Какви политически трусове може да се очакват след сделката за ЧЕЗ, как тя ще се отрази на стабилността на управляващата коалиция? Този въпрос зададохме на политолога Димитър Ганев и на социолога Живко Георгиев. Вижте техните коментари.
Трета оставка би нанесла тежък удар върху една от основните политически тези на Борисов – стабилността
В политическия скандал около сделката между ЧЕЗ и “Инерком България” наблюдавахме един вече познат сюжет.
Вече една година практически сме в перманентен скандал. Тъкмо да излезем от стария, и веднага влизаме в нов. Но противопоставянето между ГЕРБ и БСП политизира всеки от тях и крайният резултат е, че това не води до промяна в електоралните нагласи.
Силното противопоставяне между двете партии води до консолидацията им. Но тук управляващите не трябва да се успокояват. Трупа се напрежение. А
то може
да избухне
дори и при много по-малък скандал от този конкретно с ЧЕЗ и “Инерком”.
В скандала видяхме и запазения вече стил на Бойко Борисов. Вдигне ли се политическото напрежение твърде много, се взема рязко решение, което е популярно – или оставка (Живко Мартинов, Николай Петров, Димитър Главчев), или крачка назад (Истанбулската конвенция). В случая с ЧЕЗ имаме отново рязко популярно решение, което успя да тушира ескалацията му – държавата влиза в сделката.
Разбира се, от този скандал предсрочни парламентарни избори няма да се родят.
Ключът към
нови избори
е дълбок разрив в отношенията между ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Подчертавам “Обединени патриоти”, а не някой отделно взет субект от тях – ВМРО, НФСБ или “Атака”.
В случая със сделката между ЧЕЗ и “Инерком” конфликт в лагера на управляващите няма. Но дори и там, където имаше силно разминаване, като Истанбулската конвенция, нито ГЕРБ казаха: гласувате с нас, или разваляме коалицията, нито “Обединени патриоти” поставяха такива условия.
Така че въпросът за новите избори не стои в дневния ред на никого от управляващите.
Освен това непрекъснатите прогнози, че едва ли не Борисов ще си хвърли оставката до минути или най-късно в следващия ден или два, не стъпват на здрава политическа логика. Да оставим българското председателство на Съвета на ЕС настрана. Това е вече до болка повтаряно. Трета оставка би нанесла тежък удар върху една от основните политически тези на Борисов – стабилността. Каква стабилност, като всеки един момент може да се хвърли оставка и пак служебни кабинети, пак избори…
Освен това трябва да се отчита нещо много важно – за първи път от другата страна на “Дондуков” стои политически опонент на Борисов. При първата оставка лидерът на ГЕРБ нямаше от какво да се притеснява при съставянето на служебно правителство от Росен Плевнелиев. Втория път Румен Радев тъкмо влизаше в президентството и отношенията с Борисов бяха най-малкото неизяснени. А пък и надали Радев с встъпването си в длъжност щеше да тръгне на толкова остра и тежка конфронтация.
Днес ситуацията е различна. При предсрочни парламентарни избори ГЕРБ могат да очакват един не толкова приятелски служебен кабинет.