Проф. Кантарджиев: Родените днес след 30 г. може да умират от банални инфекции

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6754992 www.24chasa.bg

Обезсилваме антибиотиците и идва време човечество да плати цената, ако не се вземат мерки, както препоръчва ООН и ЕС. Опиянени от силата на тези лекарства, масово лекарите лекуваха с антибиотици не само тежки пневмонии и урологични инфекции, сепсис, перитонит, менингит, а и банални болести, дори лечими с локални средства. Рекордьори сме в ЕС по използване на група много широкоспектърни антибиотици, а последни по употреба на пеницилин. И на животните в Европа се дават прекалено много антибиотици, казва микробиологът проф. Тодор Кантарджиев. Той е директор на Националния център по заразни и паразитни болести със 17 национални референтни лаборатории, председател е на Българската асоциация на микробиолозите, национален консултант по микробиология. 

Завършва медицина в София през 1981 г., до 1982 г. работи в гр. Белово, след това е научен сътрудник в Катедрата по военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, където изминава последователно всички йерархични стъпала. Има 3 специалности - “Микробиология”, “Клинична имунология” и “Епидемиология на инфекциозните болести”, и магистърска степен по здравен мениджмънт. Специализирал е многократно в престижни институти в Германия и Великобритания.

Членува и е в ръководствата на наши, чужди и международни научни и професионални организации.

- Проф. Кантарджиев, ваша специалност са дребни до невидимо организми, кой вид са най-враждебни към човечеството?

- Откакто съществува, човекът живее с микробите във и върху тялото му и в заобикалящия го свят и с времето се е научил да ги използва за полезни за него дейности - направата на хляба, виното, сирене, кисело мляко, луканките, естествено ферментиралите туршии и т.н. Много от микроорганизмите могат обаче да причиняват инфекции. Част от тях се провокират от микроби, които са много враждебни към човека и водят до заболявания като холера, чума, антракс, дизентерия, тиф, магарешка кашлица. Други са условно патогенни. Те живеят в човека, основно в горните дихателни пътища и храносмилателната система – в гърлото, носа, червата, без да създават проблеми, но в зависимост от имунната нагласа на конкретния човек могат да причинят заболявания. Един и същи микроб може да причини възпаление на синусите, но и инфекция на бъбреците, менингит, но и сепсис. Зависи от реактивността на имунната система.

Най-малки са вирусите, подобните на тях са прионите, които се свързват с т.нар. луда крава. Вирусите се размножават само в живи клетки. За човека опасни са тези, които причиняват инфекции у него, и част от вирусните заболявания, които нормално се развиват в животни. Такива изменили се вируси и бактерии често са свръхопасни за хората и причиняват епидемии, при които много от боледуващите умират.

- Защо “прескочилите” от вид на вид вируси и бактерии са толкова опасни?

- Микробът се е приспособил стотици хиляди години да се разпространява сред животните, но попаднал и адаптирал се в човека, лесно причинява бърза смърт. Например епидемията от ебола беше резултат от нормално разпространяващия се сред прилепите вирус, който обаче в човека в повечето случаи водеше до фатално завършващо заболяване. Подобен е механизмът на разпространение на антракса, чумата, хеморагичните трески. Вирусът причинява при животните хронични инфекции, а попадайки например чрез кърлежите в хората, води до трески с кръвоизливи с 30-40% смъртност.

- Вирусите, бактериите или гъбичките са най-лоши?

- Всички са лоши, когато причиняват инфекции, просто при 3-те групи има различно по адекватност лечение. Сред причините населението да стане скоро 7 млрд., са антибиотиците, с които се лекуват най-честите бактериални инфекции и благодарение на тях смъртността намалява.

- Антибиотиците обаче губят сила?

- Още след първите месеци на масова употреба на антибиотици започва да се наблюдава странно явление – някои микроби стават нечувствителни, лекарството не им действа. От края на 60-те години поради честата употреба на антибиотици и голямата изменчивост на бактериите расте списъкът на резистентните микроби, нечувствителни към препарати, които преди това са ги убивали лесно. Опиянени от силата на тези лекарства, масово лекарите лекуваха с антибиотици не само тежки пневмонии и урологични инфекции, сепсис, перитонит, менингит, а и банални болести, дори лечими с локални средства. Идва времето да платим цената. Британски учени изчислиха, че в средата на века милиони хора в ЕС ще умират от банални инфекции, чиито причинители са станали резистентни. Антибиотиците са единствената група лекарства, за които се вземат политически решения.

- Например?

- Най-важна е резолюцията на ООН за развиване на капацитет за правилна употреба на антибиотиците и борбата с резистентността. Документи на ЕС препоръчва, а други задължават държавите да развиват научен потенциал за обоснованата употреба на антибиотици.

- Ние имаме ли?

- НЦЗПБ и колегите микробиолози втора година очакваме да бъде придвижена предложена от нас програма за обучение за правилна употреба на антибиотици, за разработване на нормативни документи за използването в лечебните заведения и извънболничната медицина. Безрезултатните ни усилия се подкрепят и от колегите ветеринари по произаична причина - въпреки че се изненадват много хора, включително на ръководни места в здравеопазването, и у нас на селскостопанските животни се дават антибиотици. Лошото е, че по хранителната верига до нас стига нещо много опасно – резистентните микроби. Антибиотиците са единствените лекарства, които имат трайни екологични последици.

- Бихте ли го обяснили?

- Като дадеш на пациент антибиотик, убиваш не само причинителя на инфекцията, а всички чувствителни на него микроби. При масово използване на много широкоспектърни антибиотици, които убиват всички микроорганизми, това води до селектиране на резистентност в малкото оцелели бактерии в организма. Отивайки във външната среда, тези резистентни микроби предават генетично на други микроби своите механизми на оцеляване, нечувствителност към антибиотика. Когато новото поколение “подсилени” микроби попадне в човека, причинява заболяване, което вече не може да се лекува с антибиотика.

- Няма ли някакво оръжие срещу супербактериите?

- Оръжието е точната микробиологична диагноза и правилно изписаният антибиотик. Да се установи причинителят и срещу него да се хвърли антибиотик, който има силата да го убие, като минимално навреди на нормалната флора на организма.

- Изглежда постижимо, а вирусите?

- Те са коварни с начина си на размножаване, но и срещу част от тях вече има медикаменти, които по възможности за лечение са сравними с антибиотиците при бактериите.

Такива лекарства са двете средства за лечение на грип, лекарствата за лечение на херпес зостер и варицелата.

Но забележете – и при медикаментите, които направиха революция в преживяемостта на болните с вируса на СПИН, има резистентност. При правилно лечение и редовно проследяване на количеството на вируса в кръвта тези хора живеят толкова дълго, колкото и без СПИН. Важно е лекарствата да се приемат редовно и да се следи с вирусологични методи да не се формира резистентност към медикаментите, които пациентът взема в момента. При поява на нечувствителност терапията трябва да се смени. Тя продължава през целия живот, затова е важно редовно да се мониторира ефективността ѝ.

Има и примери за дефинитивно излекуване на вирусни инфекции. От 3 г. се прилагат терапии при хепатит С, които след сравнително кратък курс се справят с вируса - не се открива в кръвта. Преди заболяването водеше до цироза или рак на черния дроб. За болестите, причинявани от вируси, за които няма лекарства, има ваксини – срещу заушка, морбили, жълта треска, вече и денга. За хепатит В също има ваксина. Благодарение на ваксина беше ликвидирана едрата шарка, под контрол е поставен детският паралич.

- А гъбичките колко сериозно предизвикателство са за медицината?

- За тях също има лечение, а може и да се профилактират. Страшни са инфекциозните болести, причинени от гъбички, но те са географски зависими – срещат се в Северна Америка, или в Южна Америка, или в Югоизточна Азия и Централна Африка, на нашия континент ги няма. В Европа обаче в болниците при развитата медицинска дейност се изявяват втората основна група гъбички - условно патогенни. С всяко вдишване ние поемаме аспергилус и спори на много други гъбички. Част от тези сферули, така се казват, са под 5 микрометъра и стигат до най-дълбоките отдели на дихателната система. Здравата имунна система се справя с тях, за 1/2 час белите кръвни клетки ги фагоцитират - поглъщат ги и ги унищожават. Когато левкоцитите са в дефицит поради заболяване или провеждано лечение, гъбичките може да причинят много тежки инфекции. У нас почти нищо не се знаеше за гъбичките. Благодарение на големите усилия, които положихме, за 20 г. създадохме пул от квалифицирани кадри, които прилагат световните методи за диагностика и лечение на тези застрашаващи живота инфекции.

- Все пак кой от 3-те вида патогени се неутрализира сравнително лесно?

- Засега медицината най-добре се справя с бактериалните инфекции. Но продължават да взимат много жертви сред хората с имунен дефицит, тежки операции, кръвни и ракови заболявания, при които пациентите обикновено не умират от самото заболяване, а от инфекции, появяващи се в хода на лечението поради отслабените защитни сили или когато терапията създава имунен дефицит. Днес към рисковете се прибавя резистентността, която обаче очевидно се подценява, след като 2 г. няма реакция на внесената от нас програма. За рекордното използване на антибиотици при животните стана дума. Но има още. По официални данни България най-много от целия ЕС употребява цефалоспорини от 3-а генерация. Консумацията само на един от тях е увеличена с 35% за последната година. А сме страната, която най-малко в ЕС ползва пеницилини.

- Това грешка ли е?

- Пеницилините имат фокусирано действие срещу най-честите причинители на бактериални инфекции. 100% ефективни са например срещу причинителя на скарлатината – заболяване, което у нас взе нелогични за ХХI в. размери. Причината е в неадекватните мерки, които се прилагат при носителство на стрептококите в гърлата на децата, недостатъчно дългото лечение и рядкото използване на пеницилини, които са най-ефективни за заболяването и най-малко ще нарушат бактериалната флора на децата. Когато се дават по-нови и скъпи антибиотици, се лекува не само скарлатината, а се унищожават всички бактерии в детето.

- От което детето не печели?

- Детето не печели, а обществото губи. Това показва липса на познаване на възможностите на лекарствата и търговските имена, зад които може да стоят познати евтини медикаменти. От друга страна, влияе вероятно натискът на фармаиндустрията да се ползват по-скъпи антибиотици. Световна тенденция е парите да се насочват основно в нелечимите болести, у нас е в колосални размери и очевадни диспропорции. А сме единствената държава, в която не се заплаща адекватно от здравноосигурителната система или от държавата за диагностиката на инфекциозни заболявания, включително такива, които подлежат на регистрация като заплаха за общественото здраве. Според задължения към ЕС за около 60 инфекциозни болести трябва да се вземат мерки за неразпространението им. Логично е диагностиката да бъде плащана от обществен фонд. У нас няма такова нещо.

- Дайте пример от живота.

- Едни от масовите заболявания са сексуално предаваните инфекции, които водят до безплодие - с причинители хламидия трахоматис, микоплазма гениталиум и гонорея. Изследванията за тях трябва да бъдат осигурени финансово в надеждна лаборатория, а не от хората, които в търсене на по-евтин вариант може да попаднат на методи без диагностична стойност. Едва от няколко години НЗОК поема изследване на хламидия, но сумата не покрива разходите за материали и е възможно някъде да се правят компромиси. Това повлича като резултат пропуснато или забавено лечение. Към 90% от безплодието у нас се дължи на недобре диагностицирани и нелекувани сексуално предавани инфекции. Според специалистите 100-200 хил. двойки искат, но нямат дете. Държавата финансира с 20-30 млн. инвитро процедури, отделно самите семейства правят немалки разходи. А е могло всичко да приключи с 1 изследване и 2 курса антибиотик. Най-точната диагноза е етиологичната – да намериш причината за заболяването, патогена, а най-доброто лечение – да установиш кое е правилното лекарство срещу него и да го приложиш.

- С това ли ви привлича микробиологията?

- Това е най-магнетичното в микробиологията и в работата в НЦЗПБ. Но има и парадокс. Колкото по-ефективно работим, толкова по-ненужни може да изглеждаме за неразбиращите овластени. Благодарение на опита и бързата ни реакция се разпознават и предотвратяват навреме инфекции с капацитет да станат епидемии и някой започва да си въобразява, че по принцип няма заплахи. Всеки нов министър може да закрие 140-годишната институция.

- Пресилвате.

- Ами! Пример: през 2015 г. идва човек с висока температура и потене. Лекуван за какво ли не. Разбираме, че е бруцелоза, и откриваме още 34 такива като него в гр. Рила и околните села - заразата дошла от внесени евтини кочове от Македония. Организира се лечението им, включиха се и ветеринарите за мерките сред животните. Ликвидирахме проблема светкавично, да изпреварим 15 август, Голяма Богородица. На тази дата в близкия Рилски манастир се даряват животни за курбан. Ако бяха занесени там болните живи ярета и след това продадени, цяла България пламваше, а бруцелозата е смятана през 1941 г. за изкоренена у нас. Мина месец-два, забрави се, и някой реши, че сме много хора в НЦЗПБ. И ни орязаха с 65 души щата.

- Центърът не е ли “неприкосновен резерв” в националната сигурност?

- Че е част от националната сигурност, част е, но за останалото говорят примери като с бруцелозата. И още много, даже по-фрапиращи, но не са за обсъждане във вестника.

- Кои са топрисковете за България днес, утре?

- Най-сериозната заплаха за бъдещето е свързана с репродуктивното здраве. И не е най-ефективното само да се наливат пари в инвитро програми, ако не се вземат мерки срещу полово предаваните болести. Не критикувам, хората са нещастни и трябва да им се помогне, като се е стигнало дотам. Но по-просто за всички е да се създадат условия човек навреме да се изследва и лекува, да е обезпечено от обществен фонд. На второ място, трябва в болниците да се употребяват правилните антибиотици, за да се намалява резистентността и свързаните с нея болнични инфекции и смърт на хора. В днешния глобален свят е перманентна и заплахата от внос на много опасни за живота инфекции. Съществува и реален риск от биотероризъм с ужасяващо тежки последици.

- Проф. Кантарджиев, колко е дълбок коренът на медицината в рода ви?

- Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо 2,5 - 3 века. Името е дал занаятът. Развил се е покрай многото железни руди в района. Направата на кантари е висока технология за времето си, продавали са ги в Цариград – там е имало пазар за скъпите технически изделия. Историята на рода ни следва историята на развитие на възрожденското общество. Всичко наследява първородният син, за да не се разпилява имането. Перспективата за братята му е да се изучат - да станат свещеници, даскали, чиновници или офицери. Прадядо ми Стойко Илиев Кантарджиев идва в София след Априлското въстание и с брат си Георги след Освобождението се записват във военното училище. Стойко се девоенизира и работи в геодезията - прави едни от първите планове на София. Има 2 дъщери и 2-ма синове, дава на всички висше образование. Момчетата завършват в Германия, дядо ми – Тодор Кантарджиев, става строителен инженер, брат му Петър – архитект, и след години е главен архитект на София, плоча с името му има на ул. „Аксаков“. Дядо ми пък строи Рилския водопровод, строи първия язовир в България - “Златна Панега”. По време на войната е инвеститорски контрол от страна на българската държава на немската фирма “Арге Росица”, която строи яз. “Росица” - сега “Ал. Стамболийски”, който е довършен след войната. Когато се решава в Перник да има металургия, дядо ми ръководи строежа на яз. “Студена” - за производството на 1 т стомана отиват 36 куб. м вода. Негов проект е и яз “Копринка”. Работил е и на яз. “Искър”, но там не ръководи строителството и слава богу. Когато подгонват Трайчо Костов, в немилост изпадат и приближените му, сред които е инж. Секиларев – министър на строителството, разстрелян, като едно от обвиненията към него е защо се строят едновременно “Росица” и “Студена” - изтощавало младата държава. Дядо ми благодарение на случайност остава встрани и се зарича: “Повече директор не ставам”. Първият лекар в рода е сестрата на дядо ми – д-р Надя Кантарджиева-Кожухарова. След това баща ми става лекар – бактериолог, но почина млад, още не бях завършил медицина. Съпругата ми е лекар, нейният баща е лекар, синът ми е лекар.

  • Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Руснаците го прекалиха - такава беше общата реакция по повод онази изложба в Руския културен център в София, според която Кирил и Методий са “рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Пак по повод на азбуката президентът Путин съобщи по 24 май 2017 г