Инициативата на "24 часа" разшири значението на една от най-красивите български думи и доказа, че себеотдаването не може да е демоде
Ако има проучване за думите, които най-често използваме днес, със сигурност "достойнство" няма да е в активния речников състав на съвременния българин.
Инициативата на "24 часа", която вече има 16-годишна история и право да се нарече традиция, придаде актуално звучене и разшири значението на тази красива и мелодична българска дума. Защото достойнство не е само осъзнаване на собствените качества и самоуважение, както гласи дефиницията в тълковния речник. Историите за тазгодишните номинирани, колкото и да са различни, имат една обща характеристика - себеотдаването, активната доброта.
Всеки един от достойните - от двете великотърновски лекарки Сибила Маринова и Ваня Лъчезарова, през коледарчетата от село Момчиловци до хората от село Давидково, съвсем съзнателно е напуснал орбитата на регламентираното си ежедневие, на установения комфорт, за да промени нечия друга орбита.
Да се хвърлиш във вода и огън, за да спасиш живот - този проста формула на "обикновеното" геройство, не загуби валидността си, защото във всеки момент около нас има страдащи и безпомощни хора, които се нуждаят от реално, неметафорично спасение. Но във време на все по-остър дефицит от истинско общуване, жестовете, които впечатляват, започват от преодоляване на ДневинниУ граници и модели като работно време от 8 до 17 ч, всяка работа се заплаща или важно е аз и семейството да сме добре.
Ако живееха по познатите стереотипи Емилиян Кадийски, Тонко Влахов и Емил Кръстев щяха да печелят добри пари в някоя престижна компания зад граница, вместо да създадат "Враца софтуер общество" и възможности за стотици млади хора.
Видях за първи път Николета Стоянова в болничната стая на Антония Спасова - момичето, израснало в дом, което потърси изход от житейските неудачи под влака в Бургас. Седнала на леглото до нея, не в другия края на стаята. Тони оцеля, макар и с ампутирани крака. Но вторият шанс нямаше да е възможен, ако Ники не бе решила да излезе от обичайния си алгоритъм, за да бъде в помощ на Тони. Помощ, чиято липса на може да бъде компенсирана нито от най-модерната медицина, нито от най-успешната дарителска акция.
Ники не е от приятелския кръг на Антония, не я е познавала преди злополуката. Има собствени житейски изпитания и когато прочита в медиите за случилото се с Антония, решава, че това е нейният момент да бъде полезна за някого.
Тази година списъкът на достойните е пълен с деца. Съучениците на Любчо от София благородно оставиха без букети учителите си на 15 септември, но пък 12-годишното момче, страдащо от церебрална парализа получи незаменим шанс да се придвижва с удобна количка. По-значимо е постижението, че тези деца никога няма да отвръщат поглед, когато животът й ги срещне с хора с увреждания.
Митко от село Давидкото има най-ценните обувки в света. Момчето и сестра му Ани са родени в крайно бедно семейство. След като съдбата им стана публично известна заваляха помощи, но помощта от дистанция е едно, а съпричастността на някой, който е част от ежедневието ти и вижда страданието отблизо, е нещо съвсем друго. И когато пораснат децата от Давидково, няма да се притесняват да подадат ръка на някого с по-тежка житейска участ.
900-те лева, събрани от коледарчетата в Момчиловци, са цяло състояние от детска гледна точка - няколко некупени велосипеда, неизиграни игри или пълна витрина със сладкиши. Те обаче отидоха при 7-те семейства от селото, загубили домовете си заради пожар. 900 лв. са капка от голямата сума, която е необходима за възстановяването на жилищата, но златна капка.
"Много награди съм получила, но това е най-голямото ми признание като ЧОВЕК", сподели във фейсбук кореспондентът на "24 часа" в Атина Бойка Атанасова - един от двамата журналисти сред достойните тази година. Благодарение на професионалния й нюх, енергия и упоритост несправедливо осъден за убийство българин се прибра у дома. Една невероятна на пръв прочит история, който без участието на Бойка би имала съвсем друго развитие.
Никак не е случайно присъствието на журналисти в престижната селекция. Това е съвсем логичен израз на промените в професията. Динамичното настояще изисква не само бърза ориентация в променящата се информационна среща, жив език и оригинален разказ, но и активно отношение към случващото се. В последните години журналистите, осъзнаващи отговорността на професията, са все повече и обществени фигури, които създават или оглавяват каузи. Като каузата доброто да се показва и насърчава така, че да бъде заразно.