Тазгодишната церемония беше семпла, липсваше елементът на спектакъл, а шегите за движението Me too бяха табу
Церемонията по връчване на оскарите умишлено беше семпла, за да не привлича излишно внимание. Тя трябваше да повтори до известна степен миналогодишната, но без да допуска същите грешки. На това дължим отново Джими Кимъл като водещ, а той далеч не е най-добрият избор за подобни церемонии. Крис Рок например можеше да си позволи смешки със so white (от англ. - толкова бял) преди няколко години, свързани с притесненията, че няма достатъчно тъмнокожи сред номинираните. Сега обаче смешките с кампанията Me too са табу и един Джими Кимъл е много удобен в това отношение. Винаги в церемонията е имало елемент на спектакъл със серия от вътрешни смешки. Този път обаче те бяха спестени.
Другият проблем за ниската гледаемост е, че
церемонията доста
се поизхаби заради
политическите
наслагвания,
които нямат нищо общо с филмите. Ние ги откриваме, но не е задължително те да са вътре.
За метафорите във “Формата на водата” на Гийермо дел Торо би могло много да се говори. Аз обаче съм далеч от мисълта, че режисьорът е искал да направи лента за различния. Тя е по-скоро една приказка. Много добре си спомням, че в началото, когато Дел Торо започна да работи по този проект, много хора спекулираха, че това е разклонение на филма “Хелбой”, защото в него има такъв герой. Той се нарича Ейп Сапиен и е човек амфибия, който живее във вода. Актьорът, който влиза в образа му, е същият, който играе и във “Формата на водата”. Затова смятаха, че става въпрос просто за отделен филм, едва ли не - комикс. Не смятам, че Гийермо дел Торо е имал идея да прави някакви внушения за различните. Това е фантазия за същество от друг свят. Огромна изненада и за самия него е цялата олелия около филма, който по никакъв начин не е дори най-добрият в биографията му.
Ще не ще, американското общество, за което Холивуд е важна част, боледува. То се тресе в някаква Тръмпова треска. Опитва и да прави политика, да задава някакви насоки. Затова излъчва и толкова много лидери на мнения. Всички вече са едни малки Мерил Стрийпчета, докато преди време ролята на различния, на крайно либералния беше запазена за личности като Марлон Брандо, който през 70-те години отказа да си взема статуетката, или Майкъл Мур, който редовно се джафкаше с Буш. Винаги съществуваха такъв вид либерални говорители, но в Холивуд имаше и една консервативна част, особено застъпена от Клинт Истууд. Тя държеше на малко по-особен тип филми. Само преди 4 или 5 г. “Американски снайперист” беше сред номинираните за най-добър филм, нещо немислимо днес.
Изглежда, шок за цялата либерална гилдия е както Харви Уайнстийн, така и твърде многото политически тематики, които протягат ръка към Холивуд. Киногилдията изобщо не знае къде се намира. Тя предпочита да не говори за нещата, вместо да им се подиграе. Направи ми впечатление, че темата Харви Уайнстийн изобщо не присъстваше, сякаш Мe too е паднало от тавана и допреди 2 г. Харви не беше един от хората, на които редовно благодаряха в речите си. Сега изведнъж е изтрит.
Холивуд спешно се нуждае малко да се поукроти, но ние също, защото правим като тях - събираме само политика във филмите и в церемонията, а то не е задължително да е така.
Доколкото знам, гледаемостта на оскарите прогресивно спада в последните години, защото самата актьорска гилдия не е чак толкова интересна и забележителна в Америка, където основно американците гледаха церемонията. Другите зрители по света традиционно са по-малка част. На американците обаче също им дойде до гуша от този тип политиканстване.
А пък академията много трудно прикрива своето двуличие. Каквото и да си говорим, когато станеш да аплодираш номинираните жени, сякаш това е огромно постижение, ти вътрешно признаваш, че май не им е лесно да бъдат номинирани. Това е форма на сексизъм.
Номинациите трябва
да са за качества,
не за пол
Не мога да разбера кому е необходимо да казваме нека да има повече тъмнокожи или жени режисьори. Важно е да се казва нека да има повече качествени такива. Щом са против расизма, защо нито веднъж не попитаха защо няма номиниран азиатец. Двуличието на филмовия свят не е от вчера. Хората в него не могат да преценят дали да бъдат добри и либерални, или да бъдат висша форма на печелбари капиталисти. Сам Холивуд се завря в това двуличие и сега си пати от него. Затова и все по-малко гледана ще бъде тази церемония. Такава е съдбата ѝ.
Единственият шанс да бъде спасена е, като престане да политиканства, което няма да се случи поне докато този президент е на власт.