Ни най-малко - това е част от тях. Но най-забележителното е, че са в контакт с хора на тяхната възраст от цял свят. Нещо, което ние, живелите в социализма, не сме имали като възможност. И затова сме някак по-затворени, капсулирани.

Добре помня какво казва политологът Иван Кръстев по темата - че нашето поколение помним кога за първи път сме излезли в чужбина, кога сме преминали граница, докато сегашните млади - не. Те са като дъщеря ми - за нея Ловеч и Лисабон са два града, които започват с Л.

- Категорията “лоялност” силно ги разсмива, твърдите вие. Не се колебаят да скачат от едно на друго работно място, ако не им е точно. Това минус ли е?

- Рядко съм чувал младите да казват, че ако нямаш връзки, не може да си намериш работа. Забелязал съм, че избягват такъв тип разговори. Това, че не се колебаят

да скачат от едно

място на друго,

определено е

огромен плюс

А колкото до лоялността - те може да бъдат лоялни към работодателя, но не се чувстват обвързани с едно работно място “от люлката до гроба”. За тях е важно на първо място да бъдат лоялни към себе си, своите желания, цели, интереси, хоби. След това е лоялността към семейството и най-накрая към работодателя. Добре е и ние да се поучим от тях.

- Пишете, че обичат да отлагат всичко за последния момент, че трудно работят по 8 часа на ден и не са организирани. Как се работи с такива хора?

- Надзор, дисциплина и правила вероятно са думите, които ще ги стресират. За да работят добре, работният им ден не трябва да е осем часа. Това е голата истина!

- Искате да кажете, че трябва да бъдат поставени на гъвкаво работно време?

- Със сигурност. А при вариант работно време от 8,30 до 17,30 присъствието им не трябва да бъде следено активно. Дали си 8 часа непрекъснато на работното си място, как работиш през тези осем часа и какво - тази система няма да изкара най-добрите им качества.

Препоръчвам по-скоро да се следи какво са свършили независимо за колко време. Или с други думи, ако се гледат резултатите, няма значение колко време и усилия са вложили в това.

Къси, по-интересни проекти, по-динамични задачи, които позволяват

честа промяна на

темпа на работа -

това е политиката към тях. Иначе рискът е да минат в режим на пасивна съпротива - работят осем часа, но бааавно. Или поддържат темпо, с което да свършат работата в последния момент. Има си и термин за това - прокръстинация. Означава да отлагаш до последния момент една задача. Според научни изследвания обаче, когато един човек постъпва така, обикновено свършва работата по доста добър начин.

- Поколението Y e адаптивно и готово да сътрудничи, обича да комуникира като пише, не като говори. Експерти обаче алармират, че днешните млади трудно работят в екип. Дали?

- Мисля, че по-скоро нашето поколение - Х, не умее да работи в екип, независимо от участието си в организирани бригади и в среда, в която се пропагандираха колективизъм и солидарност. Днешните млади май по-добре се вписват от нас в колективната работа.

Имат много

знания и умения

да работят

в екип,

да изпълняват различни роли в него. Това, че са са изключително силни индивидуалисти, съвсем не ги прави слаби колективни играчи. Поне тези, които наблюдавам, и с уговорката, че чертите, които изброих, не са задължително черти на цялото поколение Y.

- Дали умението на младите Y да боравят с новите технологии определя и професионалната им ориентация към IT занимания?

- Поколението Y се учеха с новите технологии, докато следващото - на родените около 2000 г. се появи на този свят с таблет в ръцете. Питате ме дали обстоятелството, че са на “ти” с новите технологии ги ориентира към IТ - ами те самите професии ще се променят!

- Млади масово правят първите си стъпки на трудовото поприще в колцентрове.

- Да, много се говори за това. Не е беда - това е професия, която учи на комуникация, в която работиш с различни хора от различни браншове и култури. Защо да гледаме негативно на това?

- Какви професии отиват на поколението Y?

- Добри за тях са свободните, творческите професии, тези, които не те затварят в една и съща рутинна ситуация, дават възможност да опитваш нови неща, не позволяват да те обсеби скуката. Икономиката на забавлението на свой ред навлиза енергично в ежедневието ни. Вече говорим за

маркетинг на

преживяването,

което може да се отнесе към техните професии. Ако ги формулираме като професии на преживяването - може би това е нещо, което ги вълнува.

И още нещо - характерно за младите от това поколение е, че обичат да защитават каузи. Ако професията им дава такава възможност, ако работят на полето на съпричастността към идея, платформа, която сами изповядват, не биха имали равни.

- Социолози твърдят, че мнозина сред днешните млади търсят много и лесни пари. Меркантилни ли са?

- Меркантилни са, но в хубавия смисъл. В духа на поговорката:“Залудо работи, залудо не стой”. Ако професията им е свързана с нещо, което им допада, създава им положителни преживявания, а като черешка на тортата има и кауза, не са толкова меркантилни.

- Драма ли е, че младите не се задържат в България, а често избират терминал 2?

- Не е нужно да се опитваме да ги задържаме в България. Светът си стана голямо село, а границите за младите са нещо толкова условно. Сред тях има и много добри професионалисти, решили да останат в България. И ми се струва, че ние, по-възрастните, малко преувеличаваме с приказките как изтичат през терминал 2.

У нас вече има много компании, които предлагат добри заплати. Има и кампании за връщане на изучилите се зад граница. И те се връщат, защото им излиза по-евтино, а и страната се развива. Това е добра новина, не мислите ли?

С икономиста доц. д-р Явор Янкулов разговаря Мила Гешакова

-----

Явор Янкулов е роден във Видин през 1968 г.

Завършил е средното си образование в математическата гимназия във Видин

Следва икономика на търговията в УНСС и получава диплома през 1992 г.

Работил е като банков служител

Доцент е в катедра “Икономика на търговията” в УНСС

Автор е на учебници по мениджмънт, търговски мениджмънт и книгата

“Витамини за мениджъри”

Женен, има дъщеря

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,