Как да се регламентира плащането на ръка за здраве - у нас е 46% при средно 20% за ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6756914 www.24chasa.bg

Обсъжда се парите в брой да минават през здравни застрахователни дружества

Поредният екип на здравното министерство, сега подсилен от финансови експерти, за пореден път опитва да реши някои от системните проблеми на сектора у нас.

Ще се промени в моделът на здравното осигуряване, който до есенната сесия на парламента трябва да е завършен. Очевидно развитието на здравната система без ясна визия за поне 10 г. напред и без последователност в управленските решения, води до сериозни финансови, политически и социални проблеми. Те вече твърде много личат.

За такива проблеми се говори в последния доклад на ЕК от 2017 г. в частта за здравеопазване - сравнението между 28-те членки на Евросъюза сочи, че българите плащат лично 46% от всички разходи за здравни услуги. Това е твърде много, а пред нас е само Кипър с 53%. В повечето страни в ЕС средният дял лични плащания е около 20%. В Полша например е 27%, в Швейцария - 34%.

Оттук следват изводи като неравнопоставеност на населението у нас в достъпа до здравеопазване, висок дял на хората, които не се лекуват, не си купуват изписаните лекарства, нямат шанс за зъболекар и т.н. Профилактиката е почти забравено понятие, публичните пари за здраве хем са малко - по 504 евро на човек годишно у нас при 3973 евро в Германия и 3582 във Франция, хем се хвърлят за лечение на заболяванията и най-вече за лекарства и медицински изделия.

По този показател България е първенец в ЕС с близо 43%. Във Великобритания, Финландия, Швеция, Дания за лекарства и консумативи отиват само 15% от общите разходи за здравеопазване.

“Реформата на Ананиев” трябва да предложи решения за промени в тези негативни тенденции, но без да вдига здравната осигуровка, по неговите думи в интервю за “24 часа”. От 1999 г. тя е 8%, една от най-ниските в Европа и вече е остро недостатъчна спрямо модерната медицина, която искаме и вече имаме в някои направления. Здравният министър обещава да “впрегне” нерегламентираните плащания - въпросните 46% от общите здравни разходи. Вече се водят разговори с експерти за включване на частните застрахователни дружества в осигурителния модел, научи “24 часа” от участник в такава среща. В момента чрез тях се харчат само 0,3% от 46-те процента лични разходи за здраве у нас, останалото е в брой от пациента. Въпреки това по-големите компании традиционно предлагат такава застраховка на служителите си, а напоследък и все повече граждани проучват и сключват такива застраховки за себе си и семействата си, включително и в международни компании с цел лечение в чужбина при нужда. Всеки може да избере подходящия пакет за себе си - може и за 200 лв., може и за 700 лв. и повече на година. Покриват изписаните лекарства, даже и хомеопатия и хранителни добавки, както и болнично и извънболнично лечение до определени граници.

Солидарният осигурителен модел може би нямаше да се срути, както става в момента, ако бяха изпълнени първоначално заложените стъпки за увеличение на здравната вноска до 12%, реален контрол и избирателно сключване на договори от здравната каса. На фона на плашещата демографска ситуация у нас - един работещ издържа един пенсионер при съотношение 4 към 1 преди 30 г. по данни на БСК и дял на хората над 65 г. близо 20% от населението, отказът от непопулярни мерки от страна на всички управляващи до момента води до днешния колапс. В момента няма друг изход освен официално увеличение на разходите за здравни услуги.

С други думи, регламентиране на доплащането, в което участваме всички. Тези 46% лични плащания за здраве не са точно пари под масата, както се внушава от управляващите в последните години, а са реалността зад лъжата “здравната каса плаща всичко”. Тя, първо, не покрива истинските разходи за повечето медицински дейности, а плаща по определени преди няколко години касови цени. Разминаването е от порядъка на 30%, а стига и до 50%.

Вследствие на това държавните болници трупат дългове, а частните представят сметка за “доплащане” за всяка медицинска дейност, нищо, че е по НЗОК.

Второ, пациентът плаща лично всички медицински изделия и консумативи - основно в ортопедията, коремната, съдовата и сърдечната хирургия, както и за по-модерните методи. Здравната каса плаща дейността операция, но не и по-сложните медицински изделия и консумативи. Пациентът ги дава на касата на болницата, не под масата. Така плаща и серия “изпуснати” дейности като продължително лечение (долекуване), рехабилитация, хоспис, палиативни грижи и т.н.

Опити за реформа на осигурителния модел като сегашния се правят от управляващите от 2006 г. насам. Почти всеки министър на здравеопазването обявява, че се готви въвеждане на допълнително осигуряване в различни варианти - задължително, доброволно, с 2% върху здравната вноска или 2% отчисление от сегашната за втори стълб.

До момента не само нищо работещо няма, а вече 12 г. никой не е отговорил на основните въпроси - колко реално струва здравеопазването у нас, какъв е делът на целесъобразните и на “излишните” дейности, каква е цената на всяка операция, терапия, процедура, на болничния престой, какво означава “неефективност”.

Крием се и от въпроса колко струва трудът на лекаря, медсестрата, лаборанта. Тези детайли са част от понятието “остойностяване” на медицинските дейности, което се оказа едно от най-сложните неща у нас. По-лесно беше да се дават разрешителни на нови и нови лечебни заведения, като по закон държавните и частните са равнопоставени, но в действителност едните затъват, а другите работят “на реални цени”, без тежките процедури на ЗОП и избирателно според тежестта на случаите.

Следващата тежка задача е да се определи основният пакет на НЗОК - това, което ще получаваме срещу 8% здравна вноска, и всичко извън него, което ще бъде обект на здравно застраховане или допълнително осигуряване. След това ще дойде въпросът как и докъде ще се лекуват тези 20% от населението над 65 г., за които е ясно могат ли да плащат здравна застраховка.

Също и неосигурените, между които само бременните струват над 3 млн. лв. на здравната каса годишно. Тук на здравния министър - който и да е той, ще му трябва подкрепа от цялата парламентарна конфигурация. Изисква се далновидна държавна политика и привличане на експерти, не просто палиативни мерки срещу пожари. Дотогава нашата задача на граждани и пациенти е да проумеем най-после, че нищо не е безплатно, особено в медицината. Трябва и много да се информираме преди сериозни терапии, отговорността първо е лична.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,