3 причини за триумфа на Путин

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6772219 www.24chasa.bg

Длъжен е да изпрати букет на Тереза Мей

Путин триумфира на президентските избори в Русия с нечуваните 76,65 на сто, но поне 5-6 пункта дължи на новата британска “желязна лейди” Тереза Мей. Ако е джентълмен, да ѝ прати букет от рози.

Но като го прати, букетът ще мине през химическата лаборатория на МИ6 и нищо чудно медиите да гръмнат, че е бил напоен с новичок. Готов съм със заглавието: “Старичок праща новичок на бабичок”.

В сравнение с 2012 г. на тези избори Путин взе допълнително 13%. Те пък откъде се взеха? Според мен не само те, но всичките 27 пункта над 50% са му подарък от Запада.

На първите си избори за президент през 2000 г. Путин едвам-едвам мина 50%, и то на втория тур. Тогава комунистите го обвиниха в манипулации и фалшификации, но пък Западът стоеше зад гърба му. Подкрепи го дори днешният му пръв душманин и последна надежда на руската демокрация, шахматистът Гари Каспаров. После Буш се вгледа в очите на Путин и видя душата му. И всичко бе цветя и рози някъде до конфликта с Грузия през 2008 г., когато на Путин му писна да губи, а Западът взе курс да го сваля.

Но колкото повече Западът и прозападните руски либерали се разочароваха от Путин, толкова повече рейтингът му растеше ли, растеше. Днес

вече се изравни

със Сталин, Мао

и Фидел

Кастро, но за разлика от тях го постигна в условията на свободни и състезателни избори.

Големият руски парадокс е, че този политически успех марширува с крак с икономическия неуспех. Преди 6 г. руската икономика бе на своя исторически връх, а народът живееше по-добре от всякога. Тогава това обясняваше победата с 63 на сто. Но днес руската икономика е в упадък и изолация, валутните резерви са изчерпани, рублата е обезценена, парите се изнасят по офшорки, а населението е затегнало коланите с 3 дупки (30% спад на реалните доходи). И въпреки това – още 13 пункта!

Явно лозунгът на Клинтън “Икономиката, глупако!” тук не важи и тези 13 пункта се дължат изцяло на международното положение. Когато присъедини Крим, Путин стана на практика несменяем. И обратното, ако не бе го присъединил, днес щеше да живее в Лондон и много да внимава за отрови.

След Крим Гари Каспаров огласи новата западна стратегия – ударете ги с икономически санкции, така че олигарсите да стенат от болка. Русия е олигархична държава, нали така? Ако те усетят, че Путин им пречи на благосъстоянието, сами ще го свалят. Уви, това се оказа принципна грешка и причините са не една, а поне три.

ПЪРВАТА и най-очевидната е, че

при натиск отвън

руският народ се

сплотява,

застава зад вожда и понася велики лишения. Особеностите на руския национален характер са достатъчно разработени, така че да не навлизам в подробности.

ВТОРО, да се очаква от днешните олигарси да свалят Путин, е като да чакаш пудел да сдави вълк. Още в първия си мандат Путин се разправи с непокорните представители на породата и оцеляха само тези олигарси, които пият вода от шепата му.

А и да му направят пуч, кого да сложат на негово място? Вижте резултатите на изборите. На второ и трето място са кандидатът на комунистите Грудинин и националистът Жириновски. И двамата са 100 пъти по-радикални и антизападни. Заедно тримата първи държат цели 94% от вота. Така че по-удобен за олигархията от Путин няма и няма да има.

Всичко това грантоедната експертна общност пропусна да обясни по-нагоре на своите шефове във Вашингтон може би защото не ѝ плащат, за да дава акъл. По принцип акълът в разгърнатите империи се движи от горе на долу, а не от долу на горе.

И така стигаме до третата причина за епохалната победа на Путин. Това успя да наложи в държавата изключително ловък “наратив”, както се казва сега. Или може би сценарий. Всички санкции водят до икономически трудности, а всички трудности отиват за сметка на предполагаемите опоненти на Путин – икономическите министри, банкерите, висшите бюрократи, които не слушат Путин, а указанията от Вашингтон. Това е схемата, която държи хегемонията на идеите в Русия - в страната има пета колона и тя е виновна за икономическите неудачи.

Каквото и да каже Путин, Петата колона прави точно обратното. Той им казва да свалят лихвите, те ги вдигат. Казва им да вдигнат пенсиите, те ги свалят. Тези сценки се разиграват, кажи-речи, веднъж на месец и поддържат “наратива” жив. Путин е този, който милее за народа, докато либералните бюрократи от петата колона го продават. Ако не е Путин, съвсем ще го разпродадат.

Така санкциите на практика укрепват Путин, помагат му да прехвърли вината за трудностите върху други рамене и да се разправи с опонентите си демократически. Видни политици, като например депутата Евгений Фьодоров, настояват за промяна в конституцията, така че Путин да получи пълна власт над икономиката. Други народни будители, като например известният сред левите среди у нас Андрей Фурсов, настояват за нова “опричнина” – жестока разправа с петата колона и всички национални предатели. Опричнината е терорът, с който през XVI век Иван Грозни усмирява непокорните боляри, налага пряко царско управление и така поставя основите на руското единовластие и единоначалие.

От две-три години Путин наистина взе да прави чистки, но путинистите очакват от него много повече. След като победи със 77 на сто, той вече няма алиби. Крайно време е спасителят на нацията да започне да я спасява, да предприеме някаква радикална реформа, а не само да спасява Асад в Сирия.

И тук идва големият проблем пред Путин – трябва да действа, но какво да предприеме?

Преди изборите той не предложи никаква програма за икономически реформи. Очевидно и няма такава. Да прави десни реформи – няма накъде. И без това управлението на Русия е ултрадясно.

Лява реформа, съчетана с протекционизъм и държавен контрол над националната валута, предложи основният съперник на изборите, Павел Грудинин. Но той пък не постигна никакъв успех. А бе го докарал до 20-30 на сто, Путин можеше да заимства от неговите идеи и дори да го назначи за премиер. Но след като народът не го е поискал, струва ли си?

Като говорим за премиера, Путин би трябвало да смени Медведев, който освен неуспехите в икономиката натрупа и доста корупционни точки. Но за разлика от Елцин, днешният президент държи докрай на старите си верни приятели. Много по-лесно му бе да се разведе с жена си. Как ще се справи с тази тежка дилема - не знам, но при всяко положение ще направи мощна чистка из министерствата.

А възможно е и Западът, след като се убеди, че не може нито да го изгони, нито да намери кой да го замести, да се откаже от политиката на санкциите и дори да му отстъпи Крим. Истинската заплаха пред САЩ отдавна не е Русия, а Китай. А истинският ужас, чудовището на нощните кошмари, е Китай плюс Русия.

Сегашната игра на Запада насила ги хвърля в обща прегръдка, създавайки един огромен евразийски мечешки дракон, който разполага и със суровини, и с промишленост, и с технологии, и с огромни армии. Към тях неудържимо гравитират регионални суперсили като Турция и Китай. Това би трябвало да стресне сериозно Чичо Сам.

Западът вече пропусна своя голям шанс да постави Русия под чехъл. Той можеше да я приеме в ЕС и в НАТО някъде в началото на 90-те години. Докато изпълни кохезионните програми и си хармонизира законодателството, вече да се е разпаднала.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,