Силви Вартан: Пред българската публика съм като сред семейството си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6754880 www.24chasa.bg

От детството пазя и прекрасни, и мъчителни спомени. Те са закотвени в сърцето ми, казва френската звезда

Голямата френска звезда от български произход Силви Вартан пристига отново у нас, за да изнесе два много специални концерта - на 19 април в Двореца на културата и спорта във Варна и на 21 април в зала 1 на НДК. Това ще са последните спектакли на световноизвестната певица в България, които ще са изградени като пътуване през цялата ѝ кариера и всичките ѝ хитове - като се започне от 60-те години и се стигне до наши дни. В това отношение те ще са наистина уникални.

Силви Вартан се ражда през 1944 г. в софийското село Искрец. Семейството емигрира във Франция в края на 1952 г. Във втората си родина Силви прави шеметна кариера на музикалната сцена, като дебютира в митичната зала “Олимпия”, когато е едва на 17 г. Любовта ѝ и сватбата с рокаджията Джони Холидей слага началото на бляскав творчески възход, а двамата стават най-отразяваната от медиите двойка във Франция. Бракът им продължава 15 г. и от него се ражда синът им Давид - днес също известен музикант. По време на втория си брак с американския продуцент Тони Скоти голямата артистка осиновява в България дъщеря си Дарина, която днес е на 20 г.

Неуморно помагаща на страната ни чрез фондацията си “Силви Вартан за България”, звездата има огромна роля за мобилизиране на френското обществено мнение в защита на несправедливо осъдените в Либия български медици. Именно тя бе човекът, който придружаваше френския президент Никола Саркози по време на визитата му у нас през 2007 г.

- Здравейте, г-жо Вартан. Как сте?

- Много добре, благодаря. Но в момента съм много заета.

- Очаквамe ви на 19 и 21 април с два концерта във Варна и София. На спектакъла си през 1990 г. разплакахте много свои почитатели, като изпяхте “Облаче ле, бяло”. Този път каква емоционална изненада сте подготвили за хората, които ще дойдат да ви слушат?

- “Облаче ле, бяло” винаги разплаква и самата мен. Отново ще пея на български. Тези песни са много близки до сърцето ми, защото ме връщат към паметта на родителите ми, към живота ми в България, към която съм много привързана сантиментално. Да пея на български, ми носи изключително силни емоции.

- Освен български песни, какво още ще изпълните?

- Това ще е един от последните ми концерти в такава форма - смесица от стари и нови песни плюс отдаване на почит към Джони Холидей. Първата част ще е посветена на 60-те до 80-те години с раждането на рокендрола и песните от онова време като “Марица”, “Неустоимо” и т.н. Втората част след антракта ще е за времето от 80-те години до наши дни - по-новите песни, които са ми носили успех. Накрая ще е частта, посветена на Джони Холидей, който почина през декември миналата година. Не виждах как бих могла да постъпя другояче, освен да му отдам почит по този начин.

При мен нещата

идват от сърцето,

след това минавам на работен режим, но винаги в началото се оставям сърцето да ми диктува.

- Българската публика ви възприема като “една от нашите”, която по принуда е заминала за Франция през 1952 г. и там е станала голяма звезда, но без никога да забрави корените си. Вие как се чувствате пред българската публика?

- Чувствам се абсолютно по същия начин, че съм сред семейството си. Защото съм емоционално много близка до българите, до профила и манталитета, които им се приписват. Ние споделяме тези славянски характеристики, които ни правят много чувствителни, много дълбоки, но в същото време и весели хора.

- Когато се връщате у нас, душата ви свита ли е, или обратно - изпитвате радост, че пак ще посетите местата от детството си?

- Има и от двете, контрастни са чувствата, но винаги се връщат вкоренените спомени, които не може да изчезнат, те са дълбоко закотвени в паметта ми, в сърцето ми, бих казала дори в моята ДНК. Привързаността ми към България извира от най-дълбоката ми същност.

- У нас обикновено не се задоволявате само с концертите, но правите и кратки пътувания из страната? И този път ли ще е така?

- Всичко зависи от свободното ми време и от възможностите. Защото имам ангажименти и с фондацията си. С брат ми Еди я основахме през 90-те години, когато дойдохме за първи път в София, за да помагаме на децата в нужда. Оттогава тя съществува и ние насочихме даренията си основно към медицинската апаратура - да екипираме родилните отделения с т.нар. сини лампи, които лекуват жълтеницата на новородените и не се налага преливане на кръв. Навремето в България липсваха такива апарати, днес сме екипирали много болници с около 40 лампи за фототерапия, които спасяват живота на бебетата. И продължаваме да го правим, защото все още получаваме молби от болници. Отделно от това в рамките на финансовите ни възможности помагаме на музеи, църкви и манастири за реновирането им.

- Наскоро видях една ваша снимка от първото ви завръщане. Вие плачете, като сте заровили лице в рамото на съпруга ви - продуцента Тони Скоти, а той се опитва да ви утеши. Какво ви разстрои тогава толкова много?

- Пазя от детството си в България великолепни спомени, но и спомени, които са мъчителни. Мъчителните са свързани със заминаването ни от гарата в София, когато ние

се отдалечавахме с

влака, а на перона

останаха всички,

които обичахме

Този образ не може да бъде изтрит от съзнанието ми, както и образът на планините в Искрец, където съм родена. От тези планински пейзажи винаги черпя спокойствие и топлина, свързани с родителите ми, брат ми, приятелите. България за мен е всичко това - някаква особена меланхолия.

- Как се променя България между гостуванията ви?

- Промените са огромни и несравними. Сега, когато България е начело на Съвета на ЕС, това е доказателството, че нещата вървят по-добре. Разбира се, има още работа за вършене, защото заплатите на много хора са ниски, но мисля, че нещата се подобряват. Виждам голяма активност, строежи, в България вече има всичко - веригите магазини например - като във Франция и Западна Европа.

- Вие емигрирате със семейството си, прокудени от комунистическия режим, а какво мислите за онези млади хора, които днес доброволно напускат страната, защото не виждат перспектива и смятат, че ще живеят по-добре в чужбина?

- Това е съвсем човешко. Когато хората са млади, те имат мечти и са нетърпеливи. Смятат, че нещата не се случват достатъчно бързо. България се възстановява след дълги трудни години, но това не може да стане за един ден. А младите нямат търпение да сбъднат мечтите си. И най-нетърпеливите опитват да намерят щастието другаде и възможно най-бързо.

- Преди дни френските медии публикуваха снимки на дъщеря ви Дарина, която вече в на 20 г. и е станала истинска красавица. Тя има ли желание да следва вашия път към музикалната сцена?

- Не, тя е насочена повече към модата, което също е артистично занимание.

- Освен с музика, вие се занимавате и с театър, пишете книги, винаги сте заета и много активна. Правите ли в момента нещо паралелно с концертите?

- О, не. Сега съм напълно отдадена на тях.

Не ми е възможно

да правя две важни

неща едновременно Концентрирана съм в песните, а заради тази част, която ще е посветена на Джони Холидей, имам нужда от повече репетиции.

- Огорчена ли сте, че вместо за таланта и музиката на Джони Холидей всички медии във Франция говорят за завещанието му (в което той оставя всичко на четвъртата си съпруга Летисия - б. р.)?

- Вече казах какво мисля по този въпрос. Но честно казано, това, което се случва, е много шокиращо. Признавам, че е възможно да възникне въпросът как човек като Джони е възможно да напише тези неща, които е написал в завещанието си. Аз лично не го вярвам и не съм единствената, има много хора, които се съмняват. Ще видим какво ще стане, мистерията ще се изясни. Но не мисля, че той бе човек, способен да емигрира от собствената си кръв, от четирите си деца. Превръщайки една-единствена личност в своя универсална наследничка, децата му са лишени от наследство. Това е странно и буди въпроси.

- Какво искате ще кажете сега на българите?

- Много съм доволна да ви видя отново и да пея в София и Варна.

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Мерките сега, за да не се пържим след 50-60 години

    Американският президент Доналд Тръмп обича да помпа мускули пред света по въпросите на климата. Той отказва да слага подписа си под всякакви споразумения за климата, дори и след последните чудовищни пожари в Калифорния обвини пожарникарите, но не пожела да види големия проблем - климата. Сега изследователите предупреждават за идващите опасности
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три