48 хиляди човешки живота са съхранени и този морален акт опазва българското име от позор
В историята си България често се е движела по острието на бръснача. Нашата орисия е доказателство, че историята никога не е черно-бяла като старите снимки, тя има повече нюанси.
Ние сме страна, съюзник на хитлеристка Германия, но не изпращаме нито един войник на Източния фронт и дори запазваме дипломатически отношения със СССР. След септември 1944 г. близо 500-хилядна българска армия воюва срещу хитлеристите, почти
30 000 са убитите
и ранени
български воини,
но пък на Парижката мирна конференция ние сме победена страна, не са ни признали статут на “съвоюващи”, въпреки че сме воювали.
Ние сме страна, в която е имало антисемитско законодателство - Законът за защита на нацията, но именно представители на нашата нация, на нашия народ спасяват българските евреи от тотално изтребление.
Депутатите от същото това мнозинство, което е подкрепяло съюза с хитлеристка Германия, са подписали прочутото писмо на Димитър Пешев против депортацията на евреите от “старите предели” на царството.
Хора, гласували за Закона за защита на нацията, после правят моралния избор да спасят 48 хиляди човешки живота и да спасят българското име от позор. За благодарност двайсет от тези хора са разстреляни след присъди на Народния съд за “антисемитизъм и фашизъм”.
Народният съд е признал гласуването за Закона за защита на нацията за антисемитски действия, а странно е “пропуснал” подписите им под писмото на Пешев, което
фактически
спасява евреите
от газовите
камери
на “Аушвиц” и “Треблинка”. Самият Димитър Пешев също е осъден на 15 години, освободен след 13 месеца, но с отнето имущество, пенсионер без пенсия, забравен от всички. Умира след трети инфаркт на 20 февруари 1973 г., точно 30 години, след като пише писмото, спасило 48 000 човешки живота. Историческата истина за него побеждава чак след 1989 година.
Защо спасяването на българските евреи е важно за нас?
Първо. Защото са спасени 48 000 човешки живота. Хора, които после са обичали, разлюбвали, радвали, страдали, създали деца. Хора, които са имали своя живот. Техните наследници днес са стотици хиляди.
Второ. Защото това спасение поне малко отмива историческото петно от това да си съюзник на хитлеристка Германия.
Знам, че през 1941 г. България не е имала особен избор, че цар Борис Трети е избирал между това да ни смаже 600-хилядната германска армия и да покрие България с черни забрадки, или да успее до осигури мир за народа си, но
съюзът с Хитлер
си е петно
Особено в очите на народите, които се сражаваха с нацизма.
Трето. Защото българите наистина са състрадателен народ. Нашето величие не е само в безпаметните атаки на нож и победите на бойното поле. Всъщност един от най-големите паметници на българския патриотизъм е военно гробище край Тутракан. Там под огромен Георгиевски кръст за храброст са погребани хиляди българи, румънци, турци и германци, загинали при атаката на Тутраканската крепост през 1916 г. Жестоки врагове в кървавия бой и спящи заедно в смъртта. И там има изумителен надпис на четири езика - български, румънски, немски и турски: “На тези, които знаеха как да мрат за своето отечество.” Българинът е отдал дължимото не само на своите, но и на тези, с които се е бил.
Четвърто. Димитър Пешев е носител посмъртно на орден “Стара планина - първа степен” (1997 ), но със сигурност би заслужил и Кръст за храброст - за храбростта да защити живота от смъртта. Спасението на българските евреи е една от най-големите ни победи.