Последният й мандат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6762191 www.24chasa.bg

За първите три канцлерката мина през три големи кризи, с четвъртия започва следващата. С Русия

След най-дългите преговори за съставяне на правителство в новата история на Германия Ангела Меркел най-сетне може официално да започне четвъртия си мандат като канцлерка. Това със сигурност ще бъде и нейният последен мандат. Въпросът е дали ще успее да го изкара докрай и с какво ще бъде запомнен той.

Всъщност от общо седем канцлери на федералната република само двама успяват да докарат последните си мандати докрай.

Над управлението

на канцлерите

в Германия

тегне прокоба

и тя като нищо може да достигне и Меркел – поне ако се съди от рекордно ниския резултат, с който спечели изборите, и също така рекордно дълго продължилото търсене на коалиционен партньор, който да се съгласи да управлява с нея. В подобна ситуация в последния си мандат влиза и Конрад Аденауер, който обаче подава оставка само две години след започването на четвъртия си мандат, при това с един от най-големите скандали от създаването на ФРГ, свързан с незаконния арест на опозиционен журналист и последвалите от това лъжи в Бундестага. Както и вестник “Ди Цайт” предупреди, освен това нито един канцлер на Германия не успява и да остави особено важни акценти в политиката си през последния си мандат. Меркел започна управлението си през 2005 г. с една голяма амбиция – да бъде канцлерката, която

променя изцяло

енергийната

политика

на страната. Този стремеж обаче е засенчван непрекъснато от различни кризи. През всичките ѝ мандати Европа и светът са сполетявани от катаклизми, които канцлерката трябва да пребори. През първия това е банковата криза, която тя потушава с крайни мерки, включващи дори национализирането на банки и де факто поемането на фалита им от бюджета. В последвалите мандати идват и новите кризи – банковата прераства във финансова и разклаща еврото, аварията в атомната централа във Фукушима преобръща още веднъж енергийната стратегия на Германия. Отношенията със САЩ неколкократно се вледеняват – при Обама се разкрива, че американците подслушват партньорите си и дори самата Меркел, а с Тръмп връзката така и не става добра, особено след началото на търговската война, която той инициира. Тръмп заплаши Европа с мита, което може да се окаже пагубно за германската икономика. Третият ѝ мандат бе белязан от бежанската криза, която доведе до разцвета на популистките партии и сриването на доверието в класическите. За първи път в Бундестага от Втората световна война насам седи и крайнодясна партия, като тя е и най-голямата опозиция.

Отношенията с

Русия и Турция

също претърпяха

крах през

последните години, а ЕС трябва да намери начин отново да приобщи източните си членки, които се еманципираха и отказват да изпълняват някои от общите решения - например квотното разпределение на бежанци.

Меркел започва четвъртия си мандат с ясното съзнание, че това са последните ѝ години начело на държавата. Знак за това е и обновяването и подмладяването на кабинета. В правителството има седем жени и девет мъже, средната им възраст е 51 г. Меркел е най-възрастната.

Канцлерката най-вероятно ще посвети следващите години на укрепването на Европа. Сигнал за това е назначаването на социалдемократа Олаф Шолц за финансов министър и вицеканцлер. Той вече заяви, че подкрепя тезите на френския президент Макрон за нуждата от повече инвестиции в ЕС. Европа все пак не бива да се надява на твърде много щедрост от негова страна, тъй като успоредно с това той обещава да запази и бюджетния баланс на страната. По отношение на бежанците Меркел ще следва твърдата линия, която зае през 2016-а, и от канцлерката на отворените врати се превърна в канцлерката на експулсациите. В кабинета си тя има трима министри, които държат на строгата политика при прием на хора в Германия, при това от трите управляващи партии.

На първо място това е лидерът на баварския Християнсоциален съюз Хорст Зеехофер, който се пребори за горна граница от 200 хил. бежанци годишно. Тъй като те пристигаха основно в Бавария, тази тема е жизненоважна за ХСС. Другият член на кабинета с твърд курс към бежанците, е министърът на здравеопазването Йенс Шпан.

Той се превърна в основен критик на съпартийката си Меркел и привикването му в управлението вероятно е отговорът ѝ на това. Третият е социалдемократката Франциска Гифай - министърка на семейството и интеграцията. Досега 39-годишната Гифай бе кметица на най-големия берлински квартал “Нойкьолн”, в който живеят хора от 150 националности и се смята за проблемен. Гифай категорично отказваше да приеме, че някои мюсюлмани не желаят да ѝ подават ръка, защото е жена и настояваше за силна държава, която “да посочва къде минават границите”.

Смяната на външния министър (постът от Зигмар Габриел преминава в социалдемократа Хайко Маас), също е сигнал, че приятелството с Москва не е безгранично. Според Габриел санкциите срещу Русия не работят. Дали Маас е на това мнение и как ще се справи с опитния си колега Лавров ще се види през следващите дни, тъй като на вратата чука следващата криза. Заради нападението над руски бивш шпионин с нервнопаралитичен газ Лондон замрази дипломатическите си отношения с Москва и най-вероятно останалите европейски държави също ще подкрепят Великобритания.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.