Архитект Фикрие Булунмаз: Разплаках се, когато ми казаха за наградата "Достойните българи”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6777677 www.24chasa.bg
Като министър на културата Вежди Рашидов неведнъж е посещавал Желязната църква - за да следи отблизо нейната реставрация. Затова той бе поканен лично да връчи специалната награда на арх. Фикрие Булунмаз на церемонията на “24 часа”. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Желязната църква има съдбовно място в живота ми

На 7 януари 2018 г. министър-председателят Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган в присъствието на над 1000 гости от България и Турция тържествено откриват реставрираната българска църква “Свети Стефан” на брега на Златния рог в Истанбул.

Гостите са впечатлени от красотата и достолепието, с което сияе обновената и единствена в света Желязна църква. До тях е една дребна на ръст жена. Това е главната реставраторка на храма архитект Фикрие Булунмаз, която има най-голям принос във възраждането за нов живот на храма - най-ценната българска светиня в града край Босфора...

За нейната работа по реставрацията, продължила 7 години, Фикрие Булунмаз е сред отличените в 16-ото издание на “Достойните българи” - класация на “24 часа”, която се определя като уникална, защото на нея се награждават добротворците на годината.

“Седем години от живота ми преминаха в църквата “Свети Стефан” край Златния рог. Заедно с моя екип от около 25 души работихме отговорно и с вдъхновение.

Наградата за мен е много голямо признание... Когато ми съобщиха за нея, с мен беше дъщеря ми, прегърнахме се и се разплакахме от щастие. Поради заетост семейството ми не успя да присъства на церемонията по награждаването на достойните българи, но сърцата и умовете им, както и на всички приятели от общността на българите в Истанбул ще бъдат с мен. Използвам случая да благодаря на вестник “24 часа” за отличието и да ви предам техните поздрави и обич.” С тези думи започва разговорът ни с арх. Булунмаз.

- Моля, разкажете малко повече за себе си...

- Родена съм през 1960 г. в Карабюк Ефлани, черноморската област Зонгулдак. Целият ми живот премина в Истанбул. През 1982 г. завърших Техническия университет, после защитих магистратура. Омъжих се още докато следвах. Имам син и дъщеря. Съпругът ми се занимава с театрално изкуство, автор е и на няколко стихосбирки. Синът ми се занимава с литература, а дъщеря ми - с визуални изкуства. Правили сме общи изложби. Аз имам издадена авторска книга с разкази. Фотографията и рисуването са ми хоби. Член съм на управителния съвет на Дружеството за култура “Настрадин Ходжа” в родния му град Акшехир. Известно ми е, че българите също си имат герой като Настрадин Ходжа - Хитър Петър, и това много ме зарадва.

- Какво почувствахте, когато преди 7 години ви възложиха проекта да реставрирате уникалната българска църква “Свети Стефан” на брега на Златния рог? Съзнавахте ли отговорността на работата, с която се заемате?

- Когато за пръв път стъпих на обекта в качеството на главен архитект,

църквата беше

почти пред рухване

И първото, което си помислих тогава, бе, че щом е устояла, то e благодарение на вярата, която съхранява този знаков за православните българи храм.

Още тогава нещо ми подсказа, че “Свети Стефан” ще има съдбовно място в моя живот, както и стана, въпреки че преди това бях работила по реставрацията на “Света София” в Истанбул, на музея на дервишите “Галата Мевлеви Хане”, медресето на Хаджи Бешир ага - също знакови обекти. Смятам “Свети Стефан” за

най-красивата църква

не само на Истанбул,

но и на света

Тя няма аналог, тъй като железните църкви в света са били само две, но днес е запазена само българската. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, за чудо и приказ са орнаментите, с които е украсена отвън. Олтарът е обърнат към залива Златния рог, камбанарията е висока около 40 метра. Постарахме се всички тези достойнства да съхраним и в новата конструкция, което е трудно, но не невъзможно, когато се работи с познания, отговорност и главното - със сърце и желание. Така работихме всички. Докато траеше реставрацията, защитих магистратура.

- Кои бяха най-трудните операции при реставрацията...

- 7 години не са малко време, имаше редица трудности.

Когато започнахме реставрацията, се сблъскахме с неочаквана ситуация, стигнахме до носещата конструкция, но се оказа, че е в окаяно състояние... Изработи се нов проект, трябваше да се одобри, неблагоприятните климатични условия край морето също затрудняваха работата. Повредените части от стените на църквата бяха инжектирани със специален материал за укрепване. Подсилена бе 650-килограмовата основна носеща колона на покрива, който е със специално защитно покритие и завършва с позлата. Всички елементи бяха демонтирани, основно почистени и сглобени на автентичните им места. Подменени бяха изцяло 39 колони.

Най-големи трудности

имахме при

отводняването на

основите на храма

Направихме нов проект, с който едно помещение от 450 кв. м го оформихме в нова многофункционална зала, която вече се ползва за галерия. Фактът, че фирмата “Таш япъ” бе главен изпълнител на проекта, е много голям шанс за успешната реставрация. Осигуряваха най-качествените материали, винаги срещах разбиране и подкрепа, за което съм изключително благодарна, а финансирането за около 2,5 млн. лева направи Истанбулската голяма община. Изискваше се тежък и опасен физически труд, но слава богу постигнахме добър резултат, понеже екипът ни беше от добри и отговорни майстори. Този хубав резултат се видя и от целия свят, много сме щастливи...

- Неотдавна представихте и първата си самостоятелена изложба в галерията на църквата от снимки и фотоси, показващи дългогодишния труд на вашия екип. От разказа ви научихме, че сте срещнали голяма подкрепа от българите в Истанбул...

- Работата по реставрацията на “Свети Стефан”, който е много ценен храм за българската общност в Истанбул, с който те истински се гордеят, ме сближи с тези изключително общителни и привлекателни хора. Изключително съм благодарна за подкрепата и помощта, която ми оказваха през всичките тези години председателят на фондацията на българските църкви г-н Васил Лиязе, а също и генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов. Често ни посещаваше г-н Вежди Рашидов от България в качеството си на министър на културата, живо се интересуваше от нашата работа, често ни посещаваше и посланикът на България в Анкара г-жа Надежда Нейнски.

Преди няколко седмици заедно с моя екип гостувахме в Пловдив и София - почувствахме се като сред истински приятели, които ни уважават, какво повече...

- Знам, че почти не минава ден, в който да не се отбиете в Желязната църква. Какво ви води толкова често там?

- Църквата “Свети Стефан” е като мой втори дом. А общността на българите е като мое семейство. Докато траеше реставрацията, ние се чувствахме като едно голямо семейство, на което е поверена важна задача, и взаимно си помагахме - те ми разказваха за миналото на “Свети Стефан”, аз се съветвах с тях. Вярно е, че реставрацията свърши, отсрамихме се с чест, както се казва, пред гостите на откриването, но пак често отивам там. Понякога, за да посрещна гости.

Хубаво е, че идват много гости - наскоро например

гостува македонският

президент

Георги Иванов

Друг път отивам, за да се поразговорим с хората, които сега обслужват черквата, или просто да изпия чаша чай под сянката на златния купол и да си припомним моменти от 7-годишната ни работа. И не пропускаме да се почерпим с кекс, който е наша запазена марка и предлагаме и на гостите.

- Имате ли любимо място в Желязната църква, където да се чувствате най-щастлива?

- Всяко кътче, всеки детайл ми е любим и скъп. Но най-щастлива се чувствам, когато се изкача горе на камбанарията, защото оттам се разкрива най-добре работата, която сме свършили. Щастлива съм, че българската общност, българският народ харесаха обновената си църква и сега я посещават с голямо желание. Знам, че така, както я укрепихме, ще издържи още поне 150 години, и съм спокойна и удовлетворена.

- Кое е най-впечатляващото признание, което сте получили за работата си до този момент?

- Преди време група архитекти, някои от които са по-големи на възраст от мен, посетиха църквата. Прекарахме няколко часа заедно, подробно разгледаха всички детайли, изкачиха се и на камбанарията. На изпроводяк ми казаха: “Търсихме да намерим някоя грешка, но не можахме. Сполай ти на ръцете и труда!” Това професионално признание е много важно за мен.

Впечатлиха ме думите и на един посетител: “Църквата е изработена толкова красиво, че е трудно да повярваш, че е от желязо.” Разбира се, и това, че и българският министър-председател и турският президент с присъствието си при откриването оцениха нашия труд.

- А какви са плановете ви?

- Участвам в семинари с професионалисти и студенти в Истанбул и в чужбина, на които разказвам за работата по реставрацията на Желязната църква, преминават при изключителен интерес. Пиша книга, в която ще разкажа за целия процес по реставрацията на уникалната българска желязна църква “Свети Стефан” на брега на Златния рог. Възнамерявам да посетя някои интересни места по света, които все отлагах през изминалите 7 години.

- Честита награда! Вярвам, че и в книгата, която подготвяте, ще има какво да ни разкажете.

С главния архитект на реставрацията на църквата "Свети Стефан" Фикрие Булунмаз разговаря Нахиде Дениз, КОР. НА БТА, СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”

---------------

Минути след наградата "Достойните българи:

Арх. Булунмаз: Да се окуражават хората,

които правят добро, е прекрасно

 

- Госпожо Булунмаз, току-що бяхте наградена със специалната награда на “Достойните българи” за реставрацията на Желязната църква - “24 часа” от 16 г. прави тази уникална класация. Благодаря ви, че пристигнахте специално от Истанбул за церемонията, какво ще кажете за идеята?

- Идеята е чудесна. Да се окуражат хората, които вършат добри дела, това е прекрасно. И съм много щастлива, че бях част от това хубаво и емоционално тържество.

- Защо смятате, че хората, които правят добро, трябва да се окуражават?

- Защото не останаха толкова много добротворци. Правя същото и в личния си живот - когато срещна добри, хубави хора, никога не се отказвам от тях - смятам, че такива хора трябва да бъдат показвани и възнаграждавани за делата си.

- Мислите ли, че доброто може да се възпитава, да се отглежда, да се дава пример за него?

- С такива събития като тази церемония, на която присъствах и на която бях наградена, мога да кажа: Да, доброто може да се възпитава, да се дава пример за него.

- Когато започнахте реставрацията на църквата “Свети Стефан”, предполагахте ли колко трудно ще бъде?

- Вече се бяхме захванали с този проект и нямаше начин да оставим нещата наполовина, беше ясно, че ще се стигне докрай. Изпълнителят на проекта беше много добър - той не се месеше в моята работа, работихме спокойно.

- С какви трудности се справихте?

- Работата беше тежка. Отделните елементи бяха много повредени, наложи се всички те да се демонтират, да се поправят основно и след това отново да се монтират. А освен всичко трябваше да работим и много внимателно, много прецизно. Работата беше свършена не само с машини, но и с човешка сила. Процесът на реставрация продължи много дълго, защото това беше много фина работа. Църквата е разглобяема, вдигната е от отделни елементи - хиляди, хиляди елементи, които бяха разглобени, всичките минаха през нашите ръце, почистени, следваше нова заварка там, където беше необходимо, и след това ги монтирахме отново.

- По-различна ли е работата по реставрацията,когато става дума за религиозен храм, отколкото при една обичайна сгрпада?

- Ние сме преди всичко реставратори. През цялото време работихме заедно с фондацията на православната църква на Българската екзархия. Всички религиозни обекти, на които съм работила досега, за мен са храмове на бог, независимо от коя религия.

Благодаря за оценката, която получих на това тържество, организирано от “24 часа”, защото тази църква е колкото българска, толкова и един паметник на културата за нашата държава. Благодаря за наградата и затова, че оценихте толкова високо нашата работа по реставрацията на “Свети Стефан”.

С архитект Фикрие Булунмаз разговаря Генка Маркова

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,