Държавата има по-важни функции от това да влиза като собственик в сделката за ЧЕЗ
Много високото говорене не помага за вземането на рационални решения, казва министърът на енергетиката в кабинета на Симеон Сакскобугготски
- Г-н Ковачев, ЧЕЗ продаде активите си в България, които вие някога приватизирахте заедно с другите електроразпределителни компании. Защо тогава това беше направено?
- В самия закон, който бе приет тогава, а и тенденцията на европейското законодателство е такава - разделяне на интегрираните компании, които дотогава имаха активи по производство, пренос и разпределение на електроенергия. Трябваше да се отделят отделни дружества, за да може да се осигури конкуренция.
- Да припомним, че тогава всичко беше в НЕК.
- НЕК вече беше в известна степен преструктурирана, Производителите бяха отделени. Но преносът и разпределението бяха заедно, но всъщност някои от дружествата в разпределението бяха отделени.
Искам да кажа, че прилагането на принципите на европейската енергийна политика изискваше разделянето на производството от преноса и разпределението. Вторият повод беше, че
разпределителните
компании имаха
изключително високи
загуби - над 20-25%,
което беше следствие от технологична изостаналост, от административна импотентност да се управляват тези дружества така, че да дадат добро качество и да няма такива големи загуби в системата. И в известна степен общото оттегляне на държавата от управление на стопанска дейност също беше повод за движение към частна собственост. Съзнавайки значимостта на тези дружества, ние подготвихме стратегия за приватизацията ѝ.
- Тя беше приета от Народното събрание, това за застраховка ли беше?
- Не, не, беше важно да има стратегия, за да може да се разбере комплексността на това, което беше направено. Тя беше одобрена от Народното събрание с отчитане на исканията на синдикати, на работещи, на потенциалните рискове за потребителите. И на базата на тази стратегия, Агенцията за приватизация беше водеща в тази приватизация. Именно
заради значимостта на
тези компании имаше
такива високи изисквания
към кандидатите
- Прекалено високи и такива, че само най-големите компании да могат да участват в конкурса. Едно от изискванията беше за 700 млн. евро капитал.
- Не си ги спомням числата, но те са публични.
- Изискваше се от кандидатите и кредитен рейтинг. Това условие беше поставено, за да не могат да участват руски компании?
- Не съм сигурен, че някой го е проектирал специално за това. Кредитен рейтинг означава, че имаш възможност да отидеш на пазара и да получиш съответните средства, за да можеш да инвестираш в мрежата. Това беше логиката да се иска той.
- В конкурса се включиха три от най-големите европейски компании, това може ли да се нарече успех?
- В конкурсната процедура участваха много повече големи компании. Нивото на конкуренция беше изключително високо и качеството на участващите компании беше добро.
- Сега се поставя въпросът, че ако при приватизацията на тези дружества е бил оставен държавен дял не 33, а 34%, това би означавало блокираща квота. По този начин държавата би могла да гарантира интересите на потребителите. Как ще го коментирате, защо не бе запазен държавен дял от 34%?
- Това е пълно неразбиране на процеса. Първо, регулаторът прие преди самата приватизацията регулаторна рамка, в рамките на която тези дружества да работят. Това е един регулиран бизнес и благодарение на съществуването тогава на ДКЕР и неговите правомощия и компетенции,
тази регулаторна
рамка позволяваше
пълен контрол
И до ден днешен държавата има контрол върху такива дружества.
- Казвате, че е нямало нужда от тази блокираща квота ли?
- Акционерното участие на държавата не е най-силният инструмент, с който тя може да въздейства на тези дружества и да защити потребителите. Да ви дам един друг пример. В България много голям, съществен енергиен актив, който е виновен за половината от първичния енергиен баланс на страната, е “Нефтохим – Бургас”.
Днес той е собственост на “Лукойл”, а държавата има златна акция в него. Мисля, че във вашите анализи би трябвало да видите доколко тази златна акция помогна на държавата. Освен това, когато влиза частен оператор, той се интересува и
доколко му е
възможно да взема
стратегическите решения
– инвестиции, развитие на технологии, на хората, оптимизация на разходите. Важно е да има контрол върху своите операции.
- Правителството, в което вие бяхте министър, се гордееше с продажбата на ЕРП-тата.
- Аз мисля, че като цяло България трябва да се гордее с тази сделка. Тя беше давана за пример в цяла Европа, в ред други страни, които следваха нашия път. Тя спечели и награди в някакви инвестиционни форуми. Самото ѝ структуриране, прозрачността, с която беше изпълнена, подходът през стратегия, след това през отворена процедура, критериите, които гарантираха, че компаниите ще изпълняват своите задължения, се даваха като пример за добра практика.
- Само че сега активите на ЧЕЗ не ги купува стратегически инвеститор, а една средна компания.
- Между другото сред условията тогава беше и това да не могат да продават за определен период от време.
- Как ще коментирате сегашната сделка?
- Не мога да я коментирам , тъй като не я следя чак толкова. Но смятам, че държавата има достатъчно инструменти за въздействие върху такива регулирани бизнеси – КЕВР, КЗК и ред други, и не мисля, че връщането назад към държавна собственост, че ще подобри качеството на услугата. Моето виждане е, че държавата има по-важни функции отколкото да влиза като собственик.
- При приватизацията на ЕРП-тата през 2004 г. имаше условие за ясно финансиране, нали?
- Разбира се, това създава доверие към купувача, към бъдещата му дейност, че ще може да изпълни задълженията си.
- Как предполагате, че ще приключи тази драма?
- Нямам прогнози как ще се развие. Мисля, че ако хората, които са на позиция да вземат решения, се концентрират върху дефинирането на своите цели, то
държавата има достатъчно
инструменти тези цели
да бъдат постигнати
Но много високото говорене, понякога политическо или адресирано към вътрешния избирател, не помага за вземането на рационални решения.
- И трите електроразпределителни дружества водят арбитражни дела срещу България, което показва един конфликт между държавата и инвеститорите.
- Не бих оценил това така, защото конкретните искове са в конкретен период от време.
В този конкретен период
имаше безвремие
Нямаше посока накъде искаме да се движим. Не оправдавам нито едната, нито другата страна, но трябва да си зададем въпроса - кога и защо такива арбитражни дела са заведени. Тези неща са нормална практика в бизнеса, както е нормално да стигнат нещата до друго решение.
- Намеквате за възможност за извънсъдебно споразумение ли?
- Има най-различни възможности. Това е двустранно – ти поемаш ангажимент за някои неща, те поемат ангажимент за други неща. Това е като в семейството – жениш се за някой и живеете заедно, не се разбирате, и се развеждате.
- Вие стартирахте АЕЦ “Белене” през 2004 г., сега е 2017-а, поръчано бе оборудването, то вече е на площадката. Остава усещането, че има повторение на ситуацията с един друг реактор, който също беше складиран там. Какво ще се случи?
- Нямам представа.
- А защо нямаше договор за изграждането на централата?
- Цялата процедура предполагаше, че трябва да има договор. Защо са вървели по пътя на споразумения, а не към договор, не мога да отговоря на този въпрос. Това е нещо малко необяснимо за мен.
Аз съм ядрен инженер, вярвам в ролята на ядрената енергетика за човечеството. И днес имаме и конкретни наблюдения по цял свят. В момента излиза ново поколение реактори, първите образци вече работят. В частност
оборудването в
“Белене” е част от
това ново поколение
Атомни централи строят Финландия, Унгария, Полша. Великобритания има сериозна ядрена програма и целта е една - декарбонизация, да се заменят въглищните централи. Декарбонизацията върви по две линии – едната е ВЕИ и енергийна ефективност и втората е – ядрена енергия. Въпросът е какво иска България.
- Какво иска България? Как изглежда отстрани?
- Засега не мога да разбера каква е конкретната посока. България има стратегия, която включва ядрени мощности. И в нея линиите на ВЕИ, енергийна ефективност и ядрена енергия са засегнати. Ако парламентът и правителството смятат, че това не е стратегията, която те изпълняват, тя трябва да се актуализира. Сложен е процесът на вземане на решения, но
сега обстоятелствата са
доста притискащи и
решения са необходими
Не е лесно да се вземат решения.
- Как ви изглежда енергетиката 12 г. по-късно?
- Българската енергетика постигна много. Тя беше в голяма степен необосновано атакувана по най-различен повод. Днес енергетиката е повече на потребителя, отколкото на производителите, тоест този преход трябваше да бъде изживян – от пълна водеща роля на държавата и енергийните компании до по-голямата роля на потребителя. Сега тя е по-ефективна, с по-нови мощности, с обновена преносна и разпределителна система. Днес загубите са под 10%, газовата система е с далеч по-голяма функционалност, посоката на диверсификация в газа е правилна, мислех, че ще се случи по-рано. Обсъждането на различни варианти за по-нататъшна търговия с газ тук в България са добри.
Енергетиката е
далеч по-ефективна,
по-съвременна, управлява
се далеч по-модерно
Понякога тези неща трябва да бъдат казвани, защото потъваме във всекидневието на сбърканата сметка, на прекъснатото захранване, които се случвах, все по-рядко, но се случват. Но не могат да бъдат извеждани като общ знаменател за развитието на страната.
CV
Завършва “Енергетика” във ВМЕИ в София. Работи в АЕЦ “Козлодуй”, както и в Комитета по енергетика. През август 2001 г. оглавява Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, която след това става министерство. От 23 февруари 2005 до 17 август 2005 г. е министър на икономиката.
През 2006 г. работи в БНП Париба в София. От 2007 до 2010 г. е старши съветник по енергийната политика в ЕБВР. От 2010 до 2013 г.е регионален директор за Азия и региона на Близкия изток в “Уорли Парсънс” в Обединените арабски емирства. Сега е в Международната агенция за ядрена енергия, завежда секция по развитие на ядрената инфраструктура.
От 2001 до 2005 г. Ковачев бе министър на енергетиката и енергийните ресурси на България, а през 2005 г. – министър на икономиката на страната ни.