Как да се регламентира плащането на ръка за здраве - у нас е 46% при средно 20% за ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6756914 www.24chasa.bg

Обсъжда се парите в брой да минават през здравни застрахователни дружества

Поредният екип на здравното министерство, сега подсилен от финансови експерти, за пореден път опитва да реши някои от системните проблеми на сектора у нас.

Ще се промени в моделът на здравното осигуряване, който до есенната сесия на парламента трябва да е завършен. Очевидно развитието на здравната система без ясна визия за поне 10 г. напред и без последователност в управленските решения, води до сериозни финансови, политически и социални проблеми. Те вече твърде много личат.

За такива проблеми се говори в последния доклад на ЕК от 2017 г. в частта за здравеопазване - сравнението между 28-те членки на Евросъюза сочи, че българите плащат лично 46% от всички разходи за здравни услуги. Това е твърде много, а пред нас е само Кипър с 53%. В повечето страни в ЕС средният дял лични плащания е около 20%. В Полша например е 27%, в Швейцария - 34%.

Оттук следват изводи като неравнопоставеност на населението у нас в достъпа до здравеопазване, висок дял на хората, които не се лекуват, не си купуват изписаните лекарства, нямат шанс за зъболекар и т.н. Профилактиката е почти забравено понятие, публичните пари за здраве хем са малко - по 504 евро на човек годишно у нас при 3973 евро в Германия и 3582 във Франция, хем се хвърлят за лечение на заболяванията и най-вече за лекарства и медицински изделия.

По този показател България е първенец в ЕС с близо 43%. Във Великобритания, Финландия, Швеция, Дания за лекарства и консумативи отиват само 15% от общите разходи за здравеопазване.

“Реформата на Ананиев” трябва да предложи решения за промени в тези негативни тенденции, но без да вдига здравната осигуровка, по неговите думи в интервю за “24 часа”. От 1999 г. тя е 8%, една от най-ниските в Европа и вече е остро недостатъчна спрямо модерната медицина, която искаме и вече имаме в някои направления. Здравният министър обещава да “впрегне” нерегламентираните плащания - въпросните 46% от общите здравни разходи. Вече се водят разговори с експерти за включване на частните застрахователни дружества в осигурителния модел, научи “24 часа” от участник в такава среща. В момента чрез тях се харчат само 0,3% от 46-те процента лични разходи за здраве у нас, останалото е в брой от пациента. Въпреки това по-големите компании традиционно предлагат такава застраховка на служителите си, а напоследък и все повече граждани проучват и сключват такива застраховки за себе си и семействата си, включително и в международни компании с цел лечение в чужбина при нужда. Всеки може да избере подходящия пакет за себе си - може и за 200 лв., може и за 700 лв. и повече на година. Покриват изписаните лекарства, даже и хомеопатия и хранителни добавки, както и болнично и извънболнично лечение до определени граници.

Солидарният осигурителен модел може би нямаше да се срути, както става в момента, ако бяха изпълнени първоначално заложените стъпки за увеличение на здравната вноска до 12%, реален контрол и избирателно сключване на договори от здравната каса. На фона на плашещата демографска ситуация у нас - един работещ издържа един пенсионер при съотношение 4 към 1 преди 30 г. по данни на БСК и дял на хората над 65 г. близо 20% от населението, отказът от непопулярни мерки от страна на всички управляващи до момента води до днешния колапс. В момента няма друг изход освен официално увеличение на разходите за здравни услуги.

С други думи, регламентиране на доплащането, в което участваме всички. Тези 46% лични плащания за здраве не са точно пари под масата, както се внушава от управляващите в последните години, а са реалността зад лъжата “здравната каса плаща всичко”. Тя, първо, не покрива истинските разходи за повечето медицински дейности, а плаща по определени преди няколко години касови цени. Разминаването е от порядъка на 30%, а стига и до 50%.

Вследствие на това държавните болници трупат дългове, а частните представят сметка за “доплащане” за всяка медицинска дейност, нищо, че е по НЗОК.

Второ, пациентът плаща лично всички медицински изделия и консумативи - основно в ортопедията, коремната, съдовата и сърдечната хирургия, както и за по-модерните методи. Здравната каса плаща дейността операция, но не и по-сложните медицински изделия и консумативи. Пациентът ги дава на касата на болницата, не под масата. Така плаща и серия “изпуснати” дейности като продължително лечение (долекуване), рехабилитация, хоспис, палиативни грижи и т.н.

Опити за реформа на осигурителния модел като сегашния се правят от управляващите от 2006 г. насам. Почти всеки министър на здравеопазването обявява, че се готви въвеждане на допълнително осигуряване в различни варианти - задължително, доброволно, с 2% върху здравната вноска или 2% отчисление от сегашната за втори стълб.

До момента не само нищо работещо няма, а вече 12 г. никой не е отговорил на основните въпроси - колко реално струва здравеопазването у нас, какъв е делът на целесъобразните и на “излишните” дейности, каква е цената на всяка операция, терапия, процедура, на болничния престой, какво означава “неефективност”.

Крием се и от въпроса колко струва трудът на лекаря, медсестрата, лаборанта. Тези детайли са част от понятието “остойностяване” на медицинските дейности, което се оказа едно от най-сложните неща у нас. По-лесно беше да се дават разрешителни на нови и нови лечебни заведения, като по закон държавните и частните са равнопоставени, но в действителност едните затъват, а другите работят “на реални цени”, без тежките процедури на ЗОП и избирателно според тежестта на случаите.

Следващата тежка задача е да се определи основният пакет на НЗОК - това, което ще получаваме срещу 8% здравна вноска, и всичко извън него, което ще бъде обект на здравно застраховане или допълнително осигуряване. След това ще дойде въпросът как и докъде ще се лекуват тези 20% от населението над 65 г., за които е ясно могат ли да плащат здравна застраховка.

Също и неосигурените, между които само бременните струват над 3 млн. лв. на здравната каса годишно. Тук на здравния министър - който и да е той, ще му трябва подкрепа от цялата парламентарна конфигурация. Изисква се далновидна държавна политика и привличане на експерти, не просто палиативни мерки срещу пожари. Дотогава нашата задача на граждани и пациенти е да проумеем най-после, че нищо не е безплатно, особено в медицината. Трябва и много да се информираме преди сериозни терапии, отговорността първо е лична.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кога училището става “елитно”

    Какво се вижда от резултатите от матурите тази година? Първо, положителният модел - колко е важен добрият учител. Ако запали интереса на ученика, ако успее да го насочи умело към знанието, селско училище може да се класира сред гимназиите, които сме свикнали да наричаме “елитни столични”. Второ, проблемът.
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.